Путин измъкна Ердоган от капана на САЩ в Идлиб
Ако е правилно, че след конференцията с Владимир Путин в края на извършените на 5 март диалози в Москва, Ердоган се доближил до Сергей Лавров и, привиквайки своя външен министър Чавушоглу, е попитал съветския му сътрудник " нали това бе разисквано с Асад ", това би било мотив за размишления в посока, че " следената от целия свят " среща си има и други измерения и съгласувания. Не единствено тези, които се побраха след близо 6 часа договаряния в 3 точки на оповестения общ меморандум. Три точки, които показаха, че се планува глътка въздух на облекчение посредством прекъсване на огъня след горещите сражения в Идлиб, Северна Сирия, където починаха повече от 35 турски военни, стотици бойци от армията на Дамаск и даже съветски офицери след 15 набези на терористични групировки над съветската военна база Хмеймим, както уточни Путин. В прочетения от Чавушоглу взаимен текст на подписаното съглашение се употребява наименованието " Сирийска арабска република ", което Дамаск употребява в Организация на обединените нации, само че което до неотдавна Анкара твърдеше, че е противоречиво. Още повече, че в навечерието на срещата сред Путин и Ердоган самият сирийски президент Башар Асад дава изявление пред съветската ТВ " Русия 24 ", в което декларира, че " Сирия не е направила никакви противников дейности против турския народ ", акцентира, че " културите ни се основават на взаимно минало и заради тази причина сред нас и турския народ не е разумно да има разнообразни визии ". Името на Ердоган не се загатва. На всичкото от горната страна Асад споделя, че " говорейки за турците, ние приказваме за приятелски народ ". И дори си разрешава да пита " този турски народ какъв му е казусът със Сирия, в името на който умират турски жители ".
Умират и сирийски жители и военни, само че в съглашението от Москва се оказва, че " Асад не се изтегля от завоюваните територии в Идлиб ", както пишат турски медии. Не единствено не се изтегля, само че и резервира контрола върху основната автомагистрала М5, свързваща Дамаск с град Алепо, който е икономическото сърце на Сирия, а другата автомагистрала М4 (Латакия-Алепо) остава под взаимния надзор на съветски и турски военни сили - т.е. турските бойци са поръчител, че този път няма да минава под надзор на терористични групировки.
Новите условия включват нова демаркационна линия, само че не онази от Сочи, а минаваща по завзетите от армията на Асад територии към Идлиб, влизане на съветски военни със своите флагове в Саракит, където боевете сред турски сили и армията на Дамаск са изключително яростни през дните преди срещата в Москва. Запазват се 12-те турски наблюдателни постове в района на Идлиб, само че към този момент най-малко половината от тях ще бъдат в зони следени от сирийските военни, а не от терористичните организации, подкрепяни от Турция. Тези наблюдателни пунктове в съглашението са избрани като " наблюдаващи за съблюдаване на прекратяването на огъня ", което е било доказано от Ердоган, съгласно който " те единствено ще наблюдават да има помирение ".
Да, салдото в Идлиб е изменен и Асад има своите искания за нов статут на Идлиб. В Анкара се заприказва, че към този момент има не " съглашение Сочи, а Московско съглашение ". Въпросът е дали постигнатото помирение е толкоз нежно, че може да се чака бързо-бързо някой да го наруши. Защото и различен път е имало съглашения за преустановяване на огъня, само че терористичните организации, които Турция според сделките от Сочи трябваше да разоръжи и да ги отдели от така наречен умерена съпротива, само че не го направи, по никакъв начин не са склонни да се преценяват с меморандуми от договаряния, в които не вземат участие. Те има и какво да губят, тъй като Идлиб остана последното им леговище на територията на Сирия, а Асад не се колебае да съобщи в цитираното изявление, че ще си върне Идлиб, а след това ще " изгони турците, след това американците от сирийската земя ".
