Ако и в политиката, подобно на Световното по футбол, се

Ако и в политиката, сходно на Световното по футбол, се даваше приз за спечелилия, голмайстора и най-хубавия футболист на шампионата, то след срещата през вчерашния ден в Хелзинки сред Доналд Тръмп и Владимир Путин съветският президент щеше да си тръгне от нея с всички изброени награди.

" В Хелзинки президентът Тръмп навреди на администрацията си и на личните си външно-политически цели. Неговата конференция с Владимир Путин разбърка още повече американският политически живот ", написа Michael Brendan Dougherty в National Review.

" Неудобен театър в Хелзинки ", пък заключи усещанията си Andrew Egger в The weekly standard. На страниците на същото издание съгласно Charles Sykes, " стоешком в наличието на индивида, който е наредил офанзива против американската политическа система, Тръмп даде майсторски урок за капитулация ".

В своя публицистичен коментар, Wall Street Journal написа, че Путин почита силата, само че Тръмп е посочил уязвимост. В podcast-a на изданието Joseph Strenberg се запита по какъв начин ли ще наподобява загубата, в случай че по този начин е наподобява успеха.

И в Fox News градусът на въодушевление бе минорен. Bret Baier назова видяното в Хелзинки " сюрреалистично ". Според Douglas E. Schoen от същата медия Путин е изял обяда на Тръмп. А вместо да се изправи против съветския президент, Тръмп е предложил да си сътрудничи с Русия в разрешаването на някои проблеми, които точно Москва предизвиква. " Тази тактика е като да позволиш на нарушител да проверява своите лични закононарушения. "

В изявление за BBC вицепрезидентът по външна и отбранителна политика на The American Enterprise Institute, Danielle Pletka, направи разумното: откакто не можа да види хубавото в държанието на американския президент, избра да уточни неприятното в тогавашното такова на Барак Обама.

Това не са CNN, The Washington Post, New York Times, някое друго ляво издание или тинк-танк, за които, даже и Тръмп да не направи неточност, незабавно ще я изфабрикуват. Цитираните медии са свързани с Републиканската партия на Съединени американски щати и нейния президент.

Междувременно ръководителят на Камарата на представителите Paul Ryan съобщи, че Тръмп би трябвало да бъде подсетен, че Русия не е другар на Съединени американски щати. А съгласно ръководителя на сенатската комисия по външна политика, Bob Corker, мненията на Тръмп са създали по този начин, че американската нация да наподобява като слаб съперник. Путин не е наш другар, добави глас и ръководителят на сенатската комисия по разузнаването Richard Burr. Мич Макконъл, Джон Маккейн, Бен Сас - описът от недоволни конгресмени от Републиканската партия може да бъде удължен. Но в тази ситуация, с изключение на общоприетите критици на президента от партията, към тях прибавиха глас и някои от най-искрените му последователи - сенаторите Том Тилис и Орин Хач.

За тази сериозна реакция, в това число и измежду хората от Републиканската партия, способстваха няколко неща.

Първото е, че преди да стартира срещата в Хелзинки, Доналд Тръмп упрекна предходните американски президенти за неприятните връзки с Русия, т.е. постави отговорността върху Вашингтон, а не върху Москва. Всъщност Владимир Путин надали има неприятни мемоари от Барак Обама, защото под взора на последния съветският президент съумя да оправдава Русия като фактор в интернационалните връзки.

Но тук, може би, някой трябваше да подсети на президента Тръмп, че не ФБР, Хилари Клинтън или специфичен прокурор Робърт Мълър са нахлули и окупирали Крим през 2014-та година. И че никой от упоменатите не взе участие в опита за прелом в Черна Гора през 2016-та година. И че никой от упоменатите не влага пари и старания за развалянето на договарянията сред Република Македония и Гърция и " спъването " на евро-атлантическата вероятност пред Западните Балкани.

Второто е, че американският президент, в наличието на Владимир Путин, делегитимира американските разследващи служби и органи на сигурност, измежду които има еднопосочен консенсус за намесата на Кремъл в американските избори. Това е най-сериозната неточност в президентството на Тръмп, написа по този мотив Нют Гингрич, който е измежду най-близките съидейници на ръководителя на Белия дом.

Третото, колкото и парадоксално да е то, е, че съветският президент изрази по-добре сериозната позиция на Съединени американски щати (и ЕС) във връзка с настоящия статут на Крим, в сравнение с това направи Доналд Тръмп.

Четвърто, вместо да отхвърли като присмехулно и унизително предлагането на съветския президент Москва да спомага за следствието на Робърт Мълър за ролята на Кремъл в изборния развой в страната, Доналд Тръмп го дефинира като " невероятна " оферта.

И други неща могат да бъдат добавени.

Ако Германия е " заложник " на Русия, както съобщи в Брюксел американският президент, за какво той деградира и унизи пленника, а по-късно се сниши и велича похитителя?

Ако Русия, която се е месила в изборния развой на страната ти, Русия, против която Конгресът ти е наложил кръг от наказания, и Русия, с която си в режим на съревнование от далечния изток до носа ти в Куба, е " съперник ", то каква е логиката да наричаш Европейския съюз " зложелател "?

Освен това, в случай че в белгийската столица " Северен поток " - 2 бе адресиран нападателно от Тръмп, то в Хелизнки планът към този момент не изглеждаше чак толкоз неприятен.

А това, че Владимир Путин изглеждаше квалифициран и пунктуален на фона на американския си хомолог, не е учудващо. За разлика от безредния Тръмп, Путин беше изчерпателен и влизаше с лекост в елементи.

Проблемът за американския президент не е в това, че той желае рационални и прагматични връзки с Русия. Проблемът му е този, че за неговите гласоподаватели в Съединени американски щати е невероятно да си показват ръководителя на Белия дом като субординиран на ръководителя на Кремъл.

А това, несъмнено, е проблем освен на американския гласоподавател, само че и на НАТО, и на Европейски Съюз.

С две думи, в Хелзинки се игра мач, който Путин завоюва с разлика. Оттам нататък е детайлност какъв брой от попаденията бяха автоголове.