Днес си спомняме за Миряна Башева: Поетесата на космическата нежност
Ако беше жива, през днешния ден великата българска поетеса Миряна Башева щеше да навърши 76 години.
Половин година, откакто издъхна в съня си и ни напусна тялом, само че не и духом, тя продължава да пулсира в сърцата ни със своите безсмъртни мелодични стихове. Творби, огромна част от тях вдъхнали живот на едни от най-прекрасните песни от съкровищницата на българската сцена.
Поетесата на галактическата деликатност, както я назовават, е създател е на текстове към мелодии по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и други, а стиховете ѝ са преведени на редица европейски езици.
Сред най-припяваните музикални шлагери с нейни стихове са “Дано ” на Богдана Карадочева, “Тежък темперамент ” на Йорданка Христова, “Булевардът ” на Михаил Белчев, „ Нека да е лято “ на Стефан Димитров...
Миряна Башева се ражда на 11 февруари 1947 година в фамилията на трагично починалия външен министър Иван Башев. Учи в британска гимназия, след което следва британска лингвистика в Софийския университет, само че не се дипломира. Започва да работи в областта на публицистиката. Първите си стихове прописва едвам на 23 - 24 години.
През 1979 година основава стиховете към кино лентата " Войната на таралежите " на Иванка Гръбчева, а Рангел Вълчанов я кани да напише сюжета за игралния филм " Последни стремежи " от 1983 година Творбите ѝ са преведени на няколко езика, а част от тях са включени в алманах с българска лирика, публикуван в Съединени американски щати – " Глина и звезда – модерни български поети " (1992 г.).
Да почетем личността и гения на превъзходната Миряна Башева с шепа стихове от нейната вълнуваща и непреходна лирика:
На тези, с които инцидентно се срещаме
Помня - къса, неочаквана вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, като че ли на гибел обречено,
хладното ми положително поведение.
Помня - ти ми разкриваш нещо
доста значимо и доста просто -
гениалното ти чувство,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма ненужно време
да се вършим на реалисти.
И с подготвеност за пердах одобряваме -
и в секундите има истина!
...........................................
Помня, споделяме довиждане - в упор.
Почва ден. Той е сантиментален.
Други споделяха - доста неуместно,
можеше да не се увличате.
Много значимо, че се разделяме!
Важното е, че на следващия ден влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна непосредственост!
Аз и през днешния ден ще те разпозная с
гениалното си чувство
в други, считани за инцидентни,
а изцяло постоянни срещи.
Аз от дребна съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забравих.
А лицето ти не запомних.
***
Сто години суетност
След дивите димни вълнения,
типични за новия обичай,
аз тихичко свестявам се.
Но някой е паднал погубен.
Поставен е кръст на любовите,
що бяха до гроб - до една.
Но зеят безкрьстни гробовете
и дори са без имена.
А ето и мойте ненависти -
под братска могила от прахуляк,
разбъркан с пороци и привички,
които, уви, надживях.
Те правилно ме следваха приживе
и почтено починаха - в пердах.
Прощавайте, черепи - рижави
от мътния глинен проливен дъжд.
Тук някъде, в мойте покрайнини,
тревясва цялостен век суетност.
Прощавайте, скъпи покойници,
рационално забравени там.
***
Тежък темперамент
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като остарял меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за плам,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цялостен живот - мраз и огън,
клетва и благослов,
положително утро и довиждане,
моя сложна обич.
***
Булевардът
Под дебели подметки и прозаичност
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути въпреки.
Своя авто оркестър
въодушевен дирижира денят.
И цъфтят в паниката кестени.
Прецъфтяват. И отново цъфтят.
Аз ги имам за съученици -
тия почтени дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И извикана по телепатия,
бърза новата ми обич.
Булеварда с лиричния темп
аз не променям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитничество
изтощените ми нозе.
Този факт е международно прочут -
че на " Руски " стартира денят.
И цъфтят в паниката кестени.
Прецъфтяват...
И отново цъфтят!
***
Точка
Аз нямам по какъв начин да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
величие, тъй като съм човек.
Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени посетители
ще си спестят и свещи, и сълзи.
В опровергаване на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.
