Ако бях малко по-красноречив, бих казал на тези хора, че

Ако бях малко по-красноречив, бих споделил на тези хора, че като че ли главите им като че ли са излети от една тъкмо избрана желязно-въглеродна сплав с високо наличие на въглерод. Или нещо сходно. Но не считам да им падам на равнището, а просто да припомня, че омаловажаването и, по-лошо, отричането на обещано научно-техническо достижение не ги прави по-умни, а жалки. 

Соц-носталгиците владеят този прийом до съвършенство още от 60-те години на предишния век, когато астронавти кацат на Луната. Допреди “големия скок ” на Армстронг и Олдрин, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се съревновават. След това реакцията от Съюз на съветските социалистически републики е: ние в никакъв случай не сме се съревновавали с вас. Тогава към момента не им е стигнало до мозъците, че могат да отхвърлят кацането на Луната. Е, през днешния ден го вършат. 

Не бих споделил, че реакцията е единствено еднопосочна. Има една друга група хора, които отхвърлят достиженията на “срещуположния лагер ”. Най-гласовитият е един прочут блогър с елече и бяла ризка, който се бори против Гагарин. Онези отхвърлят кацането на Луната. Тъй ли? Ние ще им отречем първия в космоса. И почитателите му, пу-пу, протриват ръце. Жалка работа. 

Аз съм същински галактически запалянко. Никога не съм отричал кацането на Луната, нито полета на Гагарин, единствено тъй като не ми пасват на философските или политическите възгледи. Защо е толкоз мъчно да признаеш успеха на някого, даже и да не го харесваш?

Колко е мъчно да кажеш, че полетът на Гагарин е популярен и изстрелването на хора в космоса остава велико, без значение дали става с “Фолкън 9 ” или “Союз ”? Колко е мъчително да преглътнеш, че макар че не харесваш съветската политика, макар че осъзнаваш равнището на корупция в руско-космическия бранш, руснаците не престават да пращат хора в космоса – и това не е станало по-малко велико от 60-те години?

Колко е мъчно да преглътнеш обстоятелството, че американските астронавти първи стъпват на Луната, даже и в Съединени американски щати да бият афроамериканците, даже и да не харесваш НПО-тата на Сорос или президента Тръмп или който и да е различен? 

С какво отричането на тези научно-технологични достижения ще те направи по-добър и по-морален? 

Спомням си когато излязоха първите тайни филмчета за кацането на Луната през 2002-ра или 2003-та година. В едно от тях американският анализатор и някогашен служащ по програмата “Космическа совалка ” Джим Оберг дефинира отрицателите като “културни вандали ”. Това определение не е спирало да резонира измежду галактическите среди. 

Сходно е с това, когато си толкоз нищожен и мижав публичен фактор, че в случай че не притежаваш способността да демонтираш даден монумент, единственото, което ти остава да се гордееш, е като го надраскаш. 

Но да оставим паметниците настрани (защото аз също не желая в центъра на София да има монументи, възхваляващи непознати армии). Това е дори по-сериозно. Защото тези хора, като се изключи че показват мнение в публичното пространство, гласоподават и се развъждат наедно с нас. Защото детето им, когато отиде на учебно заведение и прочете за полета на Гагарин или за кацането на Луната, то ще се прибере у дома, ще опише урока на татко си и той ще махне с ръка – “това не е правилно, на какво ви учат в тия учебни заведения? ”. 

И това е една от повода, когато това дете порасне, въобще да не продължи да учи, защото “какво значение има да учиш ”. Или да запише едно висше ей по този начин апропо, тъй като всички останали имат тапия и то да не остане по-назад. 

Забавното е, че същият този човек, който е изкензал следващия си коментар против някое научно-техническо достижение, на следващия ден ще напише различен – по какъв начин обществото върви на все по-зле, по какъв начин то се чалгизира и опошлява. А ти не си ли част от тази наклонност? Или си като снежинката, която в никакъв случай не се усеща виновна за зародилата лавина? 

Срам ме е от теб. И тебе би трябвало да те е позор.

Но в действителност изпитвам най-много жалост – тъй като, с изключение на всичко друго, си опериран и от възприятие за позор.