Ситият на гладния не вярва, здравия никога не разбира болния…
(„ A rich lady visiting a poor family ”, 1853, by Gerardus Terlaak)
Защо демонстрираме неодобрение от другите? Защо се ядосваме и се дразним от тях? Има няколко аргументи за това. Първо, ние измерваме другия човек със своя мярка. Когато сме здрави, когато сърцето ни тупти отмерено, с обикновено кръвно налягане, когато и двете ни очи виждат и двете ни колена се прегъват, ние не можем да разберем другия човек, който се усеща зле. Нашият темперамент е спокоен, а този човек е нервак, или противоположното – той е по-спокоен и по-прагматичен от нас.
„ Аз-ът “, който царува в нашето сърце, ни кара да гледаме на другите хора през призмата на личните физически, умствени и душевни свойства, и ние несъзнателно считаме себе си за образец, пример за другите. От това в душата ни стартира стихия: аз работя, а той не работи; аз се изтощавам, а той се оплаква, че е уморен; аз дремя пет часа, а на него, разбирате ли, осем часа са му малко; аз работя неуморно, а той се измъква и отива рано да спи. Именно това е темперамент на горделив човек; точно гордият споделя: „ Защо аз върша това, а той не го прави? Защо аз съблюдавам това, а той не го съблюдава? Защо аз мога, а той не се оправя? “
Но Господ е основал всички хора разнообразни. Всеки от нас има личен живот, собствен витален път, своя витална обстановка. Сития на гладния не има вяра, здравия в никакъв случай не схваща болния. Човек, който не е минал през беди и изкушения, не схваща скърбящия. Щастливия татко не схваща осиротелия, търсещия своята рожба. Младоженецът не схваща разведения. Човек, който има живи родители, не схваща този, който преди малко е погребал майка си. Може да теоретизираме, само че практиката е самият живот. Ние постоянно не разполагаме с житейски опит, а когато стартираме да го намираме, си спомняме за тези, които сме осъждали, с които сме били строги, и започваме да разбираме, че в този миг сме били лекомислени. Ние не сме разбрали по какъв начин се е чувствал този човек. Опитали сме се да го поучим, а на него не му е било до забележки. Той е бил обезверен от тъга, душата му е ридаела, на него не са му били нужни нравоучения и мощни думи. Всичко, от което се е нуждаел в този миг са били състрадание, съчувствие и успокоение, само че ние не сме разбрали това. И когато Господ ни дава да изпитаме същото това нещо, ние започваме да усещаме, по какъв начин се е чувствал другия човек.
Ето един от признаците на гордостта – да измерваме другите хора със своята мярка. Когато постъпваме по този начин, това демонстрира, че в нас няма милосърдие. А всичко, което е належащо, е да се постараем да не осъждаме другия човек, да не го дразним, а да го приемем подобен, какъвто е, и да се постараем да го пуснем в своето сърце. Но това е мъчно.
Източник:
Картина: „ A rich lady visiting a poor family ”, 1853, by Gerardus Terlaak
