Адвокат Михаил Екимджиев: Общината фалшифицира данните за...
Адвокат Михаил Екимджиев е магистър по право. В интервала 1990-1991 година е прокурор в Районна прокуратура - Пловдив. От 1992 година до сегашния миг е юрист към Адвокатска гилдия - Пловдив. Осъществява процесуално посланичество пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Едни от първите им решения по „ български ” каузи са по проблеми на негови клиенти. Някои от тях предизвикат радикални законодателни промени и превъзмогване на тоталитарни практики в правораздаването и административната активност. Има над 100 извоювани каузи пред Европейския съд по правата на индивида. Носител е на Награда за високи професионални достижения в региона на правото на „ Апис ” - 2010 година Юрист на годината на списание „ Правен свят ” - 2009 година Почетен знак на Пловдивската адвокатска гилдия за дейна и запаметяваща се професионална активност и издигане престижа на адвокатската специалност - 2008 година Владее френски, британски и съветски език.
Заради редовно превишаване на нормите на фини прахови частици във въздуха преди 7 година Европейската комисия образува наказателна процедура против България. Първото решение излезе предходната година. С него Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург установи, че този систематичен проблем продължава години наред и че ограниченията, които страната подхваща, са половинчати, неефективни, бих споделил и имитационни.
Обичайната процедура, по която работи Съд на Европейския съюз, е след тези констатации да даде прочут интервал на толеранс - най-често 1-3 години, в който страната да предприеме ефикасни ограничения за превъзмогване на казуса. Ако това не се случи, се стига до санкции от милиони евро, които от време на време се заплащат ежемесечно.
Вместо да се вземат действителни ограничения, у нас се имитира активност, а популисткото ни ръководство заобикаля всичко, което даже за малко може да бъде възприето отрицателно от хората. Европейският опит е противопоставен - доста от измененията първо се одобряват отрицателно, само че последователно хората привикват да се движат повече пешком и с колела, привикват с публичния превоз и след време, когато усетят, че градовете им са по-чисти, към този момент утвърждават тези ограничения. Пример за това е Краков в Полша, където сходни ограничения бяха осъществени взаимно от общината и цивилен организации. Вместо да работи по сходен метод, общината в Пловдив ни упреква, че сме „ предатели “, които злепоставят града пред чужденците.
Преди повече от 5 година предявихме неповторим за България групов иск, обвързван с неприемливото от позиция на българското право и правото на Европейски Съюз замърсяване на въздуха над Пловдив с фини прахови частици. По данни на Евростат за 2005 година Пловдив е градът с най-висока степен на такова замърсяване измежду градовете с население над 100 000 души в цяла Европа. Той е пред индустриални колоси като Милано, Торино, Бреша - ситуирани в котловини с тежка замърсяваща индустрия. В същото време нашият град, който няма тежка промишленост - единствено поради неприятно проведения авто трафик и всеобщо употребяваното твърдо гориво за битово отопление, беше преди всичко в черната статистика на Европа, в това число и пред градове като София и Перник.
За страдание на две инстанции - Окръжният съд в Смолян и Апелативният съд във Велико Търново, отхвърлиха желае, като се задоволиха да установяват, че Община Пловдив официално е изпълнила отговорностите си да приема от време на време стратегии за запазване чистотата на атмосферния въздух, за възстановяване на автомобилния трафик и за климатичните промени. През няколко години Общината единствено установи, че за следващия регистриран интервал - най-често 5-годишен, като в социалистическите времена, програмата не е изпълнена и по този начин се влиза в новия регистриран интервал.
Отхвърляйки исковете, Смолянският областен съд и Апелативен съд - Велико Търново се задоволиха също да установяват, че Пловдив е с отрицателна климатологична и топографска предиспозиция - ситуиран е на дъното, на “коритото ” на Тракийската равнина, което го прави оптимално предпазен от ветрове, с дребна средногодишна норма на превалявания и с огромна температурна амплитуда -екстремно високи летни и рисково ниски зимни температури, благоприятстващи инверсията и концентрацията на замърсители като азотен диоксид и фини прахови частици на дребна височина. В момента делото е висящо пред Върховния касационен съд.