Разбира се, че без съветските военни сили и милициите от Иран, това няма по какъв начин да стане, само че е видно, че Москва деликатно освен сортира слова, само че и дипломацията й има такава многовариантна игра, която включва всички играчи на терен и в геополитиката. Никак не е инцидентно, че и Джеймс Джефри, представител на Вашингтон за Близкия изток, в навечерието на срещата Путин-Ердоган в Москва, съобщи в Анкара, че " не би трябвало да се смята, че Съединени американски щати считат да смъкват Асад в Сирия и да се изправят против Русия. Както вие, по този начин и ние сме в бездънен разговор с руснаците ". Същият Джеймс Джефри, който дружно с непрекъснатата представителка на Съединени американски щати в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Кели Крафт посетиха Анкара, с цел да се срещнат с позициите на Анкара по отношение на Идлиб, да изразят поддръжка за Турция, само че единствено усилиха подозренията, че " Вашингтон предизвиква Турция към рискова случка в Сирия за възмездие ", както пишат някои в Анкара. Как да се пропусне опция за изостряне на връзките сред Русия и Турция! Нещо, което срещата в Москва сред Путин и Ердоган опроверга като опция, само че остана казаното от съветския президент, че " във връзка със Сирия не всеки път имаме еднообразно мислене и преценки с Турция ", само че " намерихме допирни точки ", тъй като " протичащото се в Идлиб не би трябвало да пречи на положителните ни връзки ".
Просто и двете страни нямат потребност от директна борба
а и имат много търговско-икономически планове, които са изключително значими в интервала на настъпваща, както споделят специалисти от МВФ, международна икономическа рецесия.
Да не приказваме за геополитическите игри на Кремъл освен в Близкия изток. Няма подозрение, че в тази ситуация с Идлиб Москва държи по-силни карти и че ключът за решение в тази връзка се държи от Путин. Споразумението, което бе реализирано, не беше това, за което настояваше Ердоган - т.е. да резервира статуквото от Сочи. Самото лъчение на Ердоган не бе същото като при осемте му срещи с Путин от 2019 година, когато го наричаше " приятелят Путин " а в този момент е " уважаваният държавен глава на Русия ". Нормално, откакто нито до 29 февруари Асад се отдръпна от завладените територии в Идлиб, макар загубите, което бе искане и опасност на Ердоган, нито останаха контрактуваните от Сочи демаркационни линии.
Но най-малко някои споделят, че " меморандумът от Москва унищожава проектите на Съединени американски щати, които ни сложиха капан в Идлиб, само че държавният разсъдък надви " и се реализира " понижаване на разликите сред Путин и Ердоган ". Факт е, че Ердоган, най-малко в последните дни, настояваше за помирение и го получи, не се скара с Путин и седна на масата за договаряния в миг, когато не получи търсена поддръжка от НАТО, Съединени американски щати или Европейски Съюз. Намери се решение, което даже и да е краткотрайно, може да бъде основа за слагане началото на края не на Асад, а на войната в Сирия.
На този стадий се позволи обстановката на терен, само че няма изясненост за политическия развой, който трябваше, според сделките от Астана, да включва активност на комисия за правене на конституция на Сирия. Онази Сирия, в която президентът Асад към този момент разгласи, че ще има през април избори.
Дали не се осъществят подмолни сделки
които включат повече играчи, в това число от опозицията? Сред тази съпротива са и сирийските кюрди, които се поддържат от Съединени американски щати и не дават сигнали, че могат да се извърнат към Дамаск. Въпреки информации, че връзките не са прекратени дефинитивно, за което Кремъл работи от години. Всъщност точно кюрдският въпрос е " камъчето в обувката " на Турция. Анкара няма сметка от разпад на Сирия и по тази причина приема постановката за " териториална целокупност на страната ", тъй като сирийски разпад ще сътвори опция за основаване на кюрдско образувание в страната на Асад. Рискът от следващи дейности в тази посока в Турция е явен. Затова се споделя, че " ще напуснем Сирия, откакто сирийският народ го изиска ". В същото време се появяват известия, че на равнище зам.- министър в Дамаск се прави предложение за " съгласувани дейности сред Сирия и Турция против ПКК и PYD (военна организация на кюрдите) ", само че в случай че се реализира надлежно съгласие сред двете страни. В съществуващата осведомителна мъгла по никакъв начин не е ясно кое е операция, кое сигнал за изменена политика. Наблюдатели в Анкара не пропущат да кажат, че " първо ще отстъпим Идлиб, а след това ще пристигна ред на Африн ", където са териториите на сирийските кюрди, които Анкара държи под надзор посредством прокси-групировките си. Дали? По-скоро главният въпрос си остава както за териториалната целокупност на Сирия, по този начин и за връщането на бежанците по родните им места, обезпечаването на надлежно финансиране и вложения и то в огромни размери след 8-годишната кървава баня в Сирия.
