Ако без никаква причина, без предварителна подготовка, се замислим върху

Ако без никаква причина, без предварителна подготовка, се замислим върху тематиката за четириизмерните хиперкубове, квантовата механика или безкрайността – мозъкът ни ще се разпалва. Но що се отнася до възприемането на множеството предмети от всекидневието – тук сивата ни материя нормално се оправя. С няколко изключения. Ето пет елементарни ежедневни неща, които объркват мозъка ни:

Врати

Случвало ли ви се е да влезете в стая с избрана цел (да вземете да вземем за пример нещо) и по-късно изцяло да забравите, за какво сте пристигнали? Оказва се, че повода за тези странни отводи на паметта е … вратата. Психолози от Университета в Нотр Дам откриват, че при прекосяването през вратата, механизъм, наименуван „ граница на събитията “, провокира съзнанието, което разделя един набор от мисли и мемоари от други, тъкмо като епизоди във филм.

Вашият мозък автоматизирано „ изпраща в архива “ мислите, от предходната стая и почиства пространството за нови. „ Границите на събитията “ нормално ни оказват помощ да усъвършенстваме мислите и спомените си, защото непрестанно се движим и прекосяваме към нови задания. Но когато се опитаме да си спомним за какво сме пристигнали в стаята … какво ще правим… може да имаме компликации.

Звукови сигнали

Какво ви нервира най-вече: звъненето на будилник, клаксонът на автомобил, попаднал в запушване или напомнянето на мобилният ви телефон, че му свършва батерията? Нито един от тези звуци не ласкае слуха ни. Тези звукови сигнали станаха един тип саундтрак на актуалния свят, само че всеки от тях продължава да ни нервира, тъй като предизвиква дребен „ мозъчен бъг “.

Еволюцията не ни е приучила към този тип звукови сигнали, по тази причина се опитваме да ги разберем. Естествените звуци се основават посредством предаването на сила, постоянно от въздействието на един обект върху различен.

Нашата система за разбиране на информация употребява затихващ тон, с цел да разбере какво се случва – какво звучи и за какво. И модерните звукови сигнали са като кола, която пътува със скорост от 100 километра в час и вместо да се забавя, ненадейно се удря в стена. Звукът не се трансформира, не изчезва, а нашият мозък не може да разбере какво е това и от кое място идва.

Фотографии

Със фотосите историята е сходна. Като баба, която се е научила да употребява интернет, само че не е привикнала с него, ние непрекъснато вършим фотоси, само че мозъкът ни към момента не е в положение да ги отдели от предметите или от хората, които са запечатани на тях.

Например, проучванията демонстрират, че в случай че предложат на човек да стреля със стрелички по една фотография, на която е изобразено нещо, което той не познава, точността му ще бъде доста по-ниска, в сравнение с, в случай че стреля по изображението на Хитлер или по фотографско изображение на най-големия си зложелател.

По време на различен опит се оказало, че в случай че човек бъде помолен да нареже на дребни части фотосите, свързани със мемоари от детството, той може да изпита сериозен дискомфорт.

Телефони

Случвало ли ви се е да имате възприятието, че телефонът вибрира, вие го докосвате и гледате безжизненият екран с неразбиране? Ако вие, както множеството хора, имате такива „ фантомни трептения “, това е по този начин, тъй като вашият мозък прави неверни заключения, пробвайки се да се оправи с хаоса в живота ви.

Бедният мозък непрестанно е бомбардиран с информация от разнообразни типове. Той би трябвало да филтрира ненужен звук и да изолира значими сигнали. В праисторически времена нашите предшественици постоянно са приемали изкривените клони за змии.

Днес мозъкът погрешно интерпретира всичко – от шумоленето на облекла до бълбукането в стомаха и бърза да ни каже, че ни се обаждат или изпращат SMS. По същия метод се случват илюзиите на трептящ телефон.

Колела

Забелязали ли сте, че от време на време в киното ви се коства, че колелата на колата се въртят в противоположна посока? Това е по този начин, тъй като камерите фиксират неподвижните изображения с избрана периодичност и мозъкът запълва интервалите сред изображенията, създавайки илюзията за непрестанно придвижване сред сходни фрагменти. Ако колелото прави по-голямата част от оборота сред един и различен кадър, тогава най-очевидната посока на придвижване за мозъка е противоположната, защото тази посока поема минималната разлика сред фрагментите.

Въздействието на колелата, въртящи се в противоположна посока, обаче може да възникне и в действителния живот. Основната доктрина, обясняваща това събитие, е следната: мозъкът възприема придвижването по същия метод като камерата – под формата на поредни статични облици.