Български национал играе с диабет: Когато ми съобщиха, че съм болен, ми причерня
Ако Начо Фернандес няма проблем да играе с диабет, за какво и аз да не стигна толкоз надалеч? Това съобщи националът Йоан Стоянов в изявление за уеб страницата “One ", представен от " Мач Телеграф ".
“Kогато ми оповестиха, че съм болен, ми причерня за няколко часа, само че това се трансформира в мотивация за мен ", продължи той.
Йоан се среща с този проблем, когато е на 16 години.
“Имах мач и се почувствах отпаднал до дъно. В 60-ата минута желаех промяна. Баба и дядо ме взеха и отидохме да хапнем нещо. Дядо е с диабет вид 2 и носеше глюкомер. Измери ми захарта и резултатът сподели 500, за съпоставяне сега сте на най-много 100. Бяхме шокирани и направихме още един тест. Резултатът беше същият. Само да обясня – при 600 следва пристъп. Можеше и да се случи, в случай че не ме бяха закарали в болница. Не знаех какво се случва. Бях изплашен, мислех, че би трябвало да спра с футбола. След няколко часа пристигна доктор и ме успокои. Тя ми сподели, че съм диабетик, само че мога да продължа да спортувам.
Трябва просто да вардя баланс. Веднага, откакто хапвам, си инжектирам инсулин. След 6 месеца привикнах и се научих по какъв начин да пребивавам с заболяването. Знам какво би трябвало да хапвам и какъв брой да си инжектирам ", описа футболистът.
“Много обичам сладкиши. Футболът ми оказва помощ да не се откажа от тях. По време на тренировките настава срив. Трябва да спра, да взема нещо сладко и да продължа ", разкрива още халфът, който твърди също, че е направил елементарен избор да играе за България, тъй като не е бил издирван от Израел.
“Имам датчик със стикер и игла, с който си проследявам равнището на захарта. Вече не ми пречи. Все едно ми е GPS (смее се – б.р.). При всяко хранене би трябвало да се инжектирам и в стомаха, и в седалището, а имам и още една инжекция, която би трябвало да върша на всеки 24 часа ", добавя бранителят.
Той призна също, че до контракта с Апоел (Беер Шева) е трябвало да разнася пица или да работи като продавач в заведението на собствен другар, с цел да си обезпечи спомагателни средства.
“Kогато ми оповестиха, че съм болен, ми причерня за няколко часа, само че това се трансформира в мотивация за мен ", продължи той.
Йоан се среща с този проблем, когато е на 16 години.
“Имах мач и се почувствах отпаднал до дъно. В 60-ата минута желаех промяна. Баба и дядо ме взеха и отидохме да хапнем нещо. Дядо е с диабет вид 2 и носеше глюкомер. Измери ми захарта и резултатът сподели 500, за съпоставяне сега сте на най-много 100. Бяхме шокирани и направихме още един тест. Резултатът беше същият. Само да обясня – при 600 следва пристъп. Можеше и да се случи, в случай че не ме бяха закарали в болница. Не знаех какво се случва. Бях изплашен, мислех, че би трябвало да спра с футбола. След няколко часа пристигна доктор и ме успокои. Тя ми сподели, че съм диабетик, само че мога да продължа да спортувам.
Трябва просто да вардя баланс. Веднага, откакто хапвам, си инжектирам инсулин. След 6 месеца привикнах и се научих по какъв начин да пребивавам с заболяването. Знам какво би трябвало да хапвам и какъв брой да си инжектирам ", описа футболистът.
“Много обичам сладкиши. Футболът ми оказва помощ да не се откажа от тях. По време на тренировките настава срив. Трябва да спра, да взема нещо сладко и да продължа ", разкрива още халфът, който твърди също, че е направил елементарен избор да играе за България, тъй като не е бил издирван от Израел.
“Имам датчик със стикер и игла, с който си проследявам равнището на захарта. Вече не ми пречи. Все едно ми е GPS (смее се – б.р.). При всяко хранене би трябвало да се инжектирам и в стомаха, и в седалището, а имам и още една инжекция, която би трябвало да върша на всеки 24 часа ", добавя бранителят.
Той призна също, че до контракта с Апоел (Беер Шева) е трябвало да разнася пица или да работи като продавач в заведението на собствен другар, с цел да си обезпечи спомагателни средства.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