Бежанците от войната не са единствено в Турция, а и в други прилежащи страни. Русия няма по какъв начин да поеме спомагателен финансов товар по обясними аргументи, а Европейски Съюз не дава признаци, че ще одобри такава оферта. Прекалено доста са различията, историческата обремененост и мъчно се взимат общи решения. Надвиснала е и заплаха от криза. На Европа й стигат мигрантите, Брекзита, терорът и коронавирусът. Но по никакъв начин не е инцидентно, че шефът на съветското разузнаване бе наскоро на посещаване в ОАЕ и Оман и споделят, че диалозите са били най-вече във финансов проект, а след това представители на тези арабски емирства в Дамаск обявиха предпочитание за присъединяване в инфраструктурни планове, възобновяване на пътища и развиване на селско стопанство към столицата на Сирия. Откриват се техни представителства там, без значение че Сирия е световна страна. Представителство в Дамаск откри даже ген. Хафтар, значимия състезател на либийски терен, подкрепян от Египет и други арабски страни, които са конкурентни на Турция играчи в Близкия изток.
И не са, меко казано, в блестящи връзки с Анкара
Доказателство за многовариантната игра на съветската дипломация, която се отличава през последните години с неизчерпаемо самообладание.
В цялата тази блъсканица към обстановката в Идлиб и покерът, който разиграва Ердоган в доста външни направления, включвайки и потоците мигранти към Гърция, убягва отговорът, който той е дал на публицист при завръщането си от Москва на въпрос " за какво Путин смени отношението си ". Красноречив е с " в двустранните връзки имат въздействие трети страни и може би се влезнали " черни котки ". " Израел ли е ", пита журналистът. " Не толкоз слаб " дава отговор Ердоган. Това за специалистите, както се споделя.
А президентът Тръмп пък в свое ТВ-интервю споделя, че " ние пазихме границата сред Сирия и Турция. За какво? Нека да ги оставим да се бият между тях. Ние ликвидирахме " Ислямска страна " и имаме единствено малко бойци, с цел да пазим петрола на Сирия ". Той е в предизборна борба за втори мандат и е заречен да изтегля американските военни от бази и наличие по целия свят, само че където има нефт, няма по какъв начин да се получи. От него преживяваха и джихадистите, и Анкара се възползва много време. Все играчи от едната страна, както се споделя.
Няма подозрение, че след Москва най-често задаваният въпрос е " кой кого надигра ". Не може да се отхвърли обаче, че в последна сметка след тежки договаряния, предшествани от диалози в границите на три срещи сред висши представители от двете страни, се заобиколиха злокобните сюжети за руско-турски конфликти на терен и провал в двустранните връзки. Конфликтът в Идлиб може да е замразен и капсулиран, може и да се нарушава примирието от радикални групировки, които не го одобряват (като " Тюркистан ислям партиси " ), само че разговорът и апелите за спокойно и посредством дипломация решение остават годни.
