Роман за София вчера и днес възкресява спомена за велика актриса
Ако има изкуство, което е завладяло сърцето на българина, тази чест се пада на театъра. Но българинът е човек с огромно сърце и е оставил място и за любовта към литературата, пишат от "Софтпрес ".
Романът „ Афиши в огледалото “ на Радостина А. Ангелова събира тези две любови на едно място и води читателя на странствуване сред декорите на времето. Силуетът на София, очертанията на софийските улици и тяхната история внимателно и ненатрапчиво ни придвижват през времето сред през вчерашния ден и през днешния ден, с цел да ни покажат скритата романтика на града, който пораства, само че не старее.
Замесен с парченца история и цялостни чаши въображение, „ Афиши в огледалото “ обгръща три години от живота на една от най-талантливите и несправедливо забравени български актриси. Три години от началото на XX век, в които Роза Попова превзема публиката като Медея и Маргарита, прави първи стъпки като поетеса и се сблъсква с най-драматичното събитие в живота си – любовта на Тодор Богданов.
Връстничка на Освобождението, известната като „ българската Сара Бернар “ Роза Попова е „ гений, изпреварил своето време “ (Кирил Зидаров). Още като ученичка ориста я води на прослушване за трупата „ Сълза и смях “, където среща и бъдещия си брачен партньор Стоян Попов, през днешния ден по-известен като детския класик Чичо Стоян. Зрелият тогава мъж е артист, преводач, драматург и публицист с един брак зад тила си.
Напълно покорен от шестнайсет годишната актриса, Стоян скоро се дами за нея. Той първи съзира избухливия гений на младата си брачна половинка – като се изключи че играе всяка вечер на сцената, Роза сама превежда и режисира огромна част от пиесите, в които взе участие, и следи културния живот на страната. В периодиката от епохата могат да бъдат прочетени нейни критически публикации за литература, живопис, статуя.
През 1902 година декемврийският брой на сп. „ Летописи “ стартира със стихотворение на Роза Попова. И тъй като няма инцидентни неща, 115 години по-късно още веднъж при започване на декември ще посветим една вечер на романа за живота на огромната българска актриса. На 9 декември (събота) от 18:00 часа в книжовен клуб „ Перото “ ще приказваме за литература и спектакъл, за София и любовта, за сцената и цената на славата.
Не един и двама обожатели са се пробвали да свържат името си с надарената актриса, поетите ѝ посвещават стихове, злите езици я преследват. Но на всички тях Стоян гледа с подигравка.
Една невероятна актриса не може да бъде елементарна жена, споделя Стоян Попов на страниците на „ Афиши в огледалото “. А създателят на романа Радостина Ангелова признава: Много пъти, до момента в който работех върху ръкописа, си задавах въпроса дали духът на Роза Попова би одобрил Роза Попова от страниците на романа. Защото те, при цялата неизбежна авторова небивалица, сигурно са разнообразни персони. И ми се коства, че отговорът е позитивен.
Положителен сигурно е и отговорът на Лия, втората основна героиня в книгата. Макар историческата нишка, обвързвана с Роза Попова, да е водеща, „ Афиши в огледалото “ е актуален разказ – и поради модерния дух, уловен в оня ера, и поради не по-малко значимия актуален слой в повествованието. Днешната история обгръща едвам шест дни – шест дни, в които Макс и Лия се срещат и откриват себе си.
Когато Лия се среща с колоритната баба на Макс и вижда остарял плакат с името на Роза Попова – същия плакат, който е гледала в стаята си като дете, тя пробва да научи повече за актрисата. Онова, което открива, не е облик от предишното, а път, по който да върне фантазиите си и да продължи напред.
Защото точно пътят напред – това, което ни подтиква да се променяме, е в основата на „ Афиши в огледалото “. Една книга за живеца във всеки от нас.
