Проф. Пламен Павлов: Честването на сръбския томос в Охрид е насилие над историята
Ако някой на някого е дъщерна черква, по-скоро това е Сръбската на Охридската – т.е. на Българската. Отново виждаме да се размахва сръбската карта, да се показват приятелски усеща и да се придава теоретично господство на Белград над Скопие. Това съобщи в изявление за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов във връзка на отбелязването на първата годишнината от връчването на така наречен " томос “ от страна на Сръбската православна черква (СПЦ) към Македонската православна черква (МПЦ) на 5 юни в Охрид.
Днешното ръководство на Северна Македония – президента Пендаровски и премиера Ковачевски, явно единствено на думи желаят да влязат в Европейски Съюз, а на процедура търсят всевъзможни мотиви за антибългарска нервност, уточни той.
Припомняма, на 1 юни Светият Синод на МПЦ заяви, че ще означи първата годишнина от връчването на така наречен " томос “ от страна на Сръбската Църква на 5 юни, в случай, че подобен може да бъде връчен единствено от Вселенската патриаршия. Събитието ще бъде маркирано в храма „ Света София “ в Охрид, който е неизменима част от българската история.
Сръбският патриарх Порфирий връчи на архиепископа на МПЦ, Стефан, " томос " в Съборния храм в Белград " Свети Сава " на 5 юни 2022 година
В този подтекст наскоро беше взето решение за консолидиране на Православната Охридска архиепископия (ПОА) на владиката Йован Вранишковски в Македонската православна черква.
Историкът съобщи, че „ сходно честване дружно със Сръбската православна черква най-малкото е необичайно, защото Охридската архиепископия, както държи да се назовава МПЦ, към този момент е автокефална. Не мисля, че има някакъв смисъл за това отбелязване с изключение на в духа на проюгославската агитация, която несъмнено има антибългарски адрес “.
Според проф. Павлов приобщаването на тези светини и цялата святост на Охридската черква, която е „ архиепископия на цяла България “, наричана по този начин от 1019 година до 1767 година, със Сръбската Църква демонстрира, че днешният режим, който ръководи РСМ следва стъпките на режима на Никола Груевски, който другояче отхвърля.
„ Днешното ръководство на РСМ – и президента Пендаровски и премиера Ковачевски, явно единствено на думи желаят да влизат в Европейски Съюз, а на процедура търсят всевъзможни мотиви за антибългарска нервност “, добави професорът.
По думите му без значение от благовидните предлози, аромат на тамян и литургично звучене, в последна сметка задачата е да се покаже какъв брой са близки Северна Македония и Сърбия и по какъв начин България е източният комшия, който е зложелател и рисков.
„ В РСМ взема връх агентурата на някогашна Югославия и най-много това мислене “, счита Павлов.
Коментирайки връзката сред сръбската политика през 20 в., целяща доминация, и днешната обстановка, историкът означи:
„ Охридската архиепископия е продължение на Първото българско царство. Василий Втори не основава нова Църква - той просто трансформира ранга на Българската патриаршия в архиепископия и резервира нейния автокефален статут.
През вековете тя е наричана църквата на цяла България – по този начин е в надписите и документите. Така пишат византийските императори, по този начин пишат и сръбските владетели, когато Македония е била под сръбска власт. “
„ Става дума за автокефална черква, която е директно продължение на църквата на Първото българско царство и точно от нейния диоцес са откъснати земите (1219 г.) и е създадана Сръбската Архиепископия. Ако някой на някого е дъщерна Църква, по-скоро това е Сръбската на Охридската – на цяла България, т.е. на българската. “ - добави той.
Павлов разяснява политиката на Българската православна черква през последните години, като означи нейното безучастие във значими моменти.
„ Навремето с господин Любчо Нешков, с доктор Милен Врабевски, с Горан Благоев и доста други хора настоявахме българската черква да се заеме с този въпрос, когато имаше сходни апели от македонска страна. Тя обаче изчака да види накъде духа вятъра. Съобразяваше се най-вероятно и с геополитическите цели на съветската страна, защото Московската патриаршия е на процедура една патерица на режима на Путин. “ - сподели още той.
Отбелязвайки белезите на политиката на Белград, професорът съобщи, че ставаме очевидци на потреблението на сръбската карта:
„ Отново виждаме да се размахва сръбската карта, да се показват приятелски усеща и да се придава теоретично господство на Белград над Скопие. Честването на следващия ден е демаскиращо същността на политиката на РСМ. “
Според Павлов този акт действително видяно е отказване на историята и опит да се избяга от българската същина.
„ Това е принуждение над историята и опит да се избяга от българската същина и на днешните македонци като народ – в последна сметка с български корени, без значение кой какъв се усеща, и на Църквата, която се води Охридска, само че съгласно цариградското решение не трябва да се назовава македонска. “ - безапелационен бе историкът.