Ердоган има своите аргументи да води политика на изнасяне на спорове отвън страната, да изневерява на кемалисткото предписание за невмешателство в делата на други страни и потребление на религията в политиката и ръководството на страната, само че не не помни да слага ползите на Турция над всичко. Независимо, че в самата Турция съпротива и общество са сериозно настроени и не поддържат кардинално политиката към Сирия и Либия на ръководещите. Счита се, че Турция губи от престижа си с последните дейности и насочването на мигранти към Европейски Съюз през Гърция е за понижаване на напрежението измежду турските жители, както и " наказване " за Атина поради " ветото в НАТО " и несъгласията към Кипър и Източното Средиземноморие. И там мирисът на газ е толкоз осезателен, че замъглява главите на геополитически и районни играчи до степен на неблагоразумие. Ако стопанската система буксува, в случай че жителите недоволстват и покупателната им дарба понижава, в случай че от Сирия и Либия се връщат ковчези с твои бойци, в случай че сепаратистките настроения още веднъж избуяват на лична територия, в случай че депутатите стартират да се бият в Меджлиса (парламента), в случай че социологически изследвания сочат, че поддръжката за партията ти се срутва с малко, само че видимо и националистическите апели не правят работа, в случай че довчерашни другари като Давутоолу, Абдуллах Гюл или Али Бабаджан те напущат и вършат лични политически планове, в случай че Европа не е склонна да дава безотговорно пари за прекъсване на мигранти и все от този жанр, тогава за какво да не се опитва остарялото предписание за " врага на открито "? Засега по-добре е да се предложения Путин за честване на 100 години дипломатически връзки, а другите стъпки ще предстоят. Да забележим.
Умират и сирийски жители и военни, само че в съглашението от Москва се оказва, че " Асад не се изтегля от завоюваните територии в Идлиб ", както пишат турски медии. Не единствено не се изтегля, само че и резервира контрола върху основната автомагистрала М5, свързваща Дамаск с град Алепо, който е икономическото сърце на Сирия, а другата автомагистрала М4 (Латакия-Алепо) остава под взаимния надзор на съветски и турски военни сили - т.е. турските бойци са поръчител, че този път няма да минава под надзор на терористични групировки.
Новите условия включват нова демаркационна линия, само че не онази от Сочи, а минаваща по завзетите от армията на Асад територии към Идлиб, влизане на съветски военни със своите флагове в Саракит, където боевете сред турски сили и армията на Дамаск са изключително яростни през дните преди срещата в Москва. Запазват се 12-те турски наблюдателни постове в района на Идлиб, само че към този момент най-малко половината от тях ще бъдат в зони следени от сирийските военни, а не от терористичните организации, подкрепяни от Турция. Тези наблюдателни пунктове в съглашението са избрани като " наблюдаващи за съблюдаване на прекратяването на огъня ", което е било доказано от Ердоган, съгласно който " те единствено ще наблюдават да има помирение ".
Да, салдото в Идлиб е изменен и Асад има своите искания за нов статут на Идлиб. В Анкара се заприказва, че към този момент има не " съглашение Сочи, а Московско съглашение ". Въпросът е дали постигнатото помирение е толкоз нежно, че може да се чака бързо-бързо някой да го наруши. Защото и различен път е имало съглашения за преустановяване на огъня, само че терористичните организации, които Турция според сделките от Сочи трябваше да разоръжи и да ги отдели от така наречен умерена съпротива, само че не го направи, по никакъв начин не са склонни да се преценяват с меморандуми от договаряния, в които не вземат участие. Те има и какво да губят, тъй като Идлиб остана последното им леговище на територията на Сирия, а Асад не се колебае да съобщи в цитираното изявление, че ще си върне Идлиб, а след това ще " изгони турците, след това американците от сирийската земя ".
Разбира се, че без съветските военни сили и милициите от Иран, това няма по какъв начин да стане, само че е видно, че Москва деликатно освен сортира слова, само че и дипломацията й има такава многовариантна игра, която включва всички играчи на терен и в геополитиката. Никак не е инцидентно, че и Джеймс Джефри, представител на Вашингтон за Близкия изток, в навечерието на срещата Путин-Ердоган в Москва, съобщи в Анкара, че " не би трябвало да се смята, че Съединени американски щати считат да смъкват Асад в Сирия и да се изправят против Русия. Както вие, по този начин и ние сме в бездънен разговор с руснаците ". Същият Джеймс Джефри, който дружно с непрекъснатата представителка на Съединени американски щати в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Кели Крафт посетиха Анкара, с цел да се срещнат с позициите на Анкара по отношение на Идлиб, да изразят поддръжка за Турция, само че единствено усилиха подозренията, че " Вашингтон предизвиква Турция към рискова случка в Сирия за възмездие ", както пишат някои в Анкара. Как да се пропусне опция за изостряне на връзките сред Русия и Турция! Нещо, което срещата в Москва сред Путин и Ердоган опроверга като опция, само че остана казаното от съветския президент, че " във връзка със Сирия не всеки път имаме еднообразно мислене и преценки с Турция ", само че " намерихме допирни точки ", тъй като " протичащото се в Идлиб не би трябвало да пречи на положителните ни връзки ".
