Балканската война /1912-1913 г./ поставя началото на баталните и историческите картини в българското изобразително изкуство. Това заяви в интервю за БГНЕС изкуствоведът Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия.
В СГХГ днес се открива изложбата „Войната! И подлуде светът…“ 110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора.
Балканската война е смятана за народна война. Българите масово се включват в нея. При малко над 4 милиона души население – над 600 хиляди се записват като доброволци. Включват се всички от току-що завършилите ученици до ветераните опълченци. Не правят изключение и българските художници, които масово се записват.
„Владимир Димитров-Майстора, който е бил освободен и не е бил задължен да се запише в армията, става доброволец и изкарва всичките войни. Така се случва и с други художници. Антон Митов, който е ректор на Рисувалното училище и е бил вече на възраст, смята, че е морално важно да участва в тази война. Участието на художниците е много голямо. Това е войната с която се сблъскват, като акт нашите художници. Това е началото на баталното изкуство и на историческата картина“, заяви Аделина Филева.
Рисувалното училище, както тогава се е наричала Художествената академия, е основана през 1896 г. Изминало е много малко време от нейното създаване до избухването на войната. За този период е трябвало да се развие светското изкуство, да се създадат всичките жанрове, пейзаж, портрет, натюрморт.
„Нашите художници е трябвало много бързо да научат тези неща и да вдигнат високо нивото на изкуството. От всички най-подготвен е бил Ярослав Вешин“, заяви изкуствоведът и припомни огромната роля, която чехите играят в редица области на младата ни държава – от промишлеността до културата и образованието.
„Вешин, който е един от преподавателите в Рисувалното училище, е поканен от княз Фердинанд през 1904 г. да отразява военните маневри и това е всъщност първият военен художник на България. Той е назначен с чин полковник във военното министерство. Вешин е единственият художник допуснат до военните действия. Опитът, който той е придобил, се усеща в неговите мащабни панорамни произведения… Вешин отваря тази врата към баталната картина“, каза Филева.
Много от художниците ползват акварела, молива, перото, за да създадат бързите си рисунки и скици, които в изложбата могат да се видят. В изложбата са представени военни композиции на Александър Мутафов, който е познат като маринист. „Той рисува крайцера „Дръзки“ и морската битка и това е всъщност момент, когато той усеща какъв е неговия натюрел, за да тръгне в тази посока“.
Повечето творби ни представят походите, полевите болници, които са създадени. Разказът е много по-мирен, това е все едно втората линия във армията. Има художници, които остават свързани само с пейзажа, както е Никола Танев.
„Той пише в спомените си, че пристига в Одрин от „сивия“ Париж, точно завършил образованието си. Разказва как тича из Одрин, за да види как да нарисува тези ярки тонове, докато другите тичат из окопите и се интересуват от войната, докато той остава при пейзажа. Константин Щъркелов, един от най-големите ни аквареалисти, ще отрази войната, но между тези негови акварели и рисунки преобладават пейзажите. От една страна ще се родят бъдещите художници, които ще правят исторически творби, а от друга ще стане кои са портретистите в българското изкуство“, заяви изкуствоведът.
Изложбата е разделена на две части и включва зала, която е посветена на Владимир Димитров-Майстора.
„Решихме, че по този начин трябва да предложим на публиката представянето на Балканската война, а и същото време да покажем и Майстора, защото тази година се отбелязват 140 години от неговото рождение. Колекцията, която ще покаже Майстора е от няколко музея и от частни колекции. Там изложбата е подредена по друг начин. В изложбата на Балканската война вървим по теми и можем да видим началото, битките, смъртта, докато в залата, където е представен Майстора, ще вървим по неговия дневник, който върви по хронология. Както и много други художници и той е отбелязвал датите и мястото на самите произведения. Той е миролюбивият хроникьор на Балканските войни. Там можем да усетим болката, самотата, приятелството, смъртта, всички тези други емоции, които не са така силни при Вешин“, разказа Аделина Филева.
Ако в Сръбско-българската война е известна като „Войната на капитаните“, по време на Балканските войни тези капитани са израснали до генерали и командват цели армии.
„Когато започва войната на българите се гледа с пренебрежение, но много бързо всички са изненадани от нашите победи при Люлебургаз, Одрин и др. В края на войната един френски кореспондент пише, че това, което му е направило най-силно впечатление е обединението на българите“, подчерта пред БГНЕС Аделина Филева, директор на СГХГ. /БГНЕС
В СГХГ днес се открива изложбата „Войната! И подлуде светът…“ 110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора.
