Когато мъжът не иска да е ловец, а награда
Ако не ви върви в любовта, в случай че давате всичко от себе си, само че завършвате с разрушено сърце и накърнено его, може би сте имали взимане-даване с така наречен синдром на Златния Пенис .
Това е събитие, което постоянно се следи, когато хетеросексуалните мъже са доста по-малък брой от хетеросексуалните дами, когато един самонадеян господин няма огромна конкуренция на любовния фронт и на процедура може да има всяка жена, към която прояви интерес. И вследствие на всичко това главата стартира да лети в облаците (и тази на долния етаж също).
Разбира се, няма нищо неприятно в това да имаме самочувствие. Нека си напомним качествата, които има същинският алфа мъжага:
Говорим за тези случаи, в които представителите на мощния пол минават здравословните граници на самочувствието и навлизат в дебрите на нарцисизма.
Мъжете, страдащи от синдрома на Златния Пенис, изобщо нямат желание да се вживяват в ролята на ловци, в противен случай - те са уверени, че в играта на прелъстяването в действителност те самите са голямата премия. Не виждат смисъл да влагат време и внимание в ново запознанство, нито да вършат първата крачка, защото дамите сами ще дойдат при тях. И нормално са прави.
Разбира се, много жени, които нямат нищо срещу да бъдат доминантни, нямат проблем с такова държание. Това обаче не значи, че синдромът на Златния Пенис няма да се окаже съществено затруднение за междуличностните връзки в бъдеще.
Първо, тъй като мъжете, които живеят с убеждението, че " има доста риби в морето ", " постоянно може да се откри нещо по-добро " и " имам тв приемник у дома, само че това не значи, че не желая да отивам на кино ", не са най-моногамните същества на планетата и имат по-малък тласък да се ангажират с нещо дълготрайно. И това не трябва да ни изненадва - те не могат да се оплачат от липса на женско внимание, тъй че, в случай че на вас не ви изнася, той просто ще ви уточни вратата и бързо ще ви размени с друга.
Тук разясняваме, че никога не желаеме да наскърбяваме дамите, които се усещат привлечени от мъже със синдром на Златния Пенис (и на нас ни се случва понякога). Те не са нито обезверени, нито страдат от ниско самочувствие.
Какво ни остава? Просто би трябвало да продължим да се оглеждаме за това, което търсим и считаме, че заслужаваме. И да се фокусираме не върху аргументите, поради които се усещаме привлечени към мъже със синдром на Златния Пенис, а какво вършим самите ние, с цел да предизвикваме техния интерес към нас. И, несъмнено, да останем правилни на правилата си.
В умозаключение, скъпи дами, не забравяйте да си напомняте, че заслужавате да бъдете щастливи и обичани.
И дано идващият път, когато се колебаете между самотата и господина, който е уверен, че това, което гордо изпълва слиповете му, е направено от доблестен метал, бързо и изрично да извършите верния избор.
Това е събитие, което постоянно се следи, когато хетеросексуалните мъже са доста по-малък брой от хетеросексуалните дами, когато един самонадеян господин няма огромна конкуренция на любовния фронт и на процедура може да има всяка жена, към която прояви интерес. И вследствие на всичко това главата стартира да лети в облаците (и тази на долния етаж също).
Разбира се, няма нищо неприятно в това да имаме самочувствие. Нека си напомним качествата, които има същинският алфа мъжага:
Говорим за тези случаи, в които представителите на мощния пол минават здравословните граници на самочувствието и навлизат в дебрите на нарцисизма.
Мъжете, страдащи от синдрома на Златния Пенис, изобщо нямат желание да се вживяват в ролята на ловци, в противен случай - те са уверени, че в играта на прелъстяването в действителност те самите са голямата премия. Не виждат смисъл да влагат време и внимание в ново запознанство, нито да вършат първата крачка, защото дамите сами ще дойдат при тях. И нормално са прави.
Разбира се, много жени, които нямат нищо срещу да бъдат доминантни, нямат проблем с такова държание. Това обаче не значи, че синдромът на Златния Пенис няма да се окаже съществено затруднение за междуличностните връзки в бъдеще.
Първо, тъй като мъжете, които живеят с убеждението, че " има доста риби в морето ", " постоянно може да се откри нещо по-добро " и " имам тв приемник у дома, само че това не значи, че не желая да отивам на кино ", не са най-моногамните същества на планетата и имат по-малък тласък да се ангажират с нещо дълготрайно. И това не трябва да ни изненадва - те не могат да се оплачат от липса на женско внимание, тъй че, в случай че на вас не ви изнася, той просто ще ви уточни вратата и бързо ще ви размени с друга.
Тук разясняваме, че никога не желаеме да наскърбяваме дамите, които се усещат привлечени от мъже със синдром на Златния Пенис (и на нас ни се случва понякога). Те не са нито обезверени, нито страдат от ниско самочувствие.
Какво ни остава? Просто би трябвало да продължим да се оглеждаме за това, което търсим и считаме, че заслужаваме. И да се фокусираме не върху аргументите, поради които се усещаме привлечени към мъже със синдром на Златния Пенис, а какво вършим самите ние, с цел да предизвикваме техния интерес към нас. И, несъмнено, да останем правилни на правилата си.
В умозаключение, скъпи дами, не забравяйте да си напомняте, че заслужавате да бъдете щастливи и обичани.
И дано идващият път, когато се колебаете между самотата и господина, който е уверен, че това, което гордо изпълва слиповете му, е направено от доблестен метал, бързо и изрично да извършите верния избор.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