Факт е, че доста огромни градове в Европа, изключително на север - Лондон, Стокхолм, Осло, Копенхаген, Амстердам, са с по-добра климатична предиспозиция поради множеството превалявания и вятър там. Но в Европа има и големи индустриални центрове, които като се изключи че са в пъти по-големи като население и транспортен трафик, имат и тежки замърсяващи производства. Въпреки това те са с по-добри индикатори на въздуха. С по-чист въздух са и доста по-южни и по-сухи градове като Атина, Малага и Палермо, макар че до тях доста по-често доближава пустинният прахуляк от Сахара. Така че да, в Пловдив естествените и климатични условия са неподходящи, само че не са неповторими за Европа. Точно по тази причина тук ограниченията за запазване на въздуха би трябвало да бъдат по-категорични, по-системни, по-настоятелни и по-устойчиви.
Единствената “ефективна ” мярка, която Общината предприе до момента, е преместването на измервателната станция за чистотата на въздуха от Баня " Старинна ", където най-често бяха регистрирани обезпокоително високи равнища на фини прахови елементи (ФПЧ), в парк Лаута. Благодарение на тази бракониерска тактичност на пловдивската Община и на Регионална инспекция за опазване на околната среда се реализира имитация на статистиките, защото базата за отчитане на данните беше изменена. Така вместо нормалните 100-120-130 дни в годината с превишаване на равнищата на ФПЧ, след смяната те са 80-90. И токът обаче отново е 3 пъти повече от допустимите за Европейския съюз 35 дни годишно. Миналата година осведомиха Европейската комисия за манипулирането на данните посредством изместване на измервателните станции и това безспорно ще бъде регистрирано в решението на съда в Люксембург.
Особено цинично е, че по този метод Общината и Регионална инспекция за опазване на околната среда изложиха на риск живота и здравето на хората в Пловдив, лишавайки ги от информация, която би им разрешила сами да се защитят. Говоря за информацията, която в действително време се излъчваше от измервателната станция до Баня " Старинна " и беше в положение да покаже навреме пикови, застрашаващи здравето концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици. Смисълът на тези измервателни станции е да бъдат ситуирани на невралгичните точки - там, където се чака, че най-често има пикови превишавания на стойностите. Точно до Баня " Старинна " станцията даваше най-надеждна и най-навременна информация за замърсяването на въздуха от автомобилния трафик в центъра на Пловдив, само че беше преместена в периферията, с цел да бъде деформирана статистиката и да бъдат излъгани жителите. До Баня " Старинна " станцията показваше действителните стойности в центъра на града, където са пешеходните зони и артистичният квартал Капана -местата за разходка на доста фамилии и деца. Тогава хората можеха най-малко сами да се защищават - да не извеждат деца и заболели навън, да не отварят прозорците, да вървят с медицински маски.
Това припомня дейностите на комунистическата власт през 1986 година, която криеше от хората действителния риск от Чернобилската повреда, която в този момент провокира зараза на ракови болести. В момента общината и Регионална инспекция за опазване на околната среда ни лишават от правото да знаем каква е концентрацията на фините прахови частици в центъра на града и когато тя е рискова за нашето здраве и здравето на децата ни, да вземем най-малко обикновените налични ограничения за самоотбрана.
Подчертавам риска за децата, тъй като поради по-ниския си растеж те са най-уязвими. Специално газовете, отделяни от ауспусите на колите, са в най-голяма централизация на височина до 1,20-1,50 метра и по тази причина децата са най-уязвими.
Общината се оправдава, че не може да понижи излъчванията от твърдите горива за битово отопление, защото не може да забрани на хората да горят въглища и дърва. В същото време тя не прави нищо за усъвършенстването на автомобилния трафик, който е вторият по значителност замърсител. Общественият превоз не обслужва индустриалните зони на Околовръстното шосе, което принуждава хиляди хора да пътуват до работните си места с персоналните си коли. В пиковите часове тапите там са километрични. Това принуждава доста водачи да минават през града, вместо да употребяват обходния път. От друга страна, общината непозволено и дискриминационно е разрешила държавни и общински институции гратис да употребяват спонтанни паркинги в идеалния център на града със стотици паркоместа. Хиляди държавни и общински чиновници, вместо да дават персонален образец, ползвайки публичния превоз, всеки ден паркират гратис в центъра за сметка на чистотата на въздуха, на интензитета на трафика и на сигурността на придвижването. Неслучайно през последните две години Пловдив оглавява и друга черна статистика - за най-вече смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия - повече даже от София. Общината не взема ефикасни ограничения и против строителните компании, чиито камиони безотговорно разнасят тиня и строителни боклуци, нито против безразборното палене на стърнища и на растителни боклуци, които провокират пожари и обгазяват целия град.