А в случай че някой ден - помози господ! -
откаже медицината пролонгация,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма гибел. И точка.
.jpg )
Половин година, откакто издъхна в съня си и ни напусна тялом, само че не и духом, тя продължава да пулсира в сърцата ни със своите безсмъртни мелодични стихове. Творби, огромна част от тях вдъхнали живот на едни от най-прекрасните песни от съкровищницата на българската сцена.
Поетесата на галактическата деликатност, както я назовават, е създател е на текстове към мелодии по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и други, а стиховете ѝ са преведени на редица европейски езици.
Сред най-припяваните музикални шлагери с нейни стихове са “Дано ” на Богдана Карадочева, “Тежък темперамент ” на Йорданка Христова, “Булевардът ” на Михаил Белчев, „ Нека да е лято “ на Стефан Димитров...
Миряна Башева се ражда на 11 февруари 1947 година в фамилията на трагично починалия външен министър Иван Башев. Учи в британска гимназия, след което следва британска лингвистика в Софийския университет, само че не се дипломира. Започва да работи в областта на публицистиката. Първите си стихове прописва едвам на 23 - 24 години.
През 1979 година основава стиховете към кино лентата " Войната на таралежите " на Иванка Гръбчева, а Рангел Вълчанов я кани да напише сюжета за игралния филм " Последни стремежи " от 1983 година Творбите ѝ са преведени на няколко езика, а част от тях са включени в алманах с българска лирика, публикуван в Съединени американски щати – " Глина и звезда – модерни български поети " (1992 г.).
Да почетем личността и гения на превъзходната Миряна Башева с шепа стихове от нейната вълнуваща и непреходна лирика:
На тези, с които инцидентно се срещаме
Помня - къса, неочаквана вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, като че ли на гибел обречено,
хладното ми положително поведение.
Помня - ти ми разкриваш нещо
доста значимо и доста просто -
гениалното ти чувство,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма ненужно време
да се вършим на реалисти.
И с подготвеност за пердах одобряваме -
и в секундите има истина!
...........................................
Помня, споделяме довиждане - в упор.
Почва ден. Той е сантиментален.
Други споделяха - доста неуместно,
можеше да не се увличате.
Много значимо, че се разделяме!
Важното е, че на следващия ден влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна непосредственост!
Аз и през днешния ден ще те разпозная с
гениалното си чувство
в други, считани за инцидентни,
а изцяло постоянни срещи.
Аз от дребна съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забравих.
А лицето ти не запомних.
***
Сто години суетност
След дивите димни вълнения,
типични за новия обичай,
аз тихичко свестявам се.
Но някой е паднал погубен.
Поставен е кръст на любовите,
що бяха до гроб - до една.
Но зеят безкрьстни гробовете
и дори са без имена.
А ето и мойте ненависти -
под братска могила от прахуляк,
разбъркан с пороци и привички,
които, уви, надживях.
Те правилно ме следваха приживе
и почтено починаха - в пердах.
Прощавайте, черепи - рижави
от мътния глинен проливен дъжд.
Тук някъде, в мойте покрайнини,
тревясва цялостен век суетност.
Прощавайте, скъпи покойници,
рационално забравени там.
***
Тежък темперамент
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като остарял меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за плам,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цялостен живот - мраз и огън,
клетва и благослов,
положително утро и довиждане,
моя сложна обич.
***
Булевардът
Под дебели подметки и прозаичност
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути въпреки.
Своя авто оркестър
въодушевен дирижира денят.
И цъфтят в паниката кестени.
Прецъфтяват. И отново цъфтят.
Аз ги имам за съученици -
тия почтени дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И извикана по телепатия,
бърза новата ми обич.
Булеварда с лиричния темп
аз не променям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитничество
изтощените ми нозе.
Този факт е международно прочут -
че на " Руски " стартира денят.
И цъфтят в паниката кестени.
Прецъфтяват...
И отново цъфтят!
***
Точка
Аз нямам по какъв начин да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
величие, тъй като съм човек.
Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени посетители
ще си спестят и свещи, и сълзи.
В опровергаване на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.
А в случай че някой ден - помози господ! -
откаже медицината пролонгация,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма гибел. И точка.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