Парламентът пази в тайна как Пеевски получава заплатата си
Администрацията на Народно събрание счита, че тази информация е персонална
Начинът, по който глобеният от Съединени американски щати предприемач и народен представител от ДПСДелян Пеевски получава своето заплащане като депутат, е строго защитавана загадка.
Парламентарната администрация избягна съответен отговор на питане на вестник по въпроса, като се прикри зад отвлечени юридически причини и даде обща информация за метода на образуване на депутатските заплати, която е налична за всеки, който разполага с интернет.
Според юристите на Народното събрание елементи за заплатата на Пеевски не може да се разкриват на публиката, защото това са персонални данни, които, също така, не помагали на питащия да си „ сформира лично мнение” за активността на законодателната власт.
Това на процедура е отвод за даване на информация, който идва от парламент, чийто ръководител Никола Минчев беше излъчен от "Продължаваме смяната ". А нейният лидер - министър председателят Кирил Петков, даде обещание, че точно прозрачността ще бъде приоритет на новата власт.
Какво е фактическото състояние
Както е известно, през юни 2021 година на Пеевски бяха наложени наказания от американската страна по закона „ Магнитски”, посредством който се преследват нарушавания на човешките права и корупция по света.
Това не би трябвало да разрешава на българския предприемач да работи с банкови сметки, по каквито се превеждат депутатските заплати. Пеевски продължава да бъде парламентарист и не е известно да се е отказал от възнаграждението си. Така остава отворен въпросът – по какъв начин го получава. По този мотив даже ръководителят на Народното събрание Никола Минчев не може да даде еднопосочен отговор.
Какво запита „ Сега”
От „ Сега” зададохме до Народното събрание три елементарни въпроса по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ): по какъв метод депутатът получава заплатата си; какъв е размерът на възнаграждението; в случай че го обслужва банка, коя е тя.
Какво дадоха отговор от Народно събрание
В отговора на Народно събрание, подписан от основния му секретар и началник на парламентарната администрация Габриела Килфанова, се декларира, че питането „ не попада в легалната формулировка на понятието „ социална информация” по смисъла на ЗДОИ. В закона е записано, че „ социална информация по смисъла на този закон е всяка информация, обвързвана с публичния живот в Република България и даваща опция на жителите да си сформират лично мнение по отношение на активността на задължените по закона субекти.”
На това съображение юристите на Килфанова настояват: „ Поисканата информация за метода на приемане на възнаграждението от народния представител Делян Славчев Пеевски, неговият размер и банката, до която се превежда, не дава опция да си съставите лично мнение по отношение на активността на Народното събрание като законодателен орган, осъществяващ законодателна власт и упражняващ парламентарен надзор според чл.62, ал.1 от Конституцията на Република България.”
Добавя се, също по този начин, че информацията съставлява персонални данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Във въпросната наредба на европейския правилник се съдържа определение за това какво значи „ персонални данни”. А в българския ЗДОИ, в тази връзка, е записано, че „ този закон не се ползва за достъпа до персонални данни.” Иначе казано, парламентарните адвокати се опират и на законодателството на Европейски Съюз за отхвърли да приказват за заплатата на Пеевски.
Писмото приключва с дълго и напълно общо изложение на метода, по който се образуват депутатските заплати. Както се загатна, това може да прочете всеки, който прегледа правилника на Народното събрание на интернет уеб страницата му. От Народното събрание обилно прибавят и интернет връзка към уеб страницата на Национален статистически институт, където се съдържат данните за средномесечните работни заплати, формиращи главното месечно заплащане на депутатите. Което обаче с нищо не оказва помощ да се откри отговор за заплатата на Делян Пеевски.
Къде остава откритостта пред публиката
Всъщност, следствията от този отвод отиват надалеч оттатък съответния обект на запитването. Излиза, че българските жители няма право да узнаят каквито и да било съответни данни за заплатата на който и да било народен представител. Няма логичност отговорът да бъде друг, в случай че запитването беше отправено за напълно различен парламентарист. И, в случай че това са персонални данни, тогава единственият метод, по който хората могат да получат такава информация, е в случай, че самите депутати изберат да я разкрият. А това е неразбираемо – става въпрос за народни представители, които са определени директно от жителите и са виновни пред тях, в това число да бъдат транспарантни и открити в своята парламентарна активност.
