Роберт Фицо – В неловка ситуация
Ако се потвърди, че убийството на Ян Куцияк е обвързвано с журналистическата му работа, това ще е невиждано посягане върху свободата на словото и демокрацията в Словакия. Това съобщи преди дни на конференция в Братислава министър-председателят Роберт Фицо, преди да обещае че закононарушението ще бъде разкрито непременно.
Фицо разгласи премия от един милион евро за всяка информация, която може да способства за определяне на самоличността на причинителя и поръчителя на първото ликвидиране на публицист в актуалната история на Словакия. Която, както мнозина наблюдаващи акцентират, под ръководството на Фицо и неговата сама по себе си единствена в идеологията си партия Смер – Социалдемократи от 2006 година насам (с 2 години прекъсване), остава един от отличниците на прехода в някогашния Източен блок. С Роберт Фицо отпред Словакия влезе в Еврозоната и се трансформира в най-големия производител на коли на глава от популацията в света. Съвсем съществено: за 2016 година на територията на страната са съединени 1 040 000 автомобила при 5 милиона души население. Това слага страната на 7-мо място по произвеждане на коли в Европа. С удобната за вложения среда и традициите на страната в бранша, в Словакия водещите си модели сглобяват световни производители от „ Фолксваген “, през „ Пежо-Ситроен “ до „ Киа “. Робърт Фицо, като дълготраен министър председател, безспорно си приписва част от заслугите за това.
И като всеки политик не пропусна да употребява гореспомената конференция, с цел да упрекна съперниците си, че употребяват разстрела на Ян Куцияк и приятелката му Мартина Куснирова, за политически напън. Ден по-късно Фицо отхвърли да освободи от служба вътрешния министър Роберт Калинак и шефа на полицията Тибор Гаспар, макар излязла информация в медиите, че Куцияк със седмици е търсел подпомагане от службите за отбрана и защита по отношение на обстоятелствата, на които се е натъкнал. Според опозиционни политици Калинак даже разказвал на доближените си вицове за журналиста. А следствието на Ян Куцияк непосредствено свързва лица, близки до Роберт Фицо в кабинета, в това число негова съветничка, някогашна кандидатка за Мис Вселена, с един от най-влиятелните кланове на италианската мафия, калабрийската Н`драгета. Не просто какъв да е, нали!?
Да не приказваме, че незавършеният репортаж на Куцияк, оповестен преди дни от медиите в Словакия, повдига въпроса за вероятни съществени спекулации с европейски структурни фондове, източвани от локални предприемачи с вещото подпомагане на италианските гангстери, под евентуален политически чадър. И в случай че Роберт Фицо не е подготвен още в този момент да жертва дясната си ръка и считан за най-вероятен негов правоприемник отпред на Смер и страната, Калинак, е допустимо да подхваща доста сериозен за по-нататъшната си кариера риск. Което пък е много типично за персонажа, който си е построил словашкият министър председател през годините.
Роберт Фицо е роден на 15 септември 1964 година в град Тополчани, само че до шестгодишна възраст живее със фамилията си в близкото село Хрушовани. Гимназия приключва през 1982 година и се записва да учи право в университета „ Коменски “ в Братислава, където печели уважението на преподавателите си, бидейки „ упорит, самонадеян и отворен към полемика “. С дипломата, компетентност наказателно право в джоба, през 1986 година Роберт Флицо влиза в казармата и отбива службата като помощник-следовател във военната полиция. Година по-късно, освободен от армията, „ амбициозният юноша “ кандидатства и е признат за член на Комунистическата партия на Чехословакия. След Нежната гражданска война през 1990 година се причислява към новосъздадената Партия на демократичната левица, правоприемник на някогашната словашка Компартия. От нейната листа е определен за народен представител в Народното събрание на Република Словакия през 1992 година С рухването от власт на Владимир Мечияр през 1998 година Фицо към този момент е отчаян от посоката, в която върви партията, и се отделя с група съидейници, с цел да сътвори „ Смер (Посока/Третият път) – социалдемократи “, която става съществена опозиционна партия в Народното събрание сред 2002 и 2006 година С победа на изборите същата година Роберт Фицо прави съдружно държавно управление с Народната партия на Мечияр и крайно-дясната Словашка национална партия. В интервала 2010-2012 година се връща в съпротива, преди още веднъж да оглави страната и да повтори успеха си през 2016 година
“Откровени ” връзки с медиите
Роберт Фицо е прочут и с сложните си връзки с медиите. Но пък страната му е на 17-о място в международния показател за независимост на словото за 2017 година на “Репортери без граници ”, докато ние сме на 109-о, сред Габон и Парагвай. Така работи демокрацията. За образец: когато през 2009 година Фицо назовава публицисти от словашкия вестник “Правда ” “хиени ”, редакцията на изданието осиновява мъжката хиена от зоопарка в Братислава. Животното се казвало Бенджи, само че към този момент било възрастно, с цел да го преименуват. В последна сметка през 2012 година Роберт Фицо афишира “Вечен мир ” с медиите, който завършва по време на словашкото председателство на Европейски Съюз през 2016 година с “мръсни проститутки ”.
