Когато нямаше Коледа
А имаше време, когато нямаше Коледа … Не напълно, само че най-малко не публично. Православната черква си отбелязваше празника по всички правила на канона, само че това оставаше някак си настрана, приглушено, единствено за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен образователен или работен ден и упованията ни бяха ориентирани към огромния празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По това време, преди повече от 25 години, моето потомство бяхме деца, безпределно щастливи по тази най-главна причина.
А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, защото тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят татко, не проведоха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа баща просто ми донасяше подаръка. Беше много прозаично, някак си анонимно, по тази причина и не се вълнувах изключително, имаше само малко любознание. Оттогава знам – не е значимо единствено какво ще подариш някому, само че и по какъв начин. Затова пък от работата на майка ми наложително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му оказва помощ. Главните функции на белобрадия дъртак и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от сътрудници на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, само че една година бе в Кукления спектакъл. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – доста отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма по какъв начин да се скриеш. Хубаво и ужасно.
Истински вълнуващият спомен от оня новогодишен празник обаче е нещо напълно нищожно като събитие, само че оставило у мен мощна диря. Както постоянно става при спомените, това не е преживелица, а чувство, положение на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен спектакъл. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно разчувствана от незнайния подарък, от празника. И обхваната от блаженото възприятие на защитеност и сигурност.Това са двата детайла, които ще помня постоянно – ръката на мама и снежинките.
Новата година на моето детство през 70-те - 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава опция липсваше, а и през разум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха особено, с цел да бъдат отсечени за Нова година.
Много харесвах новогодишните си играчки за елха, изключително най-старите. Купувани са от мама още, като съм била напълно мъничка, тъй че за мен те са били постоянно вкъщи. Всяка година купувахме най-малко по една нова играчка, с цел да обогатим украсата, а и поради счупените – като дребна обичах да ги допирам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от предстоящото и пакостта бе на разположение. Всяка играчка си имаше име: „ камбанките “, дядо Мраз “, „ лимончето “, „ чайничето “, „ гроздовете “, „ бъчонката “, „ елхичката “, а върхът бе „ ракета “.
“Нощите към Нова година миришеха на смола, на борова гора. ”
Причината бе елементарна – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях съвсем в подножието й. Чувствах се като измежду боров лес. Нощем чувах по какъв начин от време на време игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, сантиментално и доста, доста хубаво.
За бананите по това време, за което описвам, се е изписало доста – те станаха негов знак. Само че аз свързвам Новата година не толкоз с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се показваха точно тогава, а с фурмите, евентуално тъй като съм ги обичала повече. В съвсем тийнейджърска възраст съм, метнала съм крайници върху облегалката на фотьойла и виждам едно чешко филмче на новогодишна тема. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това постепенно и славно хапвам фурми, любувам се на усета им, на кино лентата и на едвам доловимото тропане в прилежащата стая – мама готви наложителните вкъщи за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде разказано, това е то!
А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, защото тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят татко, не проведоха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа баща просто ми донасяше подаръка. Беше много прозаично, някак си анонимно, по тази причина и не се вълнувах изключително, имаше само малко любознание. Оттогава знам – не е значимо единствено какво ще подариш някому, само че и по какъв начин. Затова пък от работата на майка ми наложително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му оказва помощ. Главните функции на белобрадия дъртак и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от сътрудници на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, само че една година бе в Кукления спектакъл. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – доста отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма по какъв начин да се скриеш. Хубаво и ужасно.
Истински вълнуващият спомен от оня новогодишен празник обаче е нещо напълно нищожно като събитие, само че оставило у мен мощна диря. Както постоянно става при спомените, това не е преживелица, а чувство, положение на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен спектакъл. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно разчувствана от незнайния подарък, от празника. И обхваната от блаженото възприятие на защитеност и сигурност.Това са двата детайла, които ще помня постоянно – ръката на мама и снежинките.
Новата година на моето детство през 70-те - 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава опция липсваше, а и през разум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха особено, с цел да бъдат отсечени за Нова година.
Много харесвах новогодишните си играчки за елха, изключително най-старите. Купувани са от мама още, като съм била напълно мъничка, тъй че за мен те са били постоянно вкъщи. Всяка година купувахме най-малко по една нова играчка, с цел да обогатим украсата, а и поради счупените – като дребна обичах да ги допирам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от предстоящото и пакостта бе на разположение. Всяка играчка си имаше име: „ камбанките “, дядо Мраз “, „ лимончето “, „ чайничето “, „ гроздовете “, „ бъчонката “, „ елхичката “, а върхът бе „ ракета “. “Нощите към Нова година миришеха на смола, на борова гора. ”
Причината бе елементарна – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях съвсем в подножието й. Чувствах се като измежду боров лес. Нощем чувах по какъв начин от време на време игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, сантиментално и доста, доста хубаво.
За бананите по това време, за което описвам, се е изписало доста – те станаха негов знак. Само че аз свързвам Новата година не толкоз с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се показваха точно тогава, а с фурмите, евентуално тъй като съм ги обичала повече. В съвсем тийнейджърска възраст съм, метнала съм крайници върху облегалката на фотьойла и виждам едно чешко филмче на новогодишна тема. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това постепенно и славно хапвам фурми, любувам се на усета им, на кино лентата и на едвам доловимото тропане в прилежащата стая – мама готви наложителните вкъщи за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде разказано, това е то!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