Дано през 2019 година Пловдив като Европейска столица на културата не посреща посетители с противогазови маски.
Заради редовно превишаване на нормите на фини прахови частици във въздуха преди 7 година Европейската комисия образува наказателна процедура против България. Първото решение излезе предходната година. С него Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург установи, че този систематичен проблем продължава години наред и че ограниченията, които страната подхваща, са половинчати, неефективни, бих споделил и имитационни.
Обичайната процедура, по която работи Съд на Европейския съюз, е след тези констатации да даде прочут интервал на толеранс - най-често 1-3 години, в който страната да предприеме ефикасни ограничения за превъзмогване на казуса. Ако това не се случи, се стига до санкции от милиони евро, които от време на време се заплащат ежемесечно.
Вместо да се вземат действителни ограничения, у нас се имитира активност, а популисткото ни ръководство заобикаля всичко, което даже за малко може да бъде възприето отрицателно от хората. Европейският опит е противопоставен - доста от измененията първо се одобряват отрицателно, само че последователно хората привикват да се движат повече пешком и с колела, привикват с публичния превоз и след време, когато усетят, че градовете им са по-чисти, към този момент утвърждават тези ограничения. Пример за това е Краков в Полша, където сходни ограничения бяха осъществени взаимно от общината и цивилен организации. Вместо да работи по сходен метод, общината в Пловдив ни упреква, че сме „ предатели “, които злепоставят града пред чужденците.
Преди повече от 5 година предявихме неповторим за България групов иск, обвързван с неприемливото от позиция на българското право и правото на Европейски Съюз замърсяване на въздуха над Пловдив с фини прахови частици. По данни на Евростат за 2005 година Пловдив е градът с най-висока степен на такова замърсяване измежду градовете с население над 100 000 души в цяла Европа. Той е пред индустриални колоси като Милано, Торино, Бреша - ситуирани в котловини с тежка замърсяваща индустрия. В същото време нашият град, който няма тежка промишленост - единствено поради неприятно проведения авто трафик и всеобщо употребяваното твърдо гориво за битово отопление, беше преди всичко в черната статистика на Европа, в това число и пред градове като София и Перник.
За страдание на две инстанции - Окръжният съд в Смолян и Апелативният съд във Велико Търново, отхвърлиха желае, като се задоволиха да установяват, че Община Пловдив официално е изпълнила отговорностите си да приема от време на време стратегии за запазване чистотата на атмосферния въздух, за възстановяване на автомобилния трафик и за климатичните промени. През няколко години Общината единствено установи, че за следващия регистриран интервал - най-често 5-годишен, като в социалистическите времена, програмата не е изпълнена и по този начин се влиза в новия регистриран интервал.
Отхвърляйки исковете, Смолянският областен съд и Апелативен съд - Велико Търново се задоволиха също да установяват, че Пловдив е с отрицателна климатологична и топографска предиспозиция - ситуиран е на дъното, на “коритото ” на Тракийската равнина, което го прави оптимално предпазен от ветрове, с дребна средногодишна норма на превалявания и с огромна температурна амплитуда -екстремно високи летни и рисково ниски зимни температури, благоприятстващи инверсията и концентрацията на замърсители като азотен диоксид и фини прахови частици на дребна височина. В момента делото е висящо пред Върховния касационен съд.
Факт е, че доста огромни градове в Европа, изключително на север - Лондон, Стокхолм, Осло, Копенхаген, Амстердам, са с по-добра климатична предиспозиция поради множеството превалявания и вятър там. Но в Европа има и големи индустриални центрове, които като се изключи че са в пъти по-големи като население и транспортен трафик, имат и тежки замърсяващи производства. Въпреки това те са с по-добри индикатори на въздуха. С по-чист въздух са и доста по-южни и по-сухи градове като Атина, Малага и Палермо, макар че до тях доста по-често доближава пустинният прахуляк от Сахара. Така че да, в Пловдив естествените и климатични условия са неподходящи, само че не са неповторими за Европа. Точно по тази причина тук ограниченията за запазване на въздуха би трябвало да бъдат по-категорични, по-системни, по-настоятелни и по-устойчиви.
