Ако нищетата на българската здравна система имаше лице, то може

...
Ако нищетата на българската здравна система имаше лице, то може
Коментари Харесай

България: Когато частната практика изсмуква като вампир обществените болници

Ако нищетата на българската здравна система имаше лице, то може да се каже, че това е държавната болница в Ловеч. Институцията е на ръба на банкрута поради това, че сред стените ѝ дълго време процъфтява частна клиника. И това се случва в най-бедната страна в Европейски Съюз, отбелязва организация France Presse, представена от БГНЕС, в собствен репортаж.
" Ние сме гладни! ", неотдавна скандираше личният състав на това здравно заведение, преди да получи дефинитивно заплатите си. Ако тази болница с районен фокус не ви е задоволителна, то тя въпреки всичко е събрала богат избор от експерти, само че в частния бранш. Десет години клиника, профилирана по интензивно лекуване и кардиология, работи в сърцето на общинското здравно заведение. „ Те правиха единствено скъпите интервенции, които се възвръщат от Здравната каса, само че пациентите преди и след интервенцията лежаха в нашата болница. Печалбата беше за тях, а разноските за нас “, споделя Невяна Борисова, здравна сестра в публичната болница.
Откриването на частни клиники в държавните институции е позволено от българското законодателство, само че единствено при изискване, че дейностите не се припокриват, като задачата е да се предложи цялостен набор от грижи за цялата територия, която болничното заведение обслужва. Но съгласно основният прокурор на страната Сотир Цацаров това устройство е неверно и е „ един от главните канали за злоупотреби с публичното здраве “. Със съучастието на някои болнични чиновници.
Парите от болничното заведение в Ловеч се източват на половина. „ Четири отделения, в това число кардиологията, трябваше да бъдат затворени “, свидетелства Севда Кулинска, анестезиолог в публичната болничното заведение. Частната болница неотдавна се реалокира в пространства отвън постройката на публичната конструкция. Служителите ѝ отхвърлят да има нарушавания. „ Регионалната болница е жертва на нейните мениджъри. Персоналът е остарял и му липсва разпоредителност. Ние постоянно сме си плащали за услугите им “, сподели основната счетоводителка на частното лечебно заведение Илиана Костова.
Във Враца, град в северозападната част на страната, шефовете на болничното заведение са сключили контракт с частна кардиологична клиника на… 300 км от града. Тази клиника не е изпълнила нито една от плануваните в контракта точки, само че е прибрала няколко милиона евро, посредством показване на подправени фактури за възобновяване.
Одит откри, че „ минимум 13 държавни лечебни заведения са на ръба на банкрута, до момента в който частните структури в тях процъфтяват “, съобщи представителят на основния прокурор Румяна Арнаудова. Случаите в Ловеч и Враца са обект на правосъдни следствия. Правителството неотдавна разгласи, че ще обезпечи финансовата поддръжка за оцеляване на тези институции.
„ Случаите на корупция не са задоволителни, с цел да се даде пояснение, за какво публичното опазване на здравето запада и се приближава до бедственото “, съобщи шефът на Окръжната болница в Шумен Атанас Атанасов. Според него моделът на самофинансиране, натрапен на лечебните заведения, е главният отговорник за неналичието на равновесие, защото някой специалности, да вземем за пример незабавната помощ, хематологията и патоанатомията „ не са печеливши “.
Разходите за публично опазване на здравето в България са два пъти по-ниски от междинните за Европа. А обезпечените български пациенти заплащат 48% от разноските от джоба си, което е най-високият % в Европейския съюз, където междинната стойност е 15%, съгласно данни от Брюксел. Продължителността на живота в България е към момента най-ниската в Европейски Съюз - 74,7 години, 6 години под междинното за Европа.
Заради недоволството от заплатите си - към 500 лева за доктор и 350 лева за здравна сестра, личният състав в опазването на здравето излиза на митинги, които стават от ден на ден. „ Нощната услуга се заплаща малко повече от билет за градския превоз “, споделя Лиляна Петрова, акушерка в Плевен.
Около 30 000 медицински сестри са напуснали България в границите на 10 години, доста от тях отиват в Германия и Англия, където им се заплаща 10 пъти повече, отбелязва още в материала си организация France Presse.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР