Откриха биологична връзка между червеното месо и рака на дебелото черво
Ако желаете да намалите риска от насърчаване на рак на дебелото черво, общоприетият медицински съвет е – яжте по-малко алено месо. Начинът обаче, по който тази храна кара клетките да мутират, дълго време бе обгърнат в тайнственост. Освен това не всички специалисти са уверени, че съществува мощна връзка сред двете.
Ново научно проучване обаче, оповестено в Cancer Discovery , разпознава характерни модели на увреждане на ДНК, задействани от диети, богати на алено месо. Това в допълнение поддържа изказванието, че тази храна е канцерогенна и в същото време – дава вяра, че можем да откриваме този вид рак доста по-рано и даже да създадем нови типове личения.
Според предходни изследвания връзката сред аленото месо и рака на дебелото черво е най-вече епидемиологична – т.е. учените са изследвали питателните привички на хората, развили това положение, и са разкрили, че двете неща са свързани.
По отношение на биологичната страна обаче нещата не са чак толкоз ясни, а през 2019-та екип от учени се прочу с изказванието си, че са уверени в относително „ ниска “ степен, че намаляването на потреблението на алено месо ще понижи смъртните случаи от рак.
„ Когато споделяме, че аленото месо е канцерогенно и че то оказва въздействие върху появяването на ракови болести, би трябвало да съществува меродавен метод, по който това се случва “, споделя онколога Мариос Гианакис от раковия институт „ Дейна-Фарбър “.
В края на краищата преди много време учените откриха кои химикали в цигарения пушек предизвикват рак и по какъв начин избрани дължини на ултравиолетовата светлина могат да обхванат в кожата и да задействат разновидности в гените, контролиращи метода, по който клетките порастват и се разделят.
За да запълни тази празнота във връзка с нашите познания, Гианакис и неговите сътрудници секвенират ДНК данни от 900 пациенти с рак на дебелото черво, които са подбрани от доста по-голяма група от 280 000 здравни служащи, участващи в многогодишни изследвания (включващи изследвания и на метода на живот).
Плюсът на този метод е, че хората, документиращи своите хранителни привички, не са се опитвали да си спомнят какво са се хранили, преди да се разболеят, просто тъй като те не биха могли да знаят каква ще е бъдещата им ракова диагноза.
Анализът открива ясна мутационна сигнатура – модел, който до момента не е бил разпознат, само че който е индикативен за избран вид увреждане на ДНК-то, наименуван алкилация.
Не е наложително всички кафези, съдържащи тези разновидности, да станат канцерогенни. Освен това тези сигнатури са открити и в проби на пациенти със здрави дебели вътрешности.
Сигнатурата на разновидността е асоциирана съответно с приема на алено месо – и обработено, и необработено (преди диагностицирането на рака), само че не и на потреблението на пилешко, риба или вследствие от други изследвани фактори от метода на живот.
„ При аленото месо съществуват химикали, които могат да провокират алкилация “, изяснява Гианакис.
Конкретните смеси са азотни и са основани от хем, който се среща в обилие в аленото месо. Не би трябвало да пропущаме и нитратите, присъщи за обработеното месо.
Мутациите се асоциират най-много с дисталното дебело черво – най-долната част на червата, която води към аналния канал. Спред предходни изследвания това е мястото, където ракът на дебелото черво, провокиран от аленото месо, се развива най-често.
Нещо повече – измежду гените, наранени най-силно от алкилационните модели, са и тези, които минали проучвания открояват като най-честите причинители на рака на дебелото черво (когато мутират, схваща се).
В края на краищата пациентите, чийто тумори са се отличавали с най-високи равнища на алкилационни вреди, са били изложени на 47 % по-висок риск от гибел, обвързван с рак на дебелото черво, спрямо тези, при които вредите са били по-ниски.
И въпреки всичко Гианакис не счита, че хората не би трябвало да изключат аленото месо напълно от своя режим на хранене. „ Ключът е умерена и уравновесена диета “, споделя той. Пък и по-високите равнища на туморна алкилация са били следени единствено при хора, които приблизително са консумирали над 150 г алено месо дневно.
Източник: Medical Xpress
