Ново проучване показва кой ще победи на парламентарните избори и кои са под 4% ГРАФИКИ
Ако парламентарните изборите са през днешния ден, за ГЕРБ биха дали своят вот 18,6%, за Българска социалистическа партия - 16,5%, за "Има подобен народ " - 9%, за Движение за права и свободи - 5,4%. Това са сигурните участници в идващия парламент, а шансове имат "Демократична България " с 3,9% и "Обединени патриоти " с 3,5%.
Това демонстрират данните от национално проучване на „ Екзакта Рисърч Груп”, извършено в интервала 5 - 12 декември 2020 година На квотен принцип (по пол, възраст и вид обитаемо място) са подбрани и интервюирани “face to face” 1025 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната.
Въпросът за парламентарните избори е бил заложен открит - на респондентите не са предлагани авансово дефинирани отговори.
79,6% от българите утвърждават въведените ограничения против COVID-19, 94,9% настояват, че ги съблюдават. 35,7% се двоумят дали биха се ваксинирали, с "по-скоро да " дават отговор 23,2%, с "по-скоро не " - 41,1%.
Цялото изследване на „ Екзакта Рисърч Груп” и анализът на притежателя и шеф на организацията Лидия Йорданова, която е някогашен шеф на закрития държавен НЦИОМ (Национален център за проучване на публичното мнение ":
Коментар по данни от национално проучване на „ Екзакта Рисърч Груп”, извършено в интервала 5 - 12 декември 2020 година На квотен принцип (по пол, възраст и вид обитаемо място) са подбрани и интервюирани “face to face” 1025 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната.
Обществено-политически настройки
В декемврийското национално представително проучване на Екзакта записваме забележителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5%) над интересуващите се (25,5%).
17,6% от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и поданици на селата. 34% дефинират интереса си към политиката като слаб, освен това отдавна насам. Други 22,9% декларират, че в последно време са изгубили интерес към политиката у нас, като по-често това настояват дами, хора на възраст сред 40 и 60 година, респонденти със стандарт над междинния, само че и извънредно небогати българи, както и поданици на селата.
Едва 7,7% от интервюираните показват, че в последно време пораства ползата им към политиката. Това са най-вече образовани хора и десни гласоподаватели. 17,8% са българите, които настояват, че по принцип доста се интересуват от политика и резервират и все още този си интерес.
От началото на митингите (през юни т.г.) записваме спад в утвърждението на множеството държавни институции и растеж на отрицателните оценки за тях. Това важи най-много за Народното събрание, съда, прокуратурата и държавното управление.
В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година
Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1%: 69,1%, по отношение на съда това съответствие е 16,3%: 61,4%, а по отношение на прокуратурата е 20%: 57,2%.
Правителството губи 6% утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10% отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3%: 28,4%).
Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9%, а неодобрението – 37,6%. За последната година той губи 10% утвърждение и прибавя 12% отрицание.
От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прибавя 16% отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6%, а одобряващите я са 22,3%.
Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ – утвърждават я 77% от гласоподавателите на партията. Премиерът Бойко Борисов губи 8% утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6% от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95% от гласоподавателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3%, а неодобрението му е 57,7%.
Корнелия Нинова е най-одобряваният ръководител на парламентарна група с утвърждение от 23,4%, следвана от Даниела Дариткова с 22,0% утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането ѝ за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия.
С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е към този момент 64%. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8%:16%).
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ Има подобен народ” и Движение за права и свободи. Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2% (18,6%:16,5%). „ Има подобен народ” са трети с 9%. На 5,4% възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи. Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9% електорален дял и Обединени патриоти с 3,5%. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци.
Лек растеж бележи електоратът на „ Изправи се. БГ”, който през декември възлиза на 2,4%. Формацията на М.Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. „ Републиканци за България” на Цветан Цветанов получава 2,4% електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци.
Нагласи към позицията на България във връзка с Северна Македония
Въпросът дали би трябвало да дадем втори късмет на Република Северна Македония да стартира договаряния с Европейски Съюз за участие не получава еднопосочен отговор в декемврийското проучване на Екзакта. Според 46% от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси.
