1968 г.: Заплахата за социалистическия лагер и мерките на БКП
Ако се наложи, ние ще действаме с нашите армии. Това споделя Тодор Живков пред управлението на комунистическата партия на29 март 1968 година в София във връзка събитията в Чехословакия. Войски на Варшавския контракт - военната организация на социалистическите страни, влизат в Чехословакия на 20-21 август и смазват Пражката пролет.
Тодор Живков: Трябва да сме подготвени да действаме с нашите армии
Живков, който е оглавил партийната и държавната власт, споделя за срещата си с ръководителите на Съветския съюз Леонид Брежнев и Алексей Косигин по време на съвещания на Политическия комитет на Варшавския контракт. Според стенограмата от Пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия, налична на уеб страницата на Държавната организация " Архиви ", той продължава: " изложих нашата паника и нуждата да се нaпpави всичко допустимо, включително да отидем и на риск, само че да не позволим в Чехословакия да се развихри контрареволюция и да я загубим. Какво значи Чехословакия? Чехословакия е в центъра на социалистическия лагер, страна с огромно релативно тегло в социалистическата система. Ние декларирахме изрично пред други Брежнев и други Косигин, че би трябвало да бъдем подготвени да действуваме с нашите армии. Ние би трябвало да действуваме с риск за нашето дело. Събитията потвърдиха нашата оценка... Няма потребност да прилагаме сталинските способи от предишното, само че ние би трябвало да използван такива способи, че да внесем ред и в Чехословакия, и в Румъния, а по-късно да внесем ред и в Югославия. "
" Нима социализмът не е народна власт? Какво е това либерализация на обществото... "
На същата колекция на 29 март 1968 година Станко Тодоров - член на Политбюро /тясното управление на БКП/, осведоми за срещата в Дрезден на 23 март, в която са взели участие партийни ръководители от Германска демократична република, Полша, Съветския съюз, Унгария, Чехословакия.
Срещата е траяла 11 часа. Беше решено да не се водят никакви протоколи и стенографски записи и да не присъствуват никакви сътрудници, а единствено членове на делегациите, споделя Тодоров, който си е водил откъслечни бележки.
Според неговия роман комунистическите водачи са обезпокоени от ставащото в Чехословакия и от заблудите на " чехословашките приятели ". Тодоров обобщава: " бе изразена огромната угриженост за тревожното състояние, пред което се намират Чехословашката комунистическа партия и делото на социализма в братска Чехословакия, че чехословашките приятели явно не виждат
нещата в тази светлина и явно подценяват огромната заплаха, която ги грози. "
Заплахата, както я е дефинирал Валтер Улбрихт, Германска демократична република, е " опцията империалистите да се възползуват от събитията в нашия лагер ".
На срещата Александър Дубчек е помолен да опише какво става в Чехословакия. След встъпление за това по какъв начин неговата партия към този момент работи в нови условия – социалистическият строй е победил и няма антагонистични съсловия, той декларира, че интелигенцията би трябвало да взима по-голямо присъединяване във образуването на политиката, приказва за допусканите неточности от партийни ръководители, за младежта и по какъв начин тя е изключително сензитивна към грешките, за либерализъм и скрито гласоподаване при избори в партията. Дубчек, представен от Станко Тодоров, си давал сметка, че е допустимо " противников детайли, подтиквани от империалистическа агитация, да се възползват за свои цели ".
Като съдружници, в демонстрация на същинска интернационална грижа, както отбелязва Тодоров, в полемиката на представителите на шестте компартии се стига до заключения като: " Чехословакия в този момент е звеното, където става битката сред силите на социализма и империализма. Империалистите няма да спрат, до момента в който не получат същински урок. "
Разказът на Станко Тодоров демонстрира от какво са толкоз обезпокоени комунистическите водачи. В Чехословакия всичко става под лозунга за демократизация, " само че във всички нас поражда въпросът: белким социализмът не е народна власт? Какво е това либерализация на обществото, какво наличие влагат чехословашките приятели в това разбиране? ". И най-много: " Ние виждаме заплаха в хода на събитията, виждаме, че чехословашките приятели се успокояват, до момента в който в това време някои публични групи и лица стартират да трансформират събитията в Чехословакия в контрареволюция. "
Комунистическите водачи виждат приликата сред ставащото в Чехословакия и преди този момент през 1956 година в Унгария и в Полша - враговете работят под маската за отбрана на свободата, демокрацията и културата. Под тази маска работят в този момент и непознатите централи, си припомнят те. И се стига до заключението " В същина събитията в Чехословакия са израз на битката, която се води сред двете международни системи - капиталистическата и социалистическата. "
Като други провинения, допускани от Прага, са посочени апелите за независима външна политика, за неутралитет. А във вътрешнополитически проект - " Не е вярно под натиска на улицата да се сменят членове на държавното управление и други ръководители. Не може в една ленинска партия всеки да прави каквото си желае. "
Гомулка /Полша/ обобщава на финала на срещата в Дрезден: Основният въпрос е съществува ли контрареволюция или пораждат условия за контрареволюция.
