Ако беше жив, гениалният и харизматичен Тодор Колев днес щеше

Ако беше жив, гениалният и харизматичен Тодор Колев през днешния ден щеше да навърши 83 години.

Тодор Колев е събитие. Личност. Харизма. Феномен, за който мъчно можеш да приказваш или пишеш със спокоен, еднакъв звук, без неспокойствие, без страст. Актьорът. Човекът.

Символът на цяла една генерация актьори, пред чийто саморасъл, автентичен и грамаден гений и рисков сексапил, се прекланят генерации българи.

Когато излиза за първи път на сцената, пред погледите на взискателната комисия на ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), младият кандидат-актьор е в обувки с високи подметки. Искал е да наподобява по-впечатляващ със солидна външност. Успява да издокара баритонов тембъра си, с цел да придаде тежест и мощ на гласа си. Но изпитващото го жури е смаяно от друго – той е експресивен, извънредно музикален, а геният му надминава всевъзможни упования.

Варненското софиянче от Шумен, както самият той назовава себе си в автобиографичната си книга, издадена през 1999 година, остава бездънен отпечатък в историята на българското кино с облиците от филмите, които постоянно ще помним и ще гледаме за кой ли път: " Цар и военачалник ", " Козият рог ", " Иван Кондарев ", " Двойникът ", " Господин за един ден ", " Опасен сексапил ".

Вдигнете завесата. Не, през днешния ден той не е в обувки на висок ток, гласът му не е преправен. Фигурата му е дребничка, усмивката - нежно-иронична. Душата му – голяма, геният му – мастит. С цигулка и бомбе, това е той - тъжният щастливец, актьорът на сериозния смях!

Няма да забравим емблематичното му шоу от 90-те „ Как ще ги стигнем... “, след това - „ Вход свободен “.

Няма да забравим песните му...

Няма да забравим звука на цигулката му, докосващ, танцуващ върху струните на душата ти с това, неговото си, неподправено и своеобразно обаяние.

Няма да забравим гласа му – този глас – толкоз доброволно характерен, толкоз откровен и чист.

И неговите паметни реплики от сцените на живота и на киното, и тях... няма да забравим... 



" Никоя жена не трябва да чува, че в миналото друга е била повече обичана от нея. Принцип. " ( " Опасен сексапил " )

" Икономията е майка на мизерията. " ( " Опасен сексапил " )

" Чичо, за какво кашляш? " (скеч)

" Знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие! " ( " Двойникът " )

" Кокошка отвред може да дохвъри, яйцето не може. " ( " Господин за един ден " )

" Ако имаме шанс, това ще се роди в Америка. " (към жена си, която още веднъж е бременна в " Господин за един ден " )

" Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се един път – край! " ( " Двойникът " )

" Нещата, за жалост, не отиват на добре. Не можеш с човеци, чиито мисли са на етажи подземен, да решаваш проблемите на хората. "

" Лошо, Седларов, неприятно! " ( " Опасен сексапил " )

" Знаете ли защо трябваше да ми дадат премия? За това, че устоях да пребивавам в тази страна - с моите благоприятни условия, с моя гений, с моето мислене, с моя светоглед. Дълбоко се укорявам, че не съм намерил геройство и темперамент преди време да емигрирам. "

" Имам фантазия, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не искам да върша нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болежка... "

" Ако се опиташ да се бориш, предпазеният постоянно е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква битка – с кого, с мечките? "

Ненавиждам безумните риалитита по родните малките екрани. Да им виждам аз задниците в кенефа, по какъв начин се бият, по какъв начин се карат – с цел да може един Станчо или Пенчо, който другояче не умее нищо друго на този свят, да завоюва едни пари. Друга причина няма – в случай че има, съм подготвен да простя. "

" Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се споделяше " Как ще ги стигнем… с Тодор Колев ". Многоточието тъкмо това значи – че в никакъв случай няма да ги стигнем. " (Отговор на въпрос " Ще ги стигнем ли в миналото американците? " )

" Ако си кажете „ О, Господи, какъв брой тъпо, че свършва “, тогава сте създали нещо. "

" Аз съм единствено един благополучен воин! "