Умберто Еко: Мили мой внуко, учи наизуст!
“Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; в случай че я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи. ”
Скъпи мой внуко,
Не бих желал това писмо да звучи прекомерно назидателно, в духа на Де Амичис*, и да проповядва обич към близък, към родината, човечеството и други сходни. Ти нe би му обърнал внимание (вече си огромен, а аз съм прекомерно стар), тъй като ценностната система толкоз се е трансформирала, че рекомендациите ми може да се окажат неуместни.
Искам да ти дам единствено един съвет, който можеш да приложиш на процедура още в този момент, до момента в който ползваш таблета си. Няма да те съветвам да го зарежеш – не от боязън да не ме помислиш за малоумен старчок, а по-скоро тъй като и аз имам таблет. Мога единствено да те съветвам да не отделяш прекомерно доста време на стотиците порно уеб сайтове, които показват полови игри сред две човешки същества или сред човек и животно. Не вярвай, че половите връзки се свеждат към тези много монотонни дейности. Тези подиуми са замислени, с цел да те накарат да си останеш у дома, вместо да излезеш на открито и да се запознаеш с същински девойки. (Предполагам, че си хетеросексуален. В противоположен случай адаптирай рекомендациите ми към своя случай.) По-добре гледай девойките в учебно заведение или когато си играеш на открито. Повярвай ми, имам прочут опит (ако единствено следих полови игри на компютъра, татко ти нямаше да се роди, пък и теб нямаше да те има).
“Но не за това желаех да си поговорим, а за заболяването, която порази твоето и предходното потомство, понастоящем учещо в университета. Имам поради загубата на паметта. ”
Вярно е, че в случай че поискаш да научиш кой е Карл Велики или къде се намира Куала Лумпур, можеш да го направиш с едно натискане на копчето с помощта на интернет. Прави го, когато е належащо, само че се опитвай да запомниш това, което си научил, с цел да не го търсиш още веднъж, когато тези познания ти потрябват, да вземем за пример за някой план в учебно заведение. Лошото е, че когато знаеш, че компютърът може незабавно да отговори на всеки твой въпрос, губиш предпочитание да помниш каквато и да е информация. То е все едно да научиш, че можеш да стигнеш ненапълно с рейса или с метрото – огромно облекчение и улеснение, когато бързаш – и да решиш, че повече няма потребност да вървиш пешком. Но в случай че престанеш да го правиш, скоро ще би трябвало да се придвижваш с инвалидна количка. Да, знам, че спортуваш и умееш да управляваш тялото си, само че да се върнем към мозъка ти.
“Паметта наподобява на мускулите на краката ти. Ако престанеш да я упражняваш, тя скоро ще се утежни и – да си го кажем напряко – ще се превърнеш в глупак. Освен това всички сме изложени на риска на остарели години да се разболеем от заболяването на Алцхаймер. Един от методите да го избегнем е непрестанно да упражняваме паметта си. ”
Ето я моята рецепта. Всяка заран научавай наизуст някое кратичко стихотворение, както ни караха нас като деца. Може да си направиш съревнование за най-хубава памет с приятелите си. Ако поезията не ти харесва, можеш да се стремиш да запомниш съставите на футболните тимове, както и техните играчи от предишното. Представи си, още помня имената на футболистите на Торино, които починаха в самолетната злополука на хълма Суперга през 1949 година: Бачигалупо, Баларин, Марозо и така нататък Състезавайте се кой помни по-добре наличието на прочетените книги (имената на героите, отплавали да търсят острова на съкровищата на борда на " Eспаньола "? Скуайър Трилони, капитан Смолет, лекар Ливзи, Джон Силвър, Джим…). Провери дали приятелите ти помнят имената на прислужниците на тримата мускетари и д'Артанян (Гримо, Базен, Мускетон, Планше)… А в случай че не ти се четат " Тримата мускетари " (нямаш визия какъв брой доста ще загубиш!), пробвай нещо сходно с някоя друга книга.
Може да ти наподобява като игра, пък и в действителност е по този начин, само че ще видиш по какъв начин главата ти ще се изпълни с персонажи, истории и най-различни мемоари. Може да ме попиташ за какво преди време назоваха компютъра електронен мозък. Причината е, че той е умислен по модела на твоя (нашия) мозък, само че в човешкия мозък има повече връзки, в сравнение с в един компютър. Мозъкът е твоят персонален компютър, който постоянно е с теб и опциите му се усилват благодарение на извършения. А преносимият компютър на бюрото ти с времето ще става все по-бавен и след няколко години ще се наложи да ги смениш. Твоят мозък може да ти служи и когато станеш на 90 години. При това, стига да го упражняваш постоянно, на 90 ще помниш доста повече неща, в сравнение с помниш в този момент. Пък и той е изцяло безвъзмезден.