Просто и двете страни нямат потребност от директна борба
а и имат много търговско-икономически планове, които са изключително значими в интервала на настъпваща, както споделят специалисти от МВФ, международна икономическа рецесия.
Да не приказваме за геополитическите игри на Кремъл освен в Близкия изток. Няма подозрение, че в тази ситуация с Идлиб Москва държи по-силни карти и че ключът за решение в тази връзка се държи от Путин. Споразумението, което бе реализирано, не беше това, за което настояваше Ердоган - т.е. да резервира статуквото от Сочи. Самото лъчение на Ердоган не бе същото като при осемте му срещи с Путин от 2019 година, когато го наричаше " приятелят Путин " а в този момент е " уважаваният държавен глава на Русия ". Нормално, откакто нито до 29 февруари Асад се отдръпна от завладените територии в Идлиб, макар загубите, което бе искане и опасност на Ердоган, нито останаха контрактуваните от Сочи демаркационни линии.
Но най-малко някои споделят, че " меморандумът от Москва унищожава проектите на Съединени американски щати, които ни сложиха капан в Идлиб, само че държавният разсъдък надви " и се реализира " понижаване на разликите сред Путин и Ердоган ". Факт е, че Ердоган, най-малко в последните дни, настояваше за помирение и го получи, не се скара с Путин и седна на масата за договаряния в миг, когато не получи търсена поддръжка от НАТО, Съединени американски щати или Европейски Съюз. Намери се решение, което даже и да е краткотрайно, може да бъде основа за слагане началото на края не на Асад, а на войната в Сирия.
На този стадий се позволи обстановката на терен, само че няма изясненост за политическия развой, който трябваше, според сделките от Астана, да включва активност на комисия за правене на конституция на Сирия. Онази Сирия, в която президентът Асад към този момент разгласи, че ще има през април избори.
Дали не се осъществят подмолни сделки
които включат повече играчи, в това число от опозицията? Сред тази съпротива са и сирийските кюрди, които се поддържат от Съединени американски щати и не дават сигнали, че могат да се извърнат към Дамаск. Въпреки информации, че връзките не са прекратени дефинитивно, за което Кремъл работи от години. Всъщност точно кюрдският въпрос е " камъчето в обувката " на Турция. Анкара няма сметка от разпад на Сирия и по тази причина приема постановката за " териториална целокупност на страната ", тъй като сирийски разпад ще сътвори опция за основаване на кюрдско образувание в страната на Асад. Рискът от следващи дейности в тази посока в Турция е явен. Затова се споделя, че " ще напуснем Сирия, откакто сирийският народ го изиска ". В същото време се появяват известия, че на равнище зам.- министър в Дамаск се прави предложение за " съгласувани дейности сред Сирия и Турция против ПКК и PYD (военна организация на кюрдите) ", само че в случай че се реализира надлежно съгласие сред двете страни. В съществуващата осведомителна мъгла по никакъв начин не е ясно кое е операция, кое сигнал за изменена политика. Наблюдатели в Анкара не пропущат да кажат, че " първо ще отстъпим Идлиб, а след това ще пристигна ред на Африн ", където са териториите на сирийските кюрди, които Анкара държи под надзор посредством прокси-групировките си. Дали? По-скоро главният въпрос си остава както за териториалната целокупност на Сирия, по този начин и за връщането на бежанците по родните им места, обезпечаването на надлежно финансиране и вложения и то в огромни размери след 8-годишната кървава баня в Сирия.
