Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин.

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин. Баща му е боен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е умрял през 1916 година по фронтовете на Първата международна война.

Акад. Марков приключва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия.

През 1977 година постъпва на работа в Института по история към Българска академия на науките. В интервала от 1993 до 2013 година става негов шеф. Преподавал е в Нов български университет.

Автор на десетки писания и книги, измежду които „ Българското поражение 1913 “, „ Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния Съюз 1919-1936 ", „ Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914-1919 ".

Академик Георги Марков, историк Интервю на Хенриета Георгиева

- Съединението ли е звездният момент в националната ни история?

- Това е един от звездните мигове. Бих поставил до Съединението и Балканската война, изключително началото, когато българите отиват като че ли на женитба, не на война, по думите на кореспондента Джеймс Баучер в „ Таймс ”. Но Съединението за нас е знак на единство с поука за сегашното и за бъдещето. Когато сме дружно, когато има национална концепция, която ни сплотява, ние съумяваме да се преборим даже с волята на Великите сили.

На 29 септември ще отбележим годишнината от Солунското помирение и излизането на България от Първата международна война - началото на една 100-годишна страшна революция, гореща и студена, която продължава, за жал, и до през днешния ден. Трябва Съединението да ни служи за образец - освен като надпис на парадния вход на Народното събрание, а да бъде във всеки от нас. Трябва да намерим общото в една огромна концепция за положителното на България. Винаги ще има разлики и разногласия, несъмнено, както и по време на Съединението са се карали партиите и всякакви политически дейци. Но във връзка с Съединението, на неговата блестяща военна отбрана те са били единни.

- Има ли още обстоятелства, които остават неразкрити 133 година по-късно?

- Има, несъмнено, наслоени изказвания, най-много от спомените на участниците в Съединението. Това е човешка уязвимост - и на тогавашните политици, и на днешните, да припишат нещо на себе си за сметка на другите. И тогава примерно заслуга имат Петко Каравелов, който е министър-председателят на България, Стефан Стамболов като ръководител на Народното събрание, само че по едно и също време е значима и заслугата на княз Александър Първи, който поема отговорността пред Великите сили. Да не забравяме, че той е племенник и на съветската императрица Мария Александровна (сестра на татко му) и в действителност жертва короната си. Първият му братовчед - император Александър III, по-късно го отстранява - след по-малко от година, на 9 август 1886 година, у нас се прави русофилски прелом. Княз Александър е пропъден и тук настават братоубийства, протести, разделяне. Вижте какъв брой малко продължава това единство - няма и година!

А що се отнася до заслугите - всички имат своите заслуги. Не единствено че Стамболов бил предиздвикал княз Александър Батенберг, като му споделил във Велико Търново: Ваше Височество, или се връщате в родния Дармщат, в Хесен, или продължавате към Пловдив! Възможно е Стамболов да е споделил това, значимо е обаче, че князът приема задачата, в случай че в Пловдив има Временно държавно управление на Георги Странски и на Българския скришен централен революционен комитет отпред със Захари Стоянов. Интересното е, че има последователност сред националноосвободителното придвижване преди и след Освобождението. Освен това би трябвало повече да се приказва за ролята на българските офицери за Съединението, освен на майор Данаил Николаев. Всъщност, вместо Източнорумелийската милиция да застане против доброволческите чети, ги поддържа. Всъщност милицията е тази решаваща военна мощ за триумфа на Съединението, а не Чардафон Велики, който прави едно зрелище с годеницата си Недялка Шилева. Горкият Гаврил Кръстевич, правист, историк, толкоз заслужил българин в нашето Възраждане, за Българската екзархия, който им споделя: И аз съм българин! И аз съм за Съединението! А те го унижават, като го разкарват с някакъв файтон, пък Шилева е с извадено сабя! Разбира се, това остава в картинната изложба на историята, само че всички са били за Съединението. Неслучайно единствено един майор -Райчо Николов, умира и то повече заради някакво персонално възмездие, а не толкоз, че този пощенски служител, който го прострелва, е бил срещу Съединението.

- Патриотизмът ли е главният фактор, който подсигурява успеха?

