Ако до скоро да бъдеш голям вложител в банка у

Ако до скоро да бъдеш огромен инвеститор в банка у нас беше привилегия, сега обстановката не е тъкмо такава. " Сега " написа, че банките в България към този момент " санкционират " огромните си клиенти. От Коледа физическите лица, които разполагат с повече пари в банките, ще бъдат облагани със специфична такса " предпазване " върху сметките им. В множеството случаи таксата е в размер е 0.7% върху суми над 400 000 лв.. Това е поредна мярка да бъде лимитирано трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на спомагателни доходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и глобата, която търпят от това, че държат свободните си пари в Българската национална банка. Случващото се не е български феномен. Огромният приток свежи спестявания поради пандемията най-накрая преля чашата за банките в Германия, които към този момент започнаха да таксуват депозитите на дребните клиенти, написа неотдавна The Wall Street Journal. Deutsche Bank и Commerzbank, двете най-големи банки в страната, оповестиха, че новите клиенти ще би трябвало да заплащат по 0,5% годишно, в случай че подават огромни суми. Банките споделят, че към този момент не могат да всмукват негативните лихви, които Европейската централна банка постанова. Колкото повече потребителски депозити има една банка, толкоз повече пари би трябвало да съхранява при централната банка — и толкоз повече да заплаща за това. Необичайната обстановка основава нещо невиждано до момента. Банките типично желаят да притеглят депозити, защото те съставляват на ниска цена способ за финансиране. Сега, на практика, те гонят клиентите си — даже основават интернет страници, посредством които оказват помощ на клиентите да реалокират парите си другаде. Бумът на парцелите Все повече богати хора у нас обмислят по какъв начин да се разделят с по-големите си капитали, които " отлежават " в банките. И това прави взрива при покупките на жилища още по-голям. Съответно, цените на парцелите също порастват. От " 24 часа " разясняват, че една от дребното други възможности на това какво да прави човек с парите си в сходна обстановка е точно влагането им в недвижимо имущество. " Сега " напомня, че първи такса " предпазване " за физически лица със сметки над 400 000 лв. вкараха по-рано тази година двете най-големи банки у нас - " Уникредит Булбанк " и Банка ДСК. Това се случи съвсем по едно и също време с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, освен че не носят рентабилност, само че и се таксуват всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лева Поне още 10 банки са последвали образците на Уникредит и ДСК и също са въвели такса " предпазване " върху огромните наличия на физически лица, сподели инспекция на " Сега ". Засега доминират такси от 0.7% върху суми над 400 000 лв.. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лв., при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%. Предупреждението на банките Банка ДСК към този момент е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще смъкна прага на 200 000 лв.. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в идващите месеци ще сме очевидци на сходни дейности и при други финансови институции. А това значи доста повече спестители да бъдат наранени и парите им още по-бързо да стартират да се топят. " Алианц България " непосредствено е оповестила, че начислява негативна рента. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лв.. При по-големи спестявания негативната рента пораства, като за суми над 50 милиона лв. доближава 1% годишно. Отрицателни лихви публично до скоро имаше единствено за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години. " Въвеждането на негативни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия да вземем за пример още през 2019 година част от банките вкараха негативни лихви за клиентите си като по този начин трансферираха върху тях лихвените си разноски вследствие на паричната политика на ЕЦБ ", разяснява пред БНР финансовият анализатор Десислава Николова от " Моите пари ". Според нея въвеждането на такса " предпазване " или завишаване на таксите за разкриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният метод да се наложи негативна рента. Отново пред националното радио, основният изпълнителен шеф на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева изясни, че  " наклонността за негативни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до обезпечения размер от 196 000 лв. ". Тя добави, че по-големите разноски на банките за предпазване на пари били точно при депозитите над обезпеченото равнище, които правели банките свърхликвидни. Въпреки неналичието на рентабилност и всевъзможните банкови такси парите по депозитни сметки у нас не престават да порастват и в края на август към този момент приближават 100 милиарда лв., което е 11.8% растеж за година. От тях 64 милиона лв. са парите на семействата - също 11% растеж. Дали банките ще посмеят да начисляват негативни лихви по сметките и по депозитите на жителите, по този начин както някои от тях към този момент го вършат за привлечените средства от компании? Този въпрос разяснява в свой анализ Петър Илиев. Темата вълнува доста хора в Европа, а и у нас, като се има поради, че спестяванията на българските жители в банките са 59,31 милиарда лв. и макар рецесията не престават да порастват въпреки и с доста по-бавни темпове. За България късият отговор на този въпрос е: " Възможно е, само че не е редно ".