В умозаключение проф. Павлов сподели, че сходни стъпки е имало и при канонизацията на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович – хора, които сами се декларират изрично като българи, само че са оповестени за македонски светци.
Той насочи апел: „ БПЦ би трябвало да бъде дейна, тъй като има исторически отговорности към хората в Македония и би трябвало да поправи тези неточности. " /БГНЕС
Днешното ръководство на Северна Македония – президента Пендаровски и премиера Ковачевски, явно единствено на думи желаят да влязат в Европейски Съюз, а на процедура търсят всевъзможни мотиви за антибългарска нервност, уточни той.
Припомняма, на 1 юни Светият Синод на МПЦ заяви, че ще означи първата годишнина от връчването на така наречен " томос “ от страна на Сръбската Църква на 5 юни, в случай, че подобен може да бъде връчен единствено от Вселенската патриаршия. Събитието ще бъде маркирано в храма „ Света София “ в Охрид, който е неизменима част от българската история.
Сръбският патриарх Порфирий връчи на архиепископа на МПЦ, Стефан, " томос " в Съборния храм в Белград " Свети Сава " на 5 юни 2022 година
В този подтекст наскоро беше взето решение за консолидиране на Православната Охридска архиепископия (ПОА) на владиката Йован Вранишковски в Македонската православна черква.
Историкът съобщи, че „ сходно честване дружно със Сръбската православна черква най-малкото е необичайно, защото Охридската архиепископия, както държи да се назовава МПЦ, към този момент е автокефална. Не мисля, че има някакъв смисъл за това отбелязване с изключение на в духа на проюгославската агитация, която несъмнено има антибългарски адрес “.
Според проф. Павлов приобщаването на тези светини и цялата святост на Охридската черква, която е „ архиепископия на цяла България “, наричана по този начин от 1019 година до 1767 година, със Сръбската Църква демонстрира, че днешният режим, който ръководи РСМ следва стъпките на режима на Никола Груевски, който другояче отхвърля.
„ Днешното ръководство на РСМ – и президента Пендаровски и премиера Ковачевски, явно единствено на думи желаят да влизат в Европейски Съюз, а на процедура търсят всевъзможни мотиви за антибългарска нервност “, добави професорът.
По думите му без значение от благовидните предлози, аромат на тамян и литургично звучене, в последна сметка задачата е да се покаже какъв брой са близки Северна Македония и Сърбия и по какъв начин България е източният комшия, който е зложелател и рисков.
„ В РСМ взема връх агентурата на някогашна Югославия и най-много това мислене “, счита Павлов.
Коментирайки връзката сред сръбската политика през 20 в., целяща доминация, и днешната обстановка, историкът означи:
„ Охридската архиепископия е продължение на Първото българско царство. Василий Втори не основава нова Църква - той просто трансформира ранга на Българската патриаршия в архиепископия и резервира нейния автокефален статут.
През вековете тя е наричана църквата на цяла България – по този начин е в надписите и документите. Така пишат византийските императори, по този начин пишат и сръбските владетели, когато Македония е била под сръбска власт. “
„ Става дума за автокефална черква, която е директно продължение на църквата на Първото българско царство и точно от нейния диоцес са откъснати земите (1219 г.) и е създадана Сръбската Архиепископия. Ако някой на някого е дъщерна Църква, по-скоро това е Сръбската на Охридската – на цяла България, т.е. на българската. “ - добави той.
Павлов разяснява политиката на Българската православна черква през последните години, като означи нейното безучастие във значими моменти.
„ Навремето с господин Любчо Нешков, с доктор Милен Врабевски, с Горан Благоев и доста други хора настоявахме българската черква да се заеме с този въпрос, когато имаше сходни апели от македонска страна. Тя обаче изчака да види накъде духа вятъра. Съобразяваше се най-вероятно и с геополитическите цели на съветската страна, защото Московската патриаршия е на процедура една патерица на режима на Путин. “ - сподели още той.
Отбелязвайки белезите на политиката на Белград, професорът съобщи, че ставаме очевидци на потреблението на сръбската карта:
„ Отново виждаме да се размахва сръбската карта, да се показват приятелски усеща и да се придава теоретично господство на Белград над Скопие. Честването на следващия ден е демаскиращо същността на политиката на РСМ. “
Според Павлов този акт действително видяно е отказване на историята и опит да се избяга от българската същина.
„ Това е принуждение над историята и опит да се избяга от българската същина и на днешните македонци като народ – в последна сметка с български корени, без значение кой какъв се усеща, и на Църквата, която се води Охридска, само че съгласно цариградското решение не трябва да се назовава македонска. “ - безапелационен бе историкът.
В умозаключение проф. Павлов сподели, че сходни стъпки е имало и при канонизацията на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович – хора, които сами се декларират изрично като българи, само че са оповестени за македонски светци.
Той насочи апел: „ БПЦ би трябвало да бъде дейна, тъй като има исторически отговорности към хората в Македония и би трябвало да поправи тези неточности. " /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