- Да, патриотизмът играе огромна роля. Преди всичко още е мощна болката от разпокъсването на Санстефанска България. Остава един санстефански блян, който някои започнаха да отхвърлят - това било някакъв неосъществим идеал. Не е отговорен идеалът - това, че ние не го осъществихме във войните за национално обединяване, макар големите жертви, е различен въпрос. Този блян планува още веднъж всички българи да се съберат под обща държавна стряха. Всъщност съединението на Източна Румелия с Княжество България е първият, и то благополучен, сполучлив стадий от реализирането на идеала. След това, за жалост, събитията се обръщат против нас. Когато при започване на Балканската война се надяваме, че ще бъде наложена административна политическа автономност на Македония и на Одринска Тракия, съседите споделят: Не! Ние сме срещу! Искате втора Източна Румелия - този път номерът няма да мине! Трябва да разделяме!

Но по щастливо стичане на събитията съветският император Александър Трети се афишира срещу Съединението. Кралица Виктория, която в началото е, естествено, срещу, щом схваща, че и император Александър Трети е срещу, трансформира мнението си - това е единственото изключение в британската политика във връзка с България, да забележим и ние положително от Англия. И то от немай къде -след като Русия е срещу, Лондон взема решение да поддържа Съединението, с цел да повреди на русофилството в България.

Така става - до Съединението всички българи са признателни русофили. След това към този момент се разделят на русофили, русофоби, та и до ден сегашен.

- Според съперници на Съединението, в случай че то е било отсрочено, можело да присъединим и Македония...

- Това е следствие от националните крушения. Не е било допустимо, тъй като Македония и Одринска Тракия са част от територията на Османската империя. Съгласно Берлинския конгрес е трябвало да има османски гарнизони в Източна Румелия. Но българите споделят - не, няма да допуснем назад османски войски, макар Берлинския контракт. Това значително предрешава триумфа на Съединението. Представете си, в случай че имаше османски гарнизони в Източна Румелия! Съвсем друго е обаче в Македония и Одринска Тракия. Не бива да сме максималисти. Обединението е трябвало да протече на стадии. Да не забравяме, че в съединението вземат участие и Димитър Ризов, Никола Генадиев - те са родом от Битоля. И други македонски българи се включват. Съединението е един стадий от реализирането на българския народен блян. Един блестящ стадий и може би това ни дава прекомерно мощен исторически оптимизъм, че ще успеем посредством Берлинския контракт да наложим промени в Османската империя, политическа автономност и по-късно да наложим едно второ съединяване. Този оптимизъм обаче беше сломен във войните - в Балканската и в Първата международна. Османската империя и съседите ни към този момент са решени да не позволен второ издание на Съединението. Така губим идващите стадии в националното обединяване. За страдание, едно потомство, нашите дядовци, беше свръхнатоварено - за 6 години в три войни, две национални крушения.

Това потомство беше натоварено с абсолютизъм - всичко или нищо. Този абсолютизъм съм описал в моето шестокнижие за войните.

Цар Борис Трети, който назовават Обединител, споделя: Ще сплотяваме България посредством политика и дипломация и ще се опитаме да обединим това, което е допустимо да задържим!

Това е поуката от войните - максимализмът ни изиграва неприятна смешка. Да, ние сме прави, само че в историята не всеки път силата е на страната на правото. В историята постоянно надвива правото на силата. И в този момент е по този начин. Чудят се за какво Русия, която се завръща в международната политика като велика мощ, стартира с оръжието. Много просто - другояче ще я подритват.

Да, правото е било на наша страна, само че не можем да се надигнем във втората Балканска война против останалите пет балкански страни. Не е било допустимо да се завоюва тази война - оттова поуката.

А Съединението е поука! Трябва да настъпи единодушие, помиряване и единство. Но би трябвало да има единодушие по огромните въпроси. Винаги ще се караме по дребни неща. И политиците би трябвало да схванат, че има народен блян, който е над тях. Те идват и си отиват, би трябвало да служат на националния блян, а не страната да служи на тях! Това е урокът на Съединението!

- Съединени ли сме 133 година по-късно?

- За страдание, продължаваме да сме разединени по най-различни въпроси, даже злободневни. Ето тези филства и фобства. А без помиряване, без единство, няма кой да ни сплоти извън - нито Дядо Иван, нито Чичо Сам. Великите сили нямат интерес да сме обединени, без значение в коя ера - би трябвало да бъдем разграничени на фили против фоби!

Така че е нужно обединяване и съединяване. Но първо би трябвало да има единодушие по националните ползи.