“Освен това съществува и историческа памет, която не е обвързвана с обстоятелствата от твоя живот или с това, което си прочел. Тя съхранява събитията, случили се преди твоето раждане. ”
Днес, в случай че отидеш на кино, би трябвало да отидеш в авансово оповестения час и да гледаш кино лентата през цялото време. Когато той стартира, някой като че ли те води за ръчичка и ти изяснява какво става. По мое време човек можеше да влезе в салона когато и да е, даже по средата на някой филм. Тогава се постановяваше самичък да се досети какво се е случило, преди да стартира да гледа. А когато филмът започнеше изначало, фенът можеше да ревизира дали вярно е възстановил събитията от началото на кино лентата до съответния миг. И в случай че ти се приискаше доста, можеше да останеш и да го гледаш отново.
Животът е нещо като да гледаш филм по моя метод. Раждаш се в някакъв миг, преди който към този момент са се случили доста събития в продължение на стотици хиляди години. Важно е да знаеш какво се е случило преди раждането ти. Това е належащо, с цел да схванеш за какво през днешния ден стават доста други събития.
Училището би трябвало да те научи да запомняш това, което се е случило преди ти да се появиш на този свят, само че не му де отдава изключително. Проучванията демонстрират, че през днешния ден младите, даже студентите, даже тези, които са родени през 1990 година, не знаят, а може би и не желаят да знаят, какво е ставало през 1980 година, да не приказваме за случилото се 50 години по-рано. Статистиката сочи, че когато младите ги питат кой е Алдо Моро*, те дават отговор, че той е управлявал " Червените бригади ", а в реалност той е бил погубен от членовете на тази незаконна радикална лява организация.
Дейността на " Червените бригади " за мнозина си остава загадка, въпреки че те бяха на политическата сцена единствено допреди трийсетина години. Аз съм роден през 1932 година, 10 години след идването на фашистите на власт, само че знаех кой е бил министър председател по време на Похода към Рим. Може би във фашисткото учебно заведение ми описаха за това, с цел да ми обяснят какъв брой малоумен и неприятен е бил този министър ( " страхливецът Факта " ), свален от фашистите. И по този начин да е, въпреки всичко знаех какво се е случило.
Но да оставим учебното заведение. Днешната юноша не познава киноактрисите отпреди двайсетина години, а аз знаех коя е Франческа Бертини, която беше се снимала в нямото кино двайсет години преди моето раждане. Може би повода е, че прелиствах старите списания, струпани в мазето на къщата ни. И на теб предлагам понякога да го правиш, тъй като това оказва помощ да схванеш какво се е случвало, преди да се родиш.
“Но за какво е толкоз значимо човек да познава събитията от далечното минало? Защото неведнъж това познание оказва помощ да схванеш хода на актуалните събития. Освен това във всеки случай, също като запомнянето на съставите на футболните тимове, това оказва помощ да обогатиш паметта си. ”
Имай поради, че можеш да тренираш паметта си освен благодарение на книги и списания, само че и благодарение на интернет. Той може да послужи освен за приказки с другари, само че и за проучване на международната история. Кои са били хетите? А камизарите? Как са се казвали трите кораба на Колумб? Кога са измрели динозаврите? Ноевият ковчег имал ли е кормило? Как се е наричало животното, от което е произтекъл бикът? Преди 100 години тигрите повече ли са били, в сравнение с през днешния ден? Какво знаем за Малийската империя? Кой е индивидът, разказал за нея? Кой е бил вторият папа в историята? Кога е основан Мики Маус?
Бих могъл да задавам въпроси до безспир и те биха се трансформирали в прелестни тематики за изследвания. Всичко това би трябвало да го помним. Ще мине време, ще остарееш, само че ще чувстваш, че си изживял хиляди животи, все едно си взел участие в борбата при Ватерло, участвал си при убийството на Юлий Цезар, бил си на мястото, където Бертолд Шварц, смесвайки разнообразни субстанции в опит да добие злато, инцидентно изобретил барута и гърмежът го подхвърлил във въздуха (така му се пада!). А приятелите ти, които не се стремят да обогатят паметта си, ще изживеят един-единствен живот – своя личен, еднообразен и лишен от страсти живот.
“И по този начин, обогатявай паметта си. Още на следващия ден научи наизуст нещо малко. ”
*Алдо Моро (1916 – 1978) – италиански политик – християндемократ, министър-председател на Италия (1963-1968 и 1974-1976). Отвлечен от крайнолявата терористична организация " Червените бригади " на 16 март 1978 година и погубен на 9 май.
Умберто Еко е италиански публицист, философ-семиотик и медиевист. Той е лекар хонорис идея на над 30 университетски институции в целия свят, в това число на СУ " Свети Климент Охридски " /1990/. Статията му " Внуко, учи наизуст " е оповестена в италианското издание " Еспресо ".
