Ахеменидската империя, известна още като Първата персийска империя, е основана

Ахеменидската империя, известна още като Първата персийска империя, е учредена от Кир II през 550 година прочие н. е. Тя управлява огромна част от Западна Азия, значително с помощта на уменията на своята войска. Част от тази войска е един контингент, обгърнат в загадъчност, от 10 000 персийски безсмъртни, чието битие се разисква и до през днешния ден.

Има малко архивни сведения по отношение на историята на персийските безсмъртни. Повечето от информацията идва от Херодот, гръцки историк, живял от 484 година прочие н. е. до 425 година прочие н. е. Контингентът е упоменат още от Ксенофонт, Хераклеид от Ким и Атеней от Навкратис.

Твърди се, че за първи път се образуват при Кир II, създател на Ахеменидската империя. Те служат както като императорска армия, по този начин и като пехота, само че главната им цел е да бъдат ударна мощ посредством потреблението на психически тактики.

Въпреки че се опълчва на Персия, Херодот води обстоен запис на проектите и съперниците на Безсмъртните. Той даже е създател на прозвището им, като се базира на неповторим техен бит, при който те неотложно заменят бойци, които са заболели, ранени или убити, с запаси. Това основава усещането, че те са безконечна, неубиваема мощ.

Мнозина слагат под въпрос неговите разкази, като се има поради склонността му да разкрасява. Холандският историк Джона Лендеринг, да вземем за пример, има вяра, че той просто не е чул добре името на групата, обърквайки думата anûšiya („ компаньон “) с anauša („ неумиращ “) и твърди, че в действителност в никакъв случай не е имало подобен контингент.

Друга доктрина идва от иранската историческа легенда, съгласно която персийските безсмъртни са образувани от командира Пантеа Артешбод и военачалник Ариасб след борбата при Опис през 539 година прочие н. е. Твърди се, че Артешбод е управлявала Вавилон след рухването му под Кир II и е основала елитната защита, на която е и първият пълководец.

Персийските безсмъртни са група от 10 000 мъже от елитни, аристократични фамилии. Докато болшинството са персийци, те също идват и от земите, завладени от Кир II, в това число Лидия, Елам и Вавилон. Те са определени въз основа на бойните си умения и качество на характера и са считани за най-хубавите от най-хубавите.

За тяхното оръжие и ризница има разнообразни сведения. Ксенофонт написа, че носят бронзови каски и нагръдници, до момента в който конете им имат бронзови шлемове и яки, които работят и като отбрана за техните ездачи. Произведения на изкуството от това време също ги показват със комплицирано изписани облекла, златни бижута и кръгли обеци, за които се счита, че се носят по време на церемониални събития.

Херодот разказва броните им като от люспи на риба и шапки, направени от плат и филц. Те пътуват с кортеж от покрити каруци, които транспортират техните ресурси, наложници и придружители. За да се прави разлика сред чиновете, копията им имат разнообразни тапи. Първите 1000 в контингента имат златни „ шипове “, до момента в който на останалите пехотинци носят такива от сребро.

Оръжията им се състоят от къси копия, колчани със стрели, плетени щитове, покрити с кожа, огромни ками, прашки и лъкове. Но въпреки и мощно оборудвани, те имат дефекти. За да ги превъзмогнат, те създават разнообразни тактики, като, да вземем за пример, метода количеството над качеството, както и целенасоченото основаване на потрес и благоговение в багра.

Тези подходи стават явни по време на борбата при Пелузий през 525 година прочие н. е. Синът на Кир II, Камбис II, желае да завладее Египет и знае, че египтяните са правилни на Бастет, богинята на котките – информация, която той и Безсмъртните употребяват в своя изгода. Те рисуват котки на щитовете си и пускат котки на бойното поле, те съумяват да принудят египтяните да се предадат.

До 480 година прочие н. е. Персийските безсмъртни са помогнали на Ахеменидската империя да завладее близките региони, а някои изследвания твърдят, че империята ръководи над 44% от общото население на света в своя пик. Техните подвизи включват завладяването на Дарий I на долината на Инд и несполучливото навлизане в Гърция по време на борбата при Маратон. Те стават толкоз страховити, че вместо да се бият с тях, кипърците, арабите от Юдея и Синайския полуостров и финикийците стават техни съдружници.

Най-известната им борба е против спартанците при Термопили. Те са под ръководството на Ксеркс I, който стартира огромно навлизане в Гърция в отговор на провалянето при Маратон преди 10 години. Те се изправят против силите на крал Леонид I и надминават по бройка спартанците, съгласно някои, с един милион пехотинци.

Той първо изпраща мидийците и кисийците в борба, само че те са отблъснати. Леонид I, осъзнавайки несигурната обстановка, в която се намира, изпраща по-голямата част от отбраняващите се войски и се среща с персите с 300 спартански бойци. Те оказват гневна опозиция, само че в последна сметка персите убиват Леонид I и побеждават.

Александър Велики

Персийските безсмъртни не престават да работят за разширението на Ахеменидската империя след нашествието им в Гърция. Началото на края идва при срещата им с Александър II в борбата при Граник през 334 година прочие н. е. Докато силите на Александър побеждават, той се приближава до гибелта, откакто член на Безсмъртните употребява го удря с секира през шлема.

От този миг нататък македонският водач се заклева, че ще унищожи Персия. Той учи тактиките им и инструктира хората си по какъв начин да противодействат на техните офанзиви. Този метод отвърна офанзивите на персийските безсмъртни и прибавя към евентуалния му псевдоним „ Александър Велики “.

Нещата стигат зенита си по време на борбата при Гавгамела (снимката горе) през 331 година прочие н. е. Това е последната им борба и втората сред Александър и Дарий III, тогавашния цар на Ахеменидската империя. Въпреки ожесточената битка, персийските безсмъртни са победени посредством композиция от тактики и великолепно въоръжение.

След персийското проваляне Александър Велики поема контрола над Ахеменидската империя. Той оформя своето ръководство съгласно Дарий III и резервира Безсмъртните като част от своята войска.

След гибелта му през 323 година прочие н. е. империята е разграничена сред четиримата му генерали, в това число Селевк I Никатор. Селевк I поема контрола над Централна Азия и Месопотамия като основава Селевкидната империя. Въпреки че продължава политиката на Александър и резервира главната форма на Ахеменидската империя непокътната, към този момент не е известно дали резервира и безсмъртния аспект на армията.