Бежанците от войната не са единствено в Турция, а и в други прилежащи страни. Русия няма по какъв начин да поеме спомагателен финансов товар по обясними аргументи, а Европейски Съюз не дава признаци, че ще одобри такава оферта. Прекалено доста са различията, историческата обремененост и мъчно се взимат общи решения. Надвиснала е и заплаха от криза. На Европа й стигат мигрантите, Брекзита, терорът и коронавирусът. Но по никакъв начин не е инцидентно, че шефът на съветското разузнаване бе наскоро на посещаване в ОАЕ и Оман и споделят, че диалозите са били най-вече във финансов проект, а след това представители на тези арабски емирства в Дамаск обявиха предпочитание за присъединяване в инфраструктурни планове, възобновяване на пътища и развиване на селско стопанство към столицата на Сирия. Откриват се техни представителства там, без значение че Сирия е световна страна. Представителство в Дамаск откри даже ген. Хафтар, значимия състезател на либийски терен, подкрепян от Египет и други арабски страни, които са конкурентни на Турция играчи в Близкия изток.
И не са, меко казано, в блестящи връзки с Анкара
Доказателство за многовариантната игра на съветската дипломация, която се отличава през последните години с неизчерпаемо самообладание.
В цялата тази блъсканица към обстановката в Идлиб и покерът, който разиграва Ердоган в доста външни направления, включвайки и потоците мигранти към Гърция, убягва отговорът, който той е дал на публицист при завръщането си от Москва на въпрос " за какво Путин смени отношението си ". Красноречив е с " в двустранните връзки имат въздействие трети страни и може би се влезнали " черни котки ". " Израел ли е ", пита журналистът. " Не толкоз слаб " дава отговор Ердоган. Това за специалистите, както се споделя.
А президентът Тръмп пък в свое ТВ-интервю споделя, че " ние пазихме границата сред Сирия и Турция. За какво? Нека да ги оставим да се бият между тях. Ние ликвидирахме " Ислямска страна " и имаме единствено малко бойци, с цел да пазим петрола на Сирия ". Той е в предизборна борба за втори мандат и е заречен да изтегля американските военни от бази и наличие по целия свят, само че където има нефт, няма по какъв начин да се получи. От него преживяваха и джихадистите, и Анкара се възползва много време. Все играчи от едната страна, както се споделя.
Няма подозрение, че след Москва най-често задаваният въпрос е " кой кого надигра ". Не може да се отхвърли обаче, че в последна сметка след тежки договаряния, предшествани от диалози в границите на три срещи сред висши представители от двете страни, се заобиколиха злокобните сюжети за руско-турски конфликти на терен и провал в двустранните връзки. Конфликтът в Идлиб може да е замразен и капсулиран, може и да се нарушава примирието от радикални групировки, които не го одобряват (като " Тюркистан ислям партиси " ), само че разговорът и апелите за спокойно и посредством дипломация решение остават годни.
Ердоган има своите аргументи да води политика на изнасяне на спорове отвън страната, да изневерява на кемалисткото предписание за невмешателство в делата на други страни и потребление на религията в политиката и ръководството на страната, само че не не помни да слага ползите на Турция над всичко. Независимо, че в самата Турция съпротива и общество са сериозно настроени и не поддържат кардинално политиката към Сирия и Либия на ръководещите. Счита се, че Турция губи от престижа си с последните дейности и насочването на мигранти към Европейски Съюз през Гърция е за понижаване на напрежението измежду турските жители, както и " наказване " за Атина поради " ветото в НАТО " и несъгласията към Кипър и Източното Средиземноморие. И там мирисът на газ е толкоз осезателен, че замъглява главите на геополитически и районни играчи до степен на неблагоразумие. Ако стопанската система буксува, в случай че жителите недоволстват и покупателната им дарба понижава, в случай че от Сирия и Либия се връщат ковчези с твои бойци, в случай че сепаратистките настроения още веднъж избуяват на лична територия, в случай че депутатите стартират да се бият в Меджлиса (парламента), в случай че социологически изследвания сочат, че поддръжката за партията ти се срутва с малко, само че видимо и националистическите апели не правят работа, в случай че довчерашни другари като Давутоолу, Абдуллах Гюл или Али Бабаджан те напущат и вършат лични политически планове, в случай че Европа не е склонна да дава безотговорно пари за прекъсване на мигранти и все от този жанр, тогава за какво да не се опитва остарялото предписание за " врага на открито "? Засега по-добре е да се предложения Путин за честване на 100 години дипломатически връзки, а другите стъпки ще предстоят. Да забележим.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