Сред останалите 53% от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14% биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39% биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
Общественото мнение за ограниченията на държавното управление за справяне с КОВИД 19
79,6% от българите утвърждават въведените от държавното управление ограничения за ограничение на разпространяването на КОВИД 19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4% са срещу тях. Против ограниченията са най-често младежи на възраст под 30 години (37% от тях), нискообразовани и небогати респонденти. Най-много съперници на ограниченията има измежду живеещите в градовете-областни центрове и измежду жителите на дребните градове на страната.
94,9% от участвалите в актуалното проучване настояват, че съблюдават въведените от държавното управление ограничения, а 5,1% показват, че не ги съблюдават. По-често ограниченията не се съблюдават от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от небогати, от роми и от поданици на дребните градове и на селата.
По-голямата част от респондентите – 69,5% настояват, че имат вяра на формалната информация за разпространяването на КОВИД 19 у нас, а 30,5% не имат вяра (като по-често не имат вяра представители на тези групи и прослойки, които не съблюдават мерките).
23,2% от българите показват, че биха се ваксинирали против КОВИД 19, а 41,1% декларират, че не биха го създали. 35,7% се двоумят и с цел да решат дали да се имунизират се нуждаят от повече информация за успеваемостта на имунизациите и за страничните им дейности. По-често са склонни да се имунизират мъже, хора на възраст сред 40 и 60 години и поданици на столицата. Най-често показват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Данните в таблиците и графиките са от декемврийското национално представително проучване на Екзакта
Кое от изброеното по-долу важи за Вас:
Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните институции?
Одобрявам
Не утвърждавам
Нямам мнение
Общо
Парламент
19,1%
69,1%
11,8%
100,0%
Правителство
28,4%
61,3%
10,3%
100,0%
Съд
16,3%
61,4%
22,3%
100,0%
Прокуратура
20,0%
57,2%
22,8%
100,0%
Армия
47,6%
26,6%
25,8%
100,0%
Полиция
46,4%
38,1%
15,5%
100,0%
Българска православна черква
52,3%
19,0%
28,7%
100,0%
Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на институции:
Одобрявам
Не утвърждавам
Нямам мнение
общо
Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание
22,3%
59,6%
18,1%
100,0%
Румен Радев – Президент
50,9%
37,6%
11,5%
100,0%
Бойко Борисов – Министър-председател
31,6%
60,7%
7,7%
100,0%
Иван Гешев – Главен прокурор
22,3%
57,7%
20,0%
100,0%
Това демонстрират данните от национално проучване на „ Екзакта Рисърч Груп”, извършено в интервала 5 - 12 декември 2020 година На квотен принцип (по пол, възраст и вид обитаемо място) са подбрани и интервюирани “face to face” 1025 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната.
Въпросът за парламентарните избори е бил заложен открит - на респондентите не са предлагани авансово дефинирани отговори.
79,6% от българите утвърждават въведените ограничения против COVID-19, 94,9% настояват, че ги съблюдават. 35,7% се двоумят дали биха се ваксинирали, с "по-скоро да " дават отговор 23,2%, с "по-скоро не " - 41,1%.
Цялото изследване на „ Екзакта Рисърч Груп” и анализът на притежателя и шеф на организацията Лидия Йорданова, която е някогашен шеф на закрития държавен НЦИОМ (Национален център за проучване на публичното мнение ":
Коментар по данни от национално проучване на „ Екзакта Рисърч Груп”, извършено в интервала 5 - 12 декември 2020 година На квотен принцип (по пол, възраст и вид обитаемо място) са подбрани и интервюирани “face to face” 1025 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната.
Обществено-политически настройки
В декемврийското национално представително проучване на Екзакта записваме забележителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5%) над интересуващите се (25,5%).
17,6% от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и поданици на селата. 34% дефинират интереса си към политиката като слаб, освен това отдавна насам. Други 22,9% декларират, че в последно време са изгубили интерес към политиката у нас, като по-често това настояват дами, хора на възраст сред 40 и 60 година, респонденти със стандарт над междинния, само че и извънредно небогати българи, както и поданици на селата.
Едва 7,7% от интервюираните показват, че в последно време пораства ползата им към политиката. Това са най-вече образовани хора и десни гласоподаватели. 17,8% са българите, които настояват, че по принцип доста се интересуват от политика и резервират и все още този си интерес.