Скъпи мой внуко,
Не бих желал това писмо да звучи прекомерно назидателно, в духа на Де Амичис*, и да проповядва обич към близък, към родината, човечеството и други сходни. Ти нe би му обърнал внимание (вече си огромен, а аз съм прекомерно стар), тъй като ценностната система толкоз се е трансформирала, че рекомендациите ми може да се окажат неуместни.
Искам да ти дам единствено един съвет, който можеш да приложиш на процедура още в този момент, до момента в който ползваш таблета си. Няма да те съветвам да го зарежеш – не от боязън да не ме помислиш за малоумен старчок, а по-скоро тъй като и аз имам таблет. Мога единствено да те съветвам да не отделяш прекомерно доста време на стотиците порно уеб сайтове, които показват полови игри сред две човешки същества или сред човек и животно. Не вярвай, че половите връзки се свеждат към тези много монотонни дейности. Тези подиуми са замислени, с цел да те накарат да си останеш у дома, вместо да излезеш на открито и да се запознаеш с същински девойки. (Предполагам, че си хетеросексуален. В противоположен случай адаптирай рекомендациите ми към своя случай.) По-добре гледай девойките в учебно заведение или когато си играеш на открито. Повярвай ми, имам прочут опит (ако единствено следих полови игри на компютъра, татко ти нямаше да се роди, пък и теб нямаше да те има).
“Но не за това желаех да си поговорим, а за заболяването, която порази твоето и предходното потомство, понастоящем учещо в университета. Имам поради загубата на паметта. ”
Вярно е, че в случай че поискаш да научиш кой е Карл Велики или къде се намира Куала Лумпур, можеш да го направиш с едно натискане на копчето с помощта на интернет. Прави го, когато е належащо, само че се опитвай да запомниш това, което си научил, с цел да не го търсиш още веднъж, когато тези познания ти потрябват, да вземем за пример за някой план в учебно заведение. Лошото е, че когато знаеш, че компютърът може незабавно да отговори на всеки твой въпрос, губиш предпочитание да помниш каквато и да е информация. То е все едно да научиш, че можеш да стигнеш ненапълно с рейса или с метрото – огромно облекчение и улеснение, когато бързаш – и да решиш, че повече няма потребност да вървиш пешком. Но в случай че престанеш да го правиш, скоро ще би трябвало да се придвижваш с инвалидна количка. Да, знам, че спортуваш и умееш да управляваш тялото си, само че да се върнем към мозъка ти.
“Паметта наподобява на мускулите на краката ти. Ако престанеш да я упражняваш, тя скоро ще се утежни и – да си го кажем напряко – ще се превърнеш в глупак. Освен това всички сме изложени на риска на остарели години да се разболеем от заболяването на Алцхаймер. Един от методите да го избегнем е непрестанно да упражняваме паметта си. ”
Ето я моята рецепта. Всяка заран научавай наизуст някое кратичко стихотворение, както ни караха нас като деца. Може да си направиш съревнование за най-хубава памет с приятелите си. Ако поезията не ти харесва, можеш да се стремиш да запомниш съставите на футболните тимове, както и техните играчи от предишното. Представи си, още помня имената на футболистите на Торино, които починаха в самолетната злополука на хълма Суперга през 1949 година: Бачигалупо, Баларин, Марозо и така нататък Състезавайте се кой помни по-добре наличието на прочетените книги (имената на героите, отплавали да търсят острова на съкровищата на борда на " Eспаньола "? Скуайър Трилони, капитан Смолет, лекар Ливзи, Джон Силвър, Джим…). Провери дали приятелите ти помнят имената на прислужниците на тримата мускетари и д'Артанян (Гримо, Базен, Мускетон, Планше)… А в случай че не ти се четат " Тримата мускетари " (нямаш визия какъв брой доста ще загубиш!), пробвай нещо сходно с някоя друга книга.
Може да ти наподобява като игра, пък и в действителност е по този начин, само че ще видиш по какъв начин главата ти ще се изпълни с персонажи, истории и най-различни мемоари. Може да ме попиташ за какво преди време назоваха компютъра електронен мозък. Причината е, че той е умислен по модела на твоя (нашия) мозък, само че в човешкия мозък има повече връзки, в сравнение с в един компютър. Мозъкът е твоят персонален компютър, който постоянно е с теб и опциите му се усилват благодарение на извършения. А преносимият компютър на бюрото ти с времето ще става все по-бавен и след няколко години ще се наложи да ги смениш. Твоят мозък може да ти служи и когато станеш на 90 години. При това, стига да го упражняваш постоянно, на 90 ще помниш доста повече неща, в сравнение с помниш в този момент. Пък и той е изцяло безвъзмезден.