Радостина А. Ангелова е награждаван създател на лирика и разкази, номинирана е за премиите „ Елиас Канети” и „ Награда на София” за романа „ Виенски апартамент” и е включена в европейския Топ 100 за най-креативните създатели на хайку.
Романът „ Афиши в огледалото “ на Радостина А. Ангелова събира тези две любови на едно място и води читателя на странствуване сред декорите на времето. Силуетът на София, очертанията на софийските улици и тяхната история внимателно и ненатрапчиво ни придвижват през времето сред през вчерашния ден и през днешния ден, с цел да ни покажат скритата романтика на града, който пораства, само че не старее.
Замесен с парченца история и цялостни чаши въображение, „ Афиши в огледалото “ обгръща три години от живота на една от най-талантливите и несправедливо забравени български актриси. Три години от началото на XX век, в които Роза Попова превзема публиката като Медея и Маргарита, прави първи стъпки като поетеса и се сблъсква с най-драматичното събитие в живота си – любовта на Тодор Богданов.
Връстничка на Освобождението, известната като „ българската Сара Бернар “ Роза Попова е „ гений, изпреварил своето време “ (Кирил Зидаров). Още като ученичка ориста я води на прослушване за трупата „ Сълза и смях “, където среща и бъдещия си брачен партньор Стоян Попов, през днешния ден по-известен като детския класик Чичо Стоян. Зрелият тогава мъж е артист, преводач, драматург и публицист с един брак зад тила си.
Напълно покорен от шестнайсет годишната актриса, Стоян скоро се дами за нея. Той първи съзира избухливия гений на младата си брачна половинка – като се изключи че играе всяка вечер на сцената, Роза сама превежда и режисира огромна част от пиесите, в които взе участие, и следи културния живот на страната. В периодиката от епохата могат да бъдат прочетени нейни критически публикации за литература, живопис, статуя.
През 1902 година декемврийският брой на сп. „ Летописи “ стартира със стихотворение на Роза Попова. И тъй като няма инцидентни неща, 115 години по-късно още веднъж при започване на декември ще посветим една вечер на романа за живота на огромната българска актриса. На 9 декември (събота) от 18:00 часа в книжовен клуб „ Перото “ ще приказваме за литература и спектакъл, за София и любовта, за сцената и цената на славата.
Не един и двама обожатели са се пробвали да свържат името си с надарената актриса, поетите ѝ посвещават стихове, злите езици я преследват. Но на всички тях Стоян гледа с подигравка.
Една невероятна актриса не може да бъде елементарна жена, споделя Стоян Попов на страниците на „ Афиши в огледалото “. А създателят на романа Радостина Ангелова признава: Много пъти, до момента в който работех върху ръкописа, си задавах въпроса дали духът на Роза Попова би одобрил Роза Попова от страниците на романа. Защото те, при цялата неизбежна авторова небивалица, сигурно са разнообразни персони. И ми се коства, че отговорът е позитивен.
Положителен сигурно е и отговорът на Лия, втората основна героиня в книгата. Макар историческата нишка, обвързвана с Роза Попова, да е водеща, „ Афиши в огледалото “ е актуален разказ – и поради модерния дух, уловен в оня ера, и поради не по-малко значимия актуален слой в повествованието. Днешната история обгръща едвам шест дни – шест дни, в които Макс и Лия се срещат и откриват себе си.
Когато Лия се среща с колоритната баба на Макс и вижда остарял плакат с името на Роза Попова – същия плакат, който е гледала в стаята си като дете, тя пробва да научи повече за актрисата. Онова, което открива, не е облик от предишното, а път, по който да върне фантазиите си и да продължи напред.
Защото точно пътят напред – това, което ни подтиква да се променяме, е в основата на „ Афиши в огледалото “. Една книга за живеца във всеки от нас.
Радостина А. Ангелова е награждаван създател на лирика и разкази, номинирана е за премиите „ Елиас Канети” и „ Награда на София” за романа „ Виенски апартамент” и е включена в европейския Топ 100 за най-креативните създатели на хайку.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