Балканската война е смятана за народна война. Българите масово се включват в нея. При малко над 4 милиона души население – над 600 хиляди се записват като доброволци. Включват се всички от току-що завършилите ученици до ветераните опълченци. Не правят изключение и българските художници, които масово се записват.
„Владимир Димитров-Майстора, който е бил освободен и не е бил задължен да се запише в армията, става доброволец и изкарва всичките войни. Така се случва и с други художници. Антон Митов, който е ректор на Рисувалното училище и е бил вече на възраст, смята, че е морално важно да участва в тази война. Участието на художниците е много голямо. Това е войната с която се сблъскват, като акт нашите художници. Това е началото на баталното изкуство и на историческата картина“, заяви Аделина Филева.
Рисувалното училище, както тогава се е наричала Художествената академия, е основана през 1896 г. Изминало е много малко време от нейното създаване до избухването на войната. За този период е трябвало да се развие светското изкуство, да се създадат всичките жанрове, пейзаж, портрет, натюрморт.
„Нашите художници е трябвало много бързо да научат тези неща и да вдигнат високо нивото на изкуството. От всички най-подготвен е бил Ярослав Вешин“, заяви изкуствоведът и припомни огромната роля, която чехите играят в редица области на младата ни държава – от промишлеността до културата и образованието.
„Вешин, който е един от преподавателите в Рисувалното училище, е поканен от княз Фердинанд през 1904 г. да отразява военните маневри и това е всъщност първият военен художник на България. Той е назначен с чин полковник във военното министерство. Вешин е единственият художник допуснат до военните действия. Опитът, който той е придобил, се усеща в неговите мащабни панорамни произведения… Вешин отваря тази врата към баталната картина“, каза Филева.
Много от художниците ползват акварела, молива, перото, за да създадат бързите си рисунки и скици, които в изложбата могат да се видят. В изложбата са представени военни композиции на Александър Мутафов, който е познат като маринист. „Той рисува крайцера „Дръзки“ и морската битка и това е всъщност момент, когато той усеща какъв е неговия натюрел, за да тръгне в тази посока“.
Повечето творби ни представят походите, полевите болници, които са създадени. Разказът е много по-мирен, това е все едно втората линия във армията. Има художници, които остават свързани само с пейзажа, както е Никола Танев.
„Той пише в спомените си, че пристига в Одрин от „сивия“ Париж, точно завършил образованието си. Разказва как тича из Одрин, за да види как да нарисува тези ярки тонове, докато другите тичат из окопите и се интересуват от войната, докато той остава при пейзажа. Константин Щъркелов, един от най-големите ни аквареалисти, ще отрази войната, но между тези негови акварели и рисунки преобладават пейзажите. От една страна ще се родят бъдещите художници, които ще правят исторически творби, а от друга ще стане кои са портретистите в българското изкуство“, заяви изкуствоведът.
Изложбата е разделена на две части и включва зала, която е посветена на Владимир Димитров-Майстора.
„Решихме, че по този начин трябва да предложим на публиката представянето на Балканската война, а и същото време да покажем и Майстора, защото тази година се отбелязват 140 години от неговото рождение. Колекцията, която ще покаже Майстора е от няколко музея и от частни колекции. Там изложбата е подредена по друг начин. В изложбата на Балканската война вървим по теми и можем да видим началото, битките, смъртта, докато в залата, където е представен Майстора, ще вървим по неговия дневник, който върви по хронология. Както и много други художници и той е отбелязвал датите и мястото на самите произведения. Той е миролюбивият хроникьор на Балканските войни. Там можем да усетим болката, самотата, приятелството, смъртта, всички тези други емоции, които не са така силни при Вешин“, разказа Аделина Филева.
Ако в Сръбско-българската война е известна като „Войната на капитаните“, по време на Балканските войни тези капитани са израснали до генерали и командват цели армии.
„Когато започва войната на българите се гледа с пренебрежение, но много бързо всички са изненадани от нашите победи при Люлебургаз, Одрин и др. В края на войната един френски кореспондент пише, че това, което му е направило най-силно впечатление е обединението на българите“, подчерта пред БГНЕС Аделина Филева, директор на СГХГ. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