“Освен това съществува и историческа памет, която не е обвързвана с обстоятелствата от твоя живот или с това, което си прочел. Тя съхранява събитията, случили се преди твоето раждане. ”
Днес, в случай че отидеш на кино, би трябвало да отидеш в авансово оповестения час и да гледаш кино лентата през цялото време. Когато той стартира, някой като че ли те води за ръчичка и ти изяснява какво става. По мое време човек можеше да влезе в салона когато и да е, даже по средата на някой филм. Тогава се постановяваше самичък да се досети какво се е случило, преди да стартира да гледа. А когато филмът започнеше изначало, фенът можеше да ревизира дали вярно е възстановил събитията от началото на кино лентата до съответния миг. И в случай че ти се приискаше доста, можеше да останеш и да го гледаш отново.
Животът е нещо като да гледаш филм по моя метод. Раждаш се в някакъв миг, преди който към този момент са се случили доста събития в продължение на стотици хиляди години. Важно е да знаеш какво се е случило преди раждането ти. Това е належащо, с цел да схванеш за какво през днешния ден стават доста други събития.
Училището би трябвало да те научи да запомняш това, което се е случило преди ти да се появиш на този свят, само че не му де отдава изключително. Проучванията демонстрират, че през днешния ден младите, даже студентите, даже тези, които са родени през 1990 година, не знаят, а може би и не желаят да знаят, какво е ставало през 1980 година, да не приказваме за случилото се 50 години по-рано. Статистиката сочи, че когато младите ги питат кой е Алдо Моро*, те дават отговор, че той е управлявал " Червените бригади ", а в реалност той е бил погубен от членовете на тази незаконна радикална лява организация.
Дейността на " Червените бригади " за мнозина си остава загадка, въпреки че те бяха на политическата сцена единствено допреди трийсетина години. Аз съм роден през 1932 година, 10 години след идването на фашистите на власт, само че знаех кой е бил министър председател по време на Похода към Рим. Може би във фашисткото учебно заведение ми описаха за това, с цел да ми обяснят какъв брой малоумен и неприятен е бил този министър ( " страхливецът Факта " ), свален от фашистите. И по този начин да е, въпреки всичко знаех какво се е случило.
Но да оставим учебното заведение. Днешната юноша не познава киноактрисите отпреди двайсетина години, а аз знаех коя е Франческа Бертини, която беше се снимала в нямото кино двайсет години преди моето раждане. Може би повода е, че прелиствах старите списания, струпани в мазето на къщата ни. И на теб предлагам понякога да го правиш, тъй като това оказва помощ да схванеш какво се е случвало, преди да се родиш.
“Но за какво е толкоз значимо човек да познава събитията от далечното минало? Защото неведнъж това познание оказва помощ да схванеш хода на актуалните събития. Освен това във всеки случай, също като запомнянето на съставите на футболните тимове, това оказва помощ да обогатиш паметта си. ”
Имай поради, че можеш да тренираш паметта си освен благодарение на книги и списания, само че и благодарение на интернет. Той може да послужи освен за приказки с другари, само че и за проучване на международната история. Кои са били хетите? А камизарите? Как са се казвали трите кораба на Колумб? Кога са измрели динозаврите? Ноевият ковчег имал ли е кормило? Как се е наричало животното, от което е произтекъл бикът? Преди 100 години тигрите повече ли са били, в сравнение с през днешния ден? Какво знаем за Малийската империя? Кой е индивидът, разказал за нея? Кой е бил вторият папа в историята? Кога е основан Мики Маус?
Бих могъл да задавам въпроси до безспир и те биха се трансформирали в прелестни тематики за изследвания. Всичко това би трябвало да го помним. Ще мине време, ще остарееш, само че ще чувстваш, че си изживял хиляди животи, все едно си взел участие в борбата при Ватерло, участвал си при убийството на Юлий Цезар, бил си на мястото, където Бертолд Шварц, смесвайки разнообразни субстанции в опит да добие злато, инцидентно изобретил барута и гърмежът го подхвърлил във въздуха (така му се пада!). А приятелите ти, които не се стремят да обогатят паметта си, ще изживеят един-единствен живот – своя личен, еднообразен и лишен от страсти живот.
“И по този начин, обогатявай паметта си. Още на следващия ден научи наизуст нещо малко. ”
*Алдо Моро (1916 – 1978) – италиански политик – християндемократ, министър-председател на Италия (1963-1968 и 1974-1976). Отвлечен от крайнолявата терористична организация " Червените бригади " на 16 март 1978 година и погубен на 9 май.
Умберто Еко е италиански публицист, философ-семиотик и медиевист. Той е лекар хонорис идея на над 30 университетски институции в целия свят, в това число на СУ " Свети Климент Охридски " /1990/. Статията му " Внуко, учи наизуст " е оповестена в италианското издание " Еспресо ".
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