Rites of Passage — смъртта като церемония във викторианска Великобритания
Ако харесвате добър сълзливец — а викторианските читатели сигурно са го харесвали — нищо не може да надмине сърцераздирателната и деликатно възвестена гибел на младия Пол в седмия разказ на Чарлз Дикенс, Домби и наследник. Призовавайки ангелско голям брой от утешители на бебета в бели облекла, с цел да се погрижат за гибелта на дребния Пол Домби, Дикенс осъзнава, че доста от личните му правилни възпитаници са изгубили най-малко едно дете. Мнозина бяха изгубили цели фамилии от туберкулоза, коремен тиф и холера: убийците на една ера, почнала през 1800 година със междинна и шокираща дълготрайност на живота от 37 години.
Беше належащо улеснение и — както Джудит Фландърс показва в Rites на „ Пасаж “, нейното завладяващо проучване на трезва тематика – малко романисти го доставиха с толкоз добре преценена неотстъпчивост като Дикенс. Оскар Уайлд би могъл да подскаже на приятелката си Ада Леверсън, че трагичното приключване на Малката Нел (един от най-популярните пасажи на Дикенс в неговите солидни об...
Прочетете целия текст »