ЗА НЕГО
Под голям напън
Натискът, под който се намира Фицо, е доста силен; в никакъв случай преди не сме били толкоз покрай промяна на държавното управление. Уволнението на Калинак може за малко да успокои обстановката, само че както се споделя, влакът напусна гарата.
Григорий Месезников,
шеф на Института по публични въпроси, Братислава
Различен
водач
Въпреки достиженията на страната под негово управление, Фицо е обект и на рецензии по тоношение на неуспеха му в битката с корупцията. Новосъздалото се напрежение в Словакия (б.р. – с убийството на Ян Куцияк) е сериозен удар за един водач, който съумя да се разграничи от другите си сътрудници в Източна Европа, отдръпвайки се от растящото чувство за евроскептизъм и работещ за подсилване на мястото на Словакия в ядрото на Европейския съюз.
Радослав Томек,
публицист,
за организация “Блумбърг ”
Изтече му гаранцията
Робърт Фицо беше дълготраен поръчител на два съществени правилото на Словашката република: стабилността на държавното управление и твърдия ангажимент на страната към Европейския съюз. И двете му гаранции изтекоха тази седмица. Следователно, даже не би трябвало да си задаваме въпроса, дали той би трябвало да се отдръпна. Политическите и моралните аргументи за оставката му от тази седмица са към този момент доста по-силни от аргумента, че раздробяване на държавното управление може рисково да разклати политическата система.
Мартин Шимечка,
словашки журналист
Фицо разгласи премия от един милион евро за всяка информация, която може да способства за определяне на самоличността на причинителя и поръчителя на първото ликвидиране на публицист в актуалната история на Словакия. Която, както мнозина наблюдаващи акцентират, под ръководството на Фицо и неговата сама по себе си единствена в идеологията си партия Смер – Социалдемократи от 2006 година насам (с 2 години прекъсване), остава един от отличниците на прехода в някогашния Източен блок. С Роберт Фицо отпред Словакия влезе в Еврозоната и се трансформира в най-големия производител на коли на глава от популацията в света. Съвсем съществено: за 2016 година на територията на страната са съединени 1 040 000 автомобила при 5 милиона души население. Това слага страната на 7-мо място по произвеждане на коли в Европа. С удобната за вложения среда и традициите на страната в бранша, в Словакия водещите си модели сглобяват световни производители от „ Фолксваген “, през „ Пежо-Ситроен “ до „ Киа “. Робърт Фицо, като дълготраен министър председател, безспорно си приписва част от заслугите за това.
И като всеки политик не пропусна да употребява гореспомената конференция, с цел да упрекна съперниците си, че употребяват разстрела на Ян Куцияк и приятелката му Мартина Куснирова, за политически напън. Ден по-късно Фицо отхвърли да освободи от служба вътрешния министър Роберт Калинак и шефа на полицията Тибор Гаспар, макар излязла информация в медиите, че Куцияк със седмици е търсел подпомагане от службите за отбрана и защита по отношение на обстоятелствата, на които се е натъкнал. Според опозиционни политици Калинак даже разказвал на доближените си вицове за журналиста. А следствието на Ян Куцияк непосредствено свързва лица, близки до Роберт Фицо в кабинета, в това число негова съветничка, някогашна кандидатка за Мис Вселена, с един от най-влиятелните кланове на италианската мафия, калабрийската Н`драгета. Не просто какъв да е, нали!?