Мерките, набелязани от Полибюро
Предвид изводите, направени на срещата в Дрезден, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия счита за належащо:
1. Да се провежда по-добро проучване и наблюдаване на съ6итията в Чехословашката социалистическа република по линия на Министерството на външните работи, Българска телеграфна агенция и други държавни и партийни канали.
2. Под непосредствения надзор на отделите " Пропаганда и пропаганда " и " Външна политика и интернационалните връзки " на Централен комитет на Българска комунистическа партия да се вземат ограничения за вярно осветляване на нашата общност посредством печата, радиото, малкия екран и други средства за ситуацията в Чехословашката социалистическа република. На първо време информации да се създават единствено от Българска телеграфна агенция и вестник " Работническо дело " и да се предоставят за ползуване от целия щемпел,радиото и малкия екран.
...Засега да се заобикаля публикуването на полемични публикации без особено единодушие на Централен комитет на нашата партия. На страниците на нашия щемпел да не се дава място на изявления и публикации,
прояви, които имат десен или контрареволюционен темперамент.
3. Министерството на външните работи и други държавни органи да извърнат по-голямо внимание върху дейността на Чехословашкото посолство, на пребиваващите в нашата страна чехословашки жители за съблюдаване на дружеските взаимоотношения..., за отбягване на нежелателни за България информации по събитията в Чехословакия.
4. Възлага на Секретариата на Централен комитет и на съответните държавни органи да обмислят и предложат на Политбюро спомагателни ограничения за възстановяване работата на партията с интелигенцията, младежта и по-специално студентите; за преподаването във висшите образователни заведения и работата с преподавателския състав в тях; за връзките на нашата страна с Чехословакия и някои други социалистически страни; по въпросите на икономическата и научно-техническата агитация и др.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (12)
Тодор Живков: Трябва да сме подготвени да действаме с нашите армии
Живков, който е оглавил партийната и държавната власт, споделя за срещата си с ръководителите на Съветския съюз Леонид Брежнев и Алексей Косигин по време на съвещания на Политическия комитет на Варшавския контракт. Според стенограмата от Пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия, налична на уеб страницата на Държавната организация " Архиви ", той продължава: " изложих нашата паника и нуждата да се нaпpави всичко допустимо, включително да отидем и на риск, само че да не позволим в Чехословакия да се развихри контрареволюция и да я загубим. Какво значи Чехословакия? Чехословакия е в центъра на социалистическия лагер, страна с огромно релативно тегло в социалистическата система. Ние декларирахме изрично пред други Брежнев и други Косигин, че би трябвало да бъдем подготвени да действуваме с нашите армии. Ние би трябвало да действуваме с риск за нашето дело. Събитията потвърдиха нашата оценка... Няма потребност да прилагаме сталинските способи от предишното, само че ние би трябвало да използван такива способи, че да внесем ред и в Чехословакия, и в Румъния, а по-късно да внесем ред и в Югославия. "
" Нима социализмът не е народна власт? Какво е това либерализация на обществото... "
На същата колекция на 29 март 1968 година Станко Тодоров - член на Политбюро /тясното управление на БКП/, осведоми за срещата в Дрезден на 23 март, в която са взели участие партийни ръководители от Германска демократична република, Полша, Съветския съюз, Унгария, Чехословакия.
Срещата е траяла 11 часа. Беше решено да не се водят никакви протоколи и стенографски записи и да не присъствуват никакви сътрудници, а единствено членове на делегациите, споделя Тодоров, който си е водил откъслечни бележки.
