Адвокатът на Асандж представи доказателства за плановете на ЦРУ да

Адвокатът на Асандж показа доказателства за проектите на Централно разузнавателно управление на САЩ да убие журналиста. Съединените щати приказват за поддръжка на публицисти, само че в реалност провеждат тяхното гонене и ликвидиране, написа The Nation. Случаят с Джулиан Асандж е доказателство за това, се отбелязва в материала: на чуването през февруари неговият юрист показа доказателства за проектите на Централно разузнавателно управление на САЩ да убие журналиста.

В множеството от страните, чиито войни съм отразявал в продължение на 50 години, публицистите постоянно са били отлична цел. Първото целеустремено ликвидиране, което си припомням, се случи по време на гражданската война в Ливан през май 1976 година, когато снайперист простреля и умъртви кореспондента на Le Monde Едуард Сааб. Сааб, който беше и редактор в основания в Бейрут френскоезичен всекидневник L’Orient-Le Jour, подлага на критика сирийския режим за подклаждане на принуждение в Ливан.

Сирия не беше потвърдена отговорност за убийството му, само че в убийството на различен ливански публицист четири години по-късно тя даже не се опита да скрие ролята си. Салим ал-Лаузи, гневен критик на сирийския режим, избяга в Лондон, когато офисът на списанието му в Бейрут беше бомбардиран, само че рискува да се върне в Ливан за погребението на майка си. При идването си на летището в Бейрут той е похитен и открит мъртъв седмица по-късно.

Тялото му беше осакатено с недвусмислено обръщение: писалки бяха забити в стомаха му, пишещата му ръка беше разтворена в киселина. Той беше последван в гроба от други журналистически критици: Гебран Туейни и Самир Касир от бейрутския вестник An Nahar.

Но сирийците не са единствените, които са умъртвили кореспонденти в Ливан.

През 1966 година поддръжниците на египетския президент Гамал Абдел Насър прекъснаха живота на уважавания редактор и издател на арабския ежедневник Ал Хаят, Камал Мрове.

През юли 1972 година Мосад умъртви палестинския публицист Гасан Канафани, два месеца преди да се преместя там. Докато отразявах Южен Ливан за ABC News, израелски бойци убиха няколко мои сътрудници, тъй като техните камери изглеждаха като оръжия. Между 2000 година и 2022 година Израел простреля и умъртви 20 публицисти на Западния бряг и Газа, а основаният в Ню Йорк Комитет за отбрана на публицистите разяснява: „ Никой не е измамен под отговорност “.

През октомври 2023 година израелските войски прибавиха към този лист, като убиха видеооператора на Ройтерс Исам Абдалах, който предаваше онлайн от Южен Ливан. Иран, Египет, Ирак при Саддам Хюсеин, Либия при Муамар Кадафи и Саудитска Арабия също лишиха живота на публицисти. И това е единствено в Близкия изток.

Войници и политици са убивали безнаказано публицисти в други райони, където съм работил, в това число Сомалия, Еритрея, окупирания от Индонезия Източен Тимор, Пакистан, Афганистан и някогашна Югославия. Едва ли има кътче на света, където репортерите – като се изключи тези, които поемат по-безопасния път да пишат за метода на живот, модата, клюките и семейство Кардашиян – не са ориентирани от мощни сили, които се осмеляват да провокират.

Съединените щати се показват като изключение, макар че оправдават другарски страни като Саудитска Арабия и Израел, които убиват публицисти.

На 3 май предходната година, Световния ден на свободата на печата, президентът Джо Байдън сподели: „ Смелите публицисти по света демонстрираха още веднъж и още веднъж, че не могат да бъдат накарани да млъкнат или сплашени. Съединените щати ги виждат и са до тях. “

Диктаторите от третия свят убиват публицисти, като че ли нищо не се е случило. Западните бойци ги унищожават във военни зони, сякаш инцидентно. Тези дейности надалеч не са проекти за съзнателно ликвидиране на публицист в някаква народна власт. Случва се обаче и това.