Още по-неразбираем е аргументът за невъзможността да се сформира лично мнение. Въпросът за депутатските хонорари вълнува мощно обществеността – това се вижда всякога, когато се повдигне тематиката за индексирането им. Според последни данни в някои случаи те наближават съвсем 10 000 лв.. Да се твърди, че с такава информация жителите не могат да си сформират мнение за активността на Народното събрание, е безусловно нереалистично. Всъщност, повече хора се интересуват от тази тематика, в сравнение с от законодателната активност и парламентарния надзор. А характерният проблем със заплатата на Пеевски сформира отлично публично мнение по какъв начин работи Народното събрание, заречен смяна.
Експертният коментар
Александър Кашъмов – специалист в неправителствената организация „ Програма Достъп до Информация “, оцени отхвърли като признак за намаляваща бистрота на институцията. „ Законът не дава опция на обществените институции едностранно да постановат цензура, като случайно поясняват, съгласно личните си разбирания, дали дадена информация е обвързвана с активността на дадена институция или не. Ако една институция има дадена информация, по хипотеза тази информация е обществена”, уточни той пред „ Сега”.
Експертът подсети, че депутатите, като заемащи високи обществени длъжности, са задължени да афишират възнагражденията си пред държавната антикорупционна комисия КПКОНПИ. „ Защо законодателят ги кара да заявяват тази информация, в случай че тя не е от публичен интерес?!”, попита реторично Кашъмов.
По отношение на аргумента за отбраната на персоналните данни, той посочи, че в тази ситуация става въпрос за надделяващ публичен интерес. Още повече, че поръчката за достъп до информация може да бъде задоволена и без да се разкриват такива данни. Конкретната банка, в която се превежда заплатата, може да не бъде посочена, само че не може да се отхвърля информация за размера на сумата и метода на приемането й.
„ Не е редно да имаме намаляваща бистрота в институция, в която преобладаващото болшинство получи мандат със поръчката за правда, бистрота и господство на закона”, заключи обстановката Кашъмов.
Начинът, по който глобеният от Съединени американски щати предприемач и народен представител от ДПСДелян Пеевски получава своето заплащане като депутат, е строго защитавана загадка.
Парламентарната администрация избягна съответен отговор на питане на вестник по въпроса, като се прикри зад отвлечени юридически причини и даде обща информация за метода на образуване на депутатските заплати, която е налична за всеки, който разполага с интернет.
Според юристите на Народното събрание елементи за заплатата на Пеевски не може да се разкриват на публиката, защото това са персонални данни, които, също така, не помагали на питащия да си „ сформира лично мнение” за активността на законодателната власт.
Това на процедура е отвод за даване на информация, който идва от парламент, чийто ръководител Никола Минчев беше излъчен от "Продължаваме смяната ". А нейният лидер - министър председателят Кирил Петков, даде обещание, че точно прозрачността ще бъде приоритет на новата власт.
Какво е фактическото състояние
Както е известно, през юни 2021 година на Пеевски бяха наложени наказания от американската страна по закона „ Магнитски”, посредством който се преследват нарушавания на човешките права и корупция по света.
Това не би трябвало да разрешава на българския предприемач да работи с банкови сметки, по каквито се превеждат депутатските заплати. Пеевски продължава да бъде парламентарист и не е известно да се е отказал от възнаграждението си. Така остава отворен въпросът – по какъв начин го получава. По този мотив даже ръководителят на Народното събрание Никола Минчев не може да даде еднопосочен отговор.
Какво запита „ Сега”
От „ Сега” зададохме до Народното събрание три елементарни въпроса по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ): по какъв метод депутатът получава заплатата си; какъв е размерът на възнаграждението; в случай че го обслужва банка, коя е тя.
Какво дадоха отговор от Народно събрание
В отговора на Народно събрание, подписан от основния му секретар и началник на парламентарната администрация Габриела Килфанова, се декларира, че питането „ не попада в легалната формулировка на понятието „ социална информация” по смисъла на ЗДОИ. В закона е записано, че „ социална информация по смисъла на този закон е всяка информация, обвързвана с публичния живот в Република България и даваща опция на жителите да си сформират лично мнение по отношение на активността на задължените по закона субекти.”