Според неговия роман комунистическите водачи са обезпокоени от ставащото в Чехословакия и от заблудите на " чехословашките приятели ". Тодоров обобщава: " бе изразена огромната угриженост за тревожното състояние, пред което се намират Чехословашката комунистическа партия и делото на социализма в братска Чехословакия, че чехословашките приятели явно не виждат
нещата в тази светлина и явно подценяват огромната заплаха, която ги грози. "
Заплахата, както я е дефинирал Валтер Улбрихт, Германска демократична република, е " опцията империалистите да се възползуват от събитията в нашия лагер ".
На срещата Александър Дубчек е помолен да опише какво става в Чехословакия. След встъпление за това по какъв начин неговата партия към този момент работи в нови условия – социалистическият строй е победил и няма антагонистични съсловия, той декларира, че интелигенцията би трябвало да взима по-голямо присъединяване във образуването на политиката, приказва за допусканите неточности от партийни ръководители, за младежта и по какъв начин тя е изключително сензитивна към грешките, за либерализъм и скрито гласоподаване при избори в партията. Дубчек, представен от Станко Тодоров, си давал сметка, че е допустимо " противников детайли, подтиквани от империалистическа агитация, да се възползват за свои цели ".
Като съдружници, в демонстрация на същинска интернационална грижа, както отбелязва Тодоров, в полемиката на представителите на шестте компартии се стига до заключения като: " Чехословакия в този момент е звеното, където става битката сред силите на социализма и империализма. Империалистите няма да спрат, до момента в който не получат същински урок. "
Разказът на Станко Тодоров демонстрира от какво са толкоз обезпокоени комунистическите водачи. В Чехословакия всичко става под лозунга за демократизация, " само че във всички нас поражда въпросът: белким социализмът не е народна власт? Какво е това либерализация на обществото, какво наличие влагат чехословашките приятели в това разбиране? ". И най-много: " Ние виждаме заплаха в хода на събитията, виждаме, че чехословашките приятели се успокояват, до момента в който в това време някои публични групи и лица стартират да трансформират събитията в Чехословакия в контрареволюция. "
Комунистическите водачи виждат приликата сред ставащото в Чехословакия и преди този момент през 1956 година в Унгария и в Полша - враговете работят под маската за отбрана на свободата, демокрацията и културата. Под тази маска работят в този момент и непознатите централи, си припомнят те. И се стига до заключението " В същина събитията в Чехословакия са израз на битката, която се води сред двете международни системи - капиталистическата и социалистическата. "
Като други провинения, допускани от Прага, са посочени апелите за независима външна политика, за неутралитет. А във вътрешнополитически проект - " Не е вярно под натиска на улицата да се сменят членове на държавното управление и други ръководители. Не може в една ленинска партия всеки да прави каквото си желае. "
Гомулка /Полша/ обобщава на финала на срещата в Дрезден: Основният въпрос е съществува ли контрареволюция или пораждат условия за контрареволюция.
Мерките, набелязани от Полибюро
Предвид изводите, направени на срещата в Дрезден, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия счита за належащо:
1. Да се провежда по-добро проучване и наблюдаване на съ6итията в Чехословашката социалистическа република по линия на Министерството на външните работи, Българска телеграфна агенция и други държавни и партийни канали.
2. Под непосредствения надзор на отделите " Пропаганда и пропаганда " и " Външна политика и интернационалните връзки " на Централен комитет на Българска комунистическа партия да се вземат ограничения за вярно осветляване на нашата общност посредством печата, радиото, малкия екран и други средства за ситуацията в Чехословашката социалистическа република. На първо време информации да се създават единствено от Българска телеграфна агенция и вестник " Работническо дело " и да се предоставят за ползуване от целия щемпел,радиото и малкия екран.
...Засега да се заобикаля публикуването на полемични публикации без особено единодушие на Централен комитет на нашата партия. На страниците на нашия щемпел да не се дава място на изявления и публикации,
прояви, които имат десен или контрареволюционен темперамент.
3. Министерството на външните работи и други държавни органи да извърнат по-голямо внимание върху дейността на Чехословашкото посолство, на пребиваващите в нашата страна чехословашки жители за съблюдаване на дружеските взаимоотношения..., за отбягване на нежелателни за България информации по събитията в Чехословакия.
4. Възлага на Секретариата на Централен комитет и на съответните държавни органи да обмислят и предложат на Политбюро спомагателни ограничения за възстановяване работата на партията с интелигенцията, младежта и по-специално студентите; за преподаването във висшите образователни заведения и работата с преподавателския състав в тях; за връзките на нашата страна с Чехословакия и някои други социалистически страни; по въпросите на икономическата и научно-техническата агитация и др.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (12)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