Отгледаха люцерна в марсианска почва
Ако един ден човечеството желае да направи космичен скок от Земята до Марс, тогава способността за развъждане на храна ще бъде от жизненоважно значение, написа " Дейли мейл ".
Мат Деймън откри метод да оцелее в блокбастъра " Марсианецът " (2015), успявайки да отгледа картофи.
Сега това виждане може би е малко по-близо до действителността, откакто американски учени са разкрили, че люцерната може да е ключът към развъждането на зеленчуци на Червената планета.
Екип от откриватели от университета на Айова е съумял да отгледа люцерна във вулканична почва, която имитира марсиански реголит. Растението може да се употребява и като тор преди засаждане на ряпа, репички и други зеленчуци.
При подготовката на човешки задачи до Марс би трябвало да се обмисли система, която да обезпечи на астронавтите задоволително О2, вода и храна. Учените от дълго време се пробват да открият растения, способни да порастват в марсианска почва. Такова растение се оказва люцерната.
В хода на опита откривателите са засадили семена от ряпа и люцерна в реплика на марсианска почва. Разсадът от ряпа се е развил постепенно и е бил с дребни обезцветени листа. Люцерната е съумяла да пораства в необикновената почва без спомагателни торове.
Учените по-късно са решили да ревизират дали самата люцерна може да се трансформира в тор за други култури. Те са засадили ряпа, репички и маруля, защото всички тези растения имат доста висок показател на рандеман, ниска консумация на вода, къс цикъл на напредък и не изискват доста внимание, което ги прави мечтан източник на храна на Марс.
Изследователите са открили, че растежът и на трите култури се е ускорил с прибавянето на люцерна в почвата. Растежът на ряпата се е нараснал със 190 % и са добити здрави луковици, а биомасата на луковиците на репичките и листата на марулята се е нараснала надлежно с 311 % и 79 %.
Следващата стъпка е била да се измисли система за поливане на растенията.
За задачата учените са приготвили солен разтвор, имитиращ водата на Марс, и са добавили морски бактерии, наречени Synechococcus, за които е известно, че опресняват доста солена вода. За четири седмици солеността на водата е намаляла с към 32 %, само че тя към момента е била прекомерно солена, с цел да се отглеждат здрави култури.
Търсейки решение на казуса, учените са филтрирали разтвора през базалтови вулканични скали, което в допълнение е понижило солеността, до момента в който получената вода стане подобаваща за напояване.
Когато филтрираният разтвор е бил употребен за поливане на ряпа и репички, отглеждани в смесена с реголит почва, и двете растения са виреели добре.