През март 2017 година, два месеца откакто Доналд Тръмп встъпи в служба като президент, WikiLeaks разгласява документи, свързани с програмата на Централно разузнавателно управление на САЩ за нулева година за всеобщо, голословно шпиониране на американски жители и задгранични политици. Агенцията е похарчила пари на данъкоплатеца, дублирайки сходна стратегия на NSA и инсталирайки злотворен програмен продукт Weeping Angel на тв приемници Samsung, с цел да подслушва потребителите, демонстрират 8761 документа. Ето по какъв начин WikiLeaks разяснява документи от по този начин наречения списък на Vault 7 („ Vault 7 “):

„ Веднъж инфектиран, софтуерът Weeping Angel слага целевия тв приемник в режим на „ подправено изключване “, тъй че притежателят неправилно да има вяра, че тв приемникът е е изключен, до момента в който в действителност работи като бъг, записвайки всички диалози и ги изпраща през мрежата до скришен сървър на Централно разузнавателно управление на САЩ. “ И файловете бяха изпратени до WikiLeaks от някой с позволение за сигурност, разбирайки, че Централно разузнавателно управление на САЩ слуша персоналните диалози на милиони американци без тяхното познание или утвърждение.

Новинарско следствие предходната година от Yahoo! разкри бързата и гневна реакция на новоизпечения шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Майк Помпео: той подреди на организацията да създаде проект за отвличането и убийството на създателя на WikiLeaks Джулиан Асанж. Асандж към този момент беше под обстрел от Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, Държавния департамент, министерствата на защитата и правораздаването поради оповестените през 2010 година държавни изказвания, които го упрекват във военни закононарушения. „ Но това, което в действителност разстрои Майк Помпео… беше приключването на информация от Vault 7″, сподели проверяващият кореспондент Майкъл Исикоф. „ Това беше неговата организация, той я ръководеше. “ Кампанията против Асандж се ускори трагично.

На 13 април Помпео се появи пред Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS) и сподели:

„ Време е да назовем WikiLeaks това, което е: недържавна враждебна разследваща работа, постоянно подкрепяна от държавни артисти като Русия. “

Определението „ враждебна разследваща работа “ имаше за цел да легитимира всевъзможни дейности на организацията против Асанж. Само в този момент всичко се оказа друго. Адвокатите от Съвета за национална сигурност сложиха под подозрение законността на убийството на Асандж, а по-хладните чиновници на Централно разузнавателно управление на САЩ предадоха информация за заговора на комисиите по разузнаване в Камарата на представителите и Сената.

Междувременно на испанската частна охранителна компания UC Global, която е следила Асанж в скривалището му в посолството на Еквадор в Лондон, е подредено да приготви отвличането. Един от чиновниците – в обжалването на Асандж против изгонването в Съединените щати той работи като „ предпазен очевидец “ – свидетелства: „ По-специално имаше предложение вратата на посолството да бъде оставена отворена, което би разрешило в бъдеще да се отнася до инцидентна неточност Всеки можеше „ да влезе в посолството и да отвлече търсещ убежище; даже се обсъждаше опцията за отравяне на Асанж. Това бяха предложенията. “

Адвокатът на Асандж  показа доказателства за проектите на Централно разузнавателно управление на САЩ да убие журналиста

Yahoo! News писа, че отвличането на Асандж в Лондон „ включва пробив в посолството на Еквадор преди отвличането на жител на сериозен сътрудник на Съединени американски щати, Австралия, в столицата на Обединеното кралство, непосредствен съдружник на Съединените щати “. Източник Yahoo! Новини в американското разузнаване сочат, че проектът може да бъде изпълнен, в случай че Асанж е в някоя от страните от третия свят:

„ Това не е Пакистан или Египет – приказваме за Лондон. “ Централно разузнавателно управление на САЩ към този момент беше отвлякло мюсюлмански свещеник в Италия през 2003 година, което означаваше, че класифицира Италия като част от пакистанско-египетската група, а не като благородна английска класа.

През 2009 година италиански съд осъди задочно 23 чиновници на Централно разузнавателно управление на САЩ по това дело.

Администрацията на Тръмп, макар че се отхвърли от проектите за извънсъдебно ликвидиране на Асандж, нито тя, нито тази на Байдън са се отказали от концепцията за бавната му гибел в изолираност във Англия и в случай че английски апелативен съд се произнесе за изгонването му, във високо – охранителен американски затвор. Лекарите споделят, че Асандж, чието здраве към този момент е подкопано от ужасяващите условия в лондонския затвор с оптималната сигурност Белмарш, където е държан от април 2019 година, може да се самоубие. Върховният съд на Англия гледа делото след чуване през февруари, в което юристът на Асандж показа доказателства за желанието на Централно разузнавателно управление на САЩ да го убие. Намерението остава, единствено средствата са се трансформирали.

Миналата година, на Световния ден на свободата на печата, Байдън сподели: „ Днес – и всеки ден – всички би трябвало да застанем до публицистите по света. Всички би трябвало да се надигнем против тези, които желаят да ги накарат да млъкнат. “ Чудя се какво ще каже тази година?

Източник – The Nation Превод:SafeNews