Единствената “ефективна ” мярка, която Общината предприе до момента, е преместването на измервателната станция за чистотата на въздуха от Баня " Старинна ", където най-често бяха регистрирани обезпокоително високи равнища на фини прахови елементи (ФПЧ), в парк Лаута. Благодарение на тази бракониерска тактичност на пловдивската Община и на Регионална инспекция за опазване на околната среда се реализира имитация на статистиките, защото базата за отчитане на данните беше изменена. Така вместо нормалните 100-120-130 дни в годината с превишаване на равнищата на ФПЧ, след смяната те са 80-90. И токът обаче отново е 3 пъти повече от допустимите за Европейския съюз 35 дни годишно. Миналата година осведомиха Европейската комисия за манипулирането на данните посредством изместване на измервателните станции и това безспорно ще бъде регистрирано в решението на съда в Люксембург.
Особено цинично е, че по този метод Общината и Регионална инспекция за опазване на околната среда изложиха на риск живота и здравето на хората в Пловдив, лишавайки ги от информация, която би им разрешила сами да се защитят. Говоря за информацията, която в действително време се излъчваше от измервателната станция до Баня " Старинна " и беше в положение да покаже навреме пикови, застрашаващи здравето концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици. Смисълът на тези измервателни станции е да бъдат ситуирани на невралгичните точки - там, където се чака, че най-често има пикови превишавания на стойностите. Точно до Баня " Старинна " станцията даваше най-надеждна и най-навременна информация за замърсяването на въздуха от автомобилния трафик в центъра на Пловдив, само че беше преместена в периферията, с цел да бъде деформирана статистиката и да бъдат излъгани жителите. До Баня " Старинна " станцията показваше действителните стойности в центъра на града, където са пешеходните зони и артистичният квартал Капана -местата за разходка на доста фамилии и деца. Тогава хората можеха най-малко сами да се защищават - да не извеждат деца и заболели навън, да не отварят прозорците, да вървят с медицински маски.
Това припомня дейностите на комунистическата власт през 1986 година, която криеше от хората действителния риск от Чернобилската повреда, която в този момент провокира зараза на ракови болести. В момента общината и Регионална инспекция за опазване на околната среда ни лишават от правото да знаем каква е концентрацията на фините прахови частици в центъра на града и когато тя е рискова за нашето здраве и здравето на децата ни, да вземем най-малко обикновените налични ограничения за самоотбрана.
Подчертавам риска за децата, тъй като поради по-ниския си растеж те са най-уязвими. Специално газовете, отделяни от ауспусите на колите, са в най-голяма централизация на височина до 1,20-1,50 метра и по тази причина децата са най-уязвими.
Общината се оправдава, че не може да понижи излъчванията от твърдите горива за битово отопление, защото не може да забрани на хората да горят въглища и дърва. В същото време тя не прави нищо за усъвършенстването на автомобилния трафик, който е вторият по значителност замърсител. Общественият превоз не обслужва индустриалните зони на Околовръстното шосе, което принуждава хиляди хора да пътуват до работните си места с персоналните си коли. В пиковите часове тапите там са километрични. Това принуждава доста водачи да минават през града, вместо да употребяват обходния път. От друга страна, общината непозволено и дискриминационно е разрешила държавни и общински институции гратис да употребяват спонтанни паркинги в идеалния център на града със стотици паркоместа. Хиляди държавни и общински чиновници, вместо да дават персонален образец, ползвайки публичния превоз, всеки ден паркират гратис в центъра за сметка на чистотата на въздуха, на интензитета на трафика и на сигурността на придвижването. Неслучайно през последните две години Пловдив оглавява и друга черна статистика - за най-вече смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия - повече даже от София. Общината не взема ефикасни ограничения и против строителните компании, чиито камиони безотговорно разнасят тиня и строителни боклуци, нито против безразборното палене на стърнища и на растителни боклуци, които провокират пожари и обгазяват целия град.
Дано през 2019 година Пловдив като Европейска столица на културата не посреща посетители с противогазови маски.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