Да не приказваме, че незавършеният репортаж на Куцияк, оповестен преди дни от медиите в Словакия, повдига въпроса за вероятни съществени спекулации с европейски структурни фондове, източвани от локални предприемачи с вещото подпомагане на италианските гангстери, под евентуален политически чадър. И в случай че Роберт Фицо не е подготвен още в този момент да жертва дясната си ръка и считан за най-вероятен негов правоприемник отпред на Смер и страната, Калинак, е допустимо да подхваща доста сериозен за по-нататъшната си кариера риск. Което пък е много типично за персонажа, който си е построил словашкият министър председател през годините.
Роберт Фицо е роден на 15 септември 1964 година в град Тополчани, само че до шестгодишна възраст живее със фамилията си в близкото село Хрушовани. Гимназия приключва през 1982 година и се записва да учи право в университета „ Коменски “ в Братислава, където печели уважението на преподавателите си, бидейки „ упорит, самонадеян и отворен към полемика “. С дипломата, компетентност наказателно право в джоба, през 1986 година Роберт Флицо влиза в казармата и отбива службата като помощник-следовател във военната полиция. Година по-късно, освободен от армията, „ амбициозният юноша “ кандидатства и е признат за член на Комунистическата партия на Чехословакия. След Нежната гражданска война през 1990 година се причислява към новосъздадената Партия на демократичната левица, правоприемник на някогашната словашка Компартия. От нейната листа е определен за народен представител в Народното събрание на Република Словакия през 1992 година С рухването от власт на Владимир Мечияр през 1998 година Фицо към този момент е отчаян от посоката, в която върви партията, и се отделя с група съидейници, с цел да сътвори „ Смер (Посока/Третият път) – социалдемократи “, която става съществена опозиционна партия в Народното събрание сред 2002 и 2006 година С победа на изборите същата година Роберт Фицо прави съдружно държавно управление с Народната партия на Мечияр и крайно-дясната Словашка национална партия. В интервала 2010-2012 година се връща в съпротива, преди още веднъж да оглави страната и да повтори успеха си през 2016 година
“Откровени ” връзки с медиите
Роберт Фицо е прочут и с сложните си връзки с медиите. Но пък страната му е на 17-о място в международния показател за независимост на словото за 2017 година на “Репортери без граници ”, докато ние сме на 109-о, сред Габон и Парагвай. Така работи демокрацията. За образец: когато през 2009 година Фицо назовава публицисти от словашкия вестник “Правда ” “хиени ”, редакцията на изданието осиновява мъжката хиена от зоопарка в Братислава. Животното се казвало Бенджи, само че към този момент било възрастно, с цел да го преименуват. В последна сметка през 2012 година Роберт Фицо афишира “Вечен мир ” с медиите, който завършва по време на словашкото председателство на Европейски Съюз през 2016 година с “мръсни проститутки ”.
ЗА НЕГО
Под голям напън
Натискът, под който се намира Фицо, е доста силен; в никакъв случай преди не сме били толкоз покрай промяна на държавното управление. Уволнението на Калинак може за малко да успокои обстановката, само че както се споделя, влакът напусна гарата.
Григорий Месезников,
шеф на Института по публични въпроси, Братислава
Различен
водач
Въпреки достиженията на страната под негово управление, Фицо е обект и на рецензии по тоношение на неуспеха му в битката с корупцията. Новосъздалото се напрежение в Словакия (б.р. – с убийството на Ян Куцияк) е сериозен удар за един водач, който съумя да се разграничи от другите си сътрудници в Източна Европа, отдръпвайки се от растящото чувство за евроскептизъм и работещ за подсилване на мястото на Словакия в ядрото на Европейския съюз.
Радослав Томек,
публицист,
за организация “Блумбърг ”
Изтече му гаранцията
Робърт Фицо беше дълготраен поръчител на два съществени правилото на Словашката република: стабилността на държавното управление и твърдия ангажимент на страната към Европейския съюз. И двете му гаранции изтекоха тази седмица. Следователно, даже не би трябвало да си задаваме въпроса, дали той би трябвало да се отдръпна. Политическите и моралните аргументи за оставката му от тази седмица са към този момент доста по-силни от аргумента, че раздробяване на държавното управление може рисково да разклати политическата система.
Мартин Шимечка,
словашки журналист
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