На това съображение юристите на Килфанова настояват: „ Поисканата информация за метода на приемане на възнаграждението от народния представител Делян Славчев Пеевски, неговият размер и банката, до която се превежда, не дава опция да си съставите лично мнение по отношение на активността на Народното събрание като законодателен орган, осъществяващ законодателна власт и упражняващ парламентарен надзор според чл.62, ал.1 от Конституцията на Република България.”
Добавя се, също по този начин, че информацията съставлява персонални данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Във въпросната наредба на европейския правилник се съдържа определение за това какво значи „ персонални данни”. А в българския ЗДОИ, в тази връзка, е записано, че „ този закон не се ползва за достъпа до персонални данни.” Иначе казано, парламентарните адвокати се опират и на законодателството на Европейски Съюз за отхвърли да приказват за заплатата на Пеевски.
Писмото приключва с дълго и напълно общо изложение на метода, по който се образуват депутатските заплати. Както се загатна, това може да прочете всеки, който прегледа правилника на Народното събрание на интернет уеб страницата му. От Народното събрание обилно прибавят и интернет връзка към уеб страницата на Национален статистически институт, където се съдържат данните за средномесечните работни заплати, формиращи главното месечно заплащане на депутатите. Което обаче с нищо не оказва помощ да се откри отговор за заплатата на Делян Пеевски.
Къде остава откритостта пред публиката
Всъщност, следствията от този отвод отиват надалеч оттатък съответния обект на запитването. Излиза, че българските жители няма право да узнаят каквито и да било съответни данни за заплатата на който и да било народен представител. Няма логичност отговорът да бъде друг, в случай че запитването беше отправено за напълно различен парламентарист. И, в случай че това са персонални данни, тогава единственият метод, по който хората могат да получат такава информация, е в случай, че самите депутати изберат да я разкрият. А това е неразбираемо – става въпрос за народни представители, които са определени директно от жителите и са виновни пред тях, в това число да бъдат транспарантни и открити в своята парламентарна активност.
Още по-неразбираем е аргументът за невъзможността да се сформира лично мнение. Въпросът за депутатските хонорари вълнува мощно обществеността – това се вижда всякога, когато се повдигне тематиката за индексирането им. Според последни данни в някои случаи те наближават съвсем 10 000 лв.. Да се твърди, че с такава информация жителите не могат да си сформират мнение за активността на Народното събрание, е безусловно нереалистично. Всъщност, повече хора се интересуват от тази тематика, в сравнение с от законодателната активност и парламентарния надзор. А характерният проблем със заплатата на Пеевски сформира отлично публично мнение по какъв начин работи Народното събрание, заречен смяна.
Експертният коментар
Александър Кашъмов – специалист в неправителствената организация „ Програма Достъп до Информация “, оцени отхвърли като признак за намаляваща бистрота на институцията. „ Законът не дава опция на обществените институции едностранно да постановат цензура, като случайно поясняват, съгласно личните си разбирания, дали дадена информация е обвързвана с активността на дадена институция или не. Ако една институция има дадена информация, по хипотеза тази информация е обществена”, уточни той пред „ Сега”.
Експертът подсети, че депутатите, като заемащи високи обществени длъжности, са задължени да афишират възнагражденията си пред държавната антикорупционна комисия КПКОНПИ. „ Защо законодателят ги кара да заявяват тази информация, в случай че тя не е от публичен интерес?!”, попита реторично Кашъмов.
По отношение на аргумента за отбраната на персоналните данни, той посочи, че в тази ситуация става въпрос за надделяващ публичен интерес. Още повече, че поръчката за достъп до информация може да бъде задоволена и без да се разкриват такива данни. Конкретната банка, в която се превежда заплатата, може да не бъде посочена, само че не може да се отхвърля информация за размера на сумата и метода на приемането й.
„ Не е редно да имаме намаляваща бистрота в институция, в която преобладаващото болшинство получи мандат със поръчката за правда, бистрота и господство на закона”, заключи обстановката Кашъмов.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