От началото на митингите (през юни т.г.) записваме спад в утвърждението на множеството държавни институции и растеж на отрицателните оценки за тях. Това важи най-много за Народното събрание, съда, прокуратурата и държавното управление.
В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година
Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1%: 69,1%, по отношение на съда това съответствие е 16,3%: 61,4%, а по отношение на прокуратурата е 20%: 57,2%.
Правителството губи 6% утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10% отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3%: 28,4%).
Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9%, а неодобрението – 37,6%. За последната година той губи 10% утвърждение и прибавя 12% отрицание.
От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прибавя 16% отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6%, а одобряващите я са 22,3%.
Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ – утвърждават я 77% от гласоподавателите на партията. Премиерът Бойко Борисов губи 8% утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6% от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95% от гласоподавателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3%, а неодобрението му е 57,7%.
Корнелия Нинова е най-одобряваният ръководител на парламентарна група с утвърждение от 23,4%, следвана от Даниела Дариткова с 22,0% утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането ѝ за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия.
С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е към този момент 64%. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8%:16%).
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ Има подобен народ” и Движение за права и свободи. Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2% (18,6%:16,5%). „ Има подобен народ” са трети с 9%. На 5,4% възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи. Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9% електорален дял и Обединени патриоти с 3,5%. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци.
Лек растеж бележи електоратът на „ Изправи се. БГ”, който през декември възлиза на 2,4%. Формацията на М.Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. „ Републиканци за България” на Цветан Цветанов получава 2,4% електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци.
Нагласи към позицията на България във връзка с Северна Македония
Въпросът дали би трябвало да дадем втори късмет на Република Северна Македония да стартира договаряния с Европейски Съюз за участие не получава еднопосочен отговор в декемврийското проучване на Екзакта. Според 46% от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси.
Сред останалите 53% от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14% биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39% биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
Общественото мнение за ограниченията на държавното управление за справяне с КОВИД 19
79,6% от българите утвърждават въведените от държавното управление ограничения за ограничение на разпространяването на КОВИД 19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4% са срещу тях. Против ограниченията са най-често младежи на възраст под 30 години (37% от тях), нискообразовани и небогати респонденти. Най-много съперници на ограниченията има измежду живеещите в градовете-областни центрове и измежду жителите на дребните градове на страната.
94,9% от участвалите в актуалното проучване настояват, че съблюдават въведените от държавното управление ограничения, а 5,1% показват, че не ги съблюдават. По-често ограниченията не се съблюдават от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от небогати, от роми и от поданици на дребните градове и на селата.
По-голямата част от респондентите – 69,5% настояват, че имат вяра на формалната информация за разпространяването на КОВИД 19 у нас, а 30,5% не имат вяра (като по-често не имат вяра представители на тези групи и прослойки, които не съблюдават мерките).
23,2% от българите показват, че биха се ваксинирали против КОВИД 19, а 41,1% декларират, че не биха го създали. 35,7% се двоумят и с цел да решат дали да се имунизират се нуждаят от повече информация за успеваемостта на имунизациите и за страничните им дейности. По-често са склонни да се имунизират мъже, хора на възраст сред 40 и 60 години и поданици на столицата. Най-често показват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Данните в таблиците и графиките са от декемврийското национално представително проучване на Екзакта
Кое от изброеното по-долу важи за Вас:
Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните институции?
Одобрявам
Не утвърждавам
Нямам мнение
Общо
Парламент
19,1%
69,1%
11,8%
100,0%
Правителство
28,4%
61,3%
10,3%
100,0%
Съд
16,3%
61,4%
22,3%
100,0%
Прокуратура
20,0%
57,2%
22,8%
100,0%
Армия
47,6%
26,6%
25,8%
100,0%
Полиция
46,4%
38,1%
15,5%
100,0%
Българска православна черква
52,3%
19,0%
28,7%
100,0%
Одобрявате ли или не одобрявате работата на следните ръководители на институции:
Одобрявам
Не утвърждавам
Нямам мнение
общо
Цвета Караянчева – Председател на Народното събрание
22,3%
59,6%
18,1%
100,0%
Румен Радев – Президент
50,9%
37,6%
11,5%
100,0%
Бойко Борисов – Министър-председател
31,6%
60,7%
7,7%
100,0%
Иван Гешев – Главен прокурор
22,3%
57,7%
20,0%
100,0%
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