Софиянски реставрира монархията
А нека, но едва ли, както се пееше в онази ария преди време. За мен 30-те години на ХХ век с едноличния режим и всичко останало са нещо като блян, само че носталгичен, поетически блян. Двамата Стефановци - Янев и Софиянски - ги трансформират в стратегическа политическа цел на обединяването си или най-малко по този начин съобщи единият от тях: " Ние вършим един дълготраен план, който ще има консервативна основа, основан на полезности от Търновската конституция, на полезности от 30-те години, когато България е била надалеч стопански преди прилежащите ѝ страни ".
Действието се развива в " На фокус с Лора Крумова ", на 4 септември 2022, два дни след формалния старт на предизборната акция. Гост (дистанционно) е Стефан Софиянски. Изглежда относително добре - с бяла риза, сред два статива с морски пейзажи, рисувани евентуално от самия него, и с неизменимата, неслизаща от лицето му хоризонтална усмивка, като че ли малко изтощена, само че и помъдряла с годините.
Лора Крумова явно си бе наумила да се заяжда за " Газпром ", само че Софиянски искаше да каже друго и то така повелително, че у никого не остана подозрение, че този журналистически материал не е напълно импровизиран. То и по време на акция спонтанни материали няма.
- Не мога да кажа, че Стефан Янев има леви убеждения - отвърна гостът на въпрос на водещата по какъв начин ще убеди някогашния си седесарски електорат да гласоподава за " Български напредък ", подкрепена също по този начин и от АБВ на Румен Петков. Правилно: Софиянски не твърди, че Янев няма леви убеждения или (не дай, Боже!) че има десни. Просто не може да каже. А за какво не може - това към този момент е тематика на напълно различен диалог. Те били просто двама Сефановци, дето и двамата са били служебни министър председатели по време на война и инфлация и знаят кое по какъв начин става.
" Споделяме идентични полезности... базата, която ни събира, е един консерватизъм, най-много български консерватизъм във връзка с положителните години, които България е имала... сполучливите години през 30-те години, моделът на ръководство, който е бил тогава... България би трябвало да има нова социална организация... ".
Ах, този пусти консерватизъм! Според една остаряла смешка, в случай че някой каже: " аз съм реакционер ", това към този момент е задоволително съображение да се усъмним, че е такъв; същинският реакционер с скука ще махне с ръка: " Абе, я да ми се махате от главата! " и ще остави политолозите да умуват какъв е той и какъв не е. Но, както споделих, това е остаряла смешка.
Заявеният от Софиянски в предаването на Лора Крумова консерватизъм не е тъкмо консерватизъм, а реституция на съответна историческа обстановка, на съответен, краткотраен от историческа позиция, миг и нищо друго. Но в случай че двамата Стефановци са за монархия и за ограничение на партийния плурализъм (защото 1930-те се характеризират точно с това), то за какво не го кажат напряко, за какво се стесняват? Със сигурност ще съберат овации от доста страни. След като са за " полезностите на Търновската конституция ", за какво не включат в програмата си един напълно простоват, само че самоуверен ход - да разгласят разбойническия референдум от 1946 за противозаконен, да възстановят законодателното състояние преди него, а пък след това - каквото сабя покаже? Ето това е една ясна политическа стратегия, ориентирана към съответна цел. А не ала-бала.
Ако двамата Стефановци въздишат по Търновската конституция и се борят за " модела на ръководство, който е бил тогава " (а той е бил монархия), допитаха ли се до законния и приет от целия свят монарх? Ако са се допитали, за какво не споделят - това ще е политическата вест на века. Ако не са се допитали, по какъв начин си я показват тая рабата, кой ще бъде българският цар? Трябва да е персона, приета освен от другите страни, само че и от всички (или съвсем всички) българи, които до този миг са се самоизяждали в партизански ежби. Кой ще е българският цар? Някой генетично потвърден потомък на Асеневци? Но в случай че е единствено генетичен потомък, само че без онази отговорност към властта, която престолонаследниците получават още от люлката, изгодата няма да е огромна. И на коя обществена база ще се опре - аристокрация, офицерство? А пък в случай че не е монархия и не е цар, то кои " полезности " на Търновската конституция си показват двамата Стефановци, кои " полезности " на 1930-те, белязани от едноличния режим на монарха?
Били консерватори. Да си реакционер не е задоволително единствено да се просълзяваш от носталгия по предишното. Така всеки, който жали за Тодор Живков, ще е парекселанс реакционер. През десетилетията консерватизмът се е проявявал в най-причудливи форми, само че неизменимото, мисля си, е в няколко съществени неща.
Общностите . Консерватизмът приема за дейно функциониращи дребните, а не огромните общности. Най-стабилната общественост е най-малката - фамилията (затова глобалистите го нападат най-свирепо). После са кварталът, селото, градът, професионалните общности, университетските общности. Държавата (родината, отечеството) към този момент е на границата на абстракцията, човек не може да мисли такива огромни неща, без да ги деформира и профанизира. За човечеството - базисната общественост на глобализма - да не приказваме! То дори не е и общественост, а някакво мъгляво резюме (човечество в смисъл на природата " човечество ", която е обща за всички, е друго, просто думите съвпадат). Единствената огромна общественост, обозрима и допустима за консерватизма е Църквата, само че там цялото живее у всяка единица в своята цялост, което го прави обозримо и разбираемо. В Църквата индивидът не е парченце от цялото, а самото цяло.
Църквата . Консерватизмът е наложително клерикален, без значение от това какво ви разправят всякакви фокусници, които се кичат с неговото име. Той поражда като реакция на Великата френска гражданска война, тъй като тя отстранява аристокрацията и духовенството от публичното уравнение, с цел да отвори място на буржоазията. Затова е естествено консерватизмът да бъде и монархически, само че за жалост той към този момент се е отказал от това. Консерватизмът е клерикален, тъй като има вяра в Бог, има вяра в йерархията и е уверен, че властта е добра, единствено когато има небесна глоба. Такава глоба може да има и немонархическа власт - въпрос на връзки с Църквата.
Изкуството . То е лаборатория ( " работилница " на български език) за знаци, а знаците идват там, където думите (понятията) не стигат да бъде обяснено едно или друго. Следователно изкуството е неизбежно при образуването на мирогледа. Изкуството на либералите е реализмът, а на консерваторите - романтизмът. Затова неотдавна си разреших каламбура, че рационализмът е безумство, за което един мъдрец ми се обиди. Ако един либерал и един реакционер са фенове на фантастиката, то либералът ще избере сайънс фикшън, а консерваторът - фентъзи. Героят на либералчето е Капитан Планета, а на консерваторчето - Батман.
Може би България има потребност от същински консерватизъм. Но в случай че е по този начин, дано престанат да се упражняват с тази дума кьораво и сакато, тъй като ще я обезсмислят и ще я трансфорат в " мръсна ", както руснаците са на път да трансфорат в мръсна думата " православие ". Наистина, на фона на модерното ляво, класическото може и да наподобява консервативно, само че не е, тъй като не покрива упоменатите нагоре признаци. Ако ли пък някои политици с годините и практиката от либерали-глобалисти са станали в действителност консерватори, което е изцяло допустимо, то дано изберат съответен метод да го оповестят. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Действието се развива в " На фокус с Лора Крумова ", на 4 септември 2022, два дни след формалния старт на предизборната акция. Гост (дистанционно) е Стефан Софиянски. Изглежда относително добре - с бяла риза, сред два статива с морски пейзажи, рисувани евентуално от самия него, и с неизменимата, неслизаща от лицето му хоризонтална усмивка, като че ли малко изтощена, само че и помъдряла с годините.
Лора Крумова явно си бе наумила да се заяжда за " Газпром ", само че Софиянски искаше да каже друго и то така повелително, че у никого не остана подозрение, че този журналистически материал не е напълно импровизиран. То и по време на акция спонтанни материали няма.
- Не мога да кажа, че Стефан Янев има леви убеждения - отвърна гостът на въпрос на водещата по какъв начин ще убеди някогашния си седесарски електорат да гласоподава за " Български напредък ", подкрепена също по този начин и от АБВ на Румен Петков. Правилно: Софиянски не твърди, че Янев няма леви убеждения или (не дай, Боже!) че има десни. Просто не може да каже. А за какво не може - това към този момент е тематика на напълно различен диалог. Те били просто двама Сефановци, дето и двамата са били служебни министър председатели по време на война и инфлация и знаят кое по какъв начин става.
" Споделяме идентични полезности... базата, която ни събира, е един консерватизъм, най-много български консерватизъм във връзка с положителните години, които България е имала... сполучливите години през 30-те години, моделът на ръководство, който е бил тогава... България би трябвало да има нова социална организация... ".
Ах, този пусти консерватизъм! Според една остаряла смешка, в случай че някой каже: " аз съм реакционер ", това към този момент е задоволително съображение да се усъмним, че е такъв; същинският реакционер с скука ще махне с ръка: " Абе, я да ми се махате от главата! " и ще остави политолозите да умуват какъв е той и какъв не е. Но, както споделих, това е остаряла смешка.
Заявеният от Софиянски в предаването на Лора Крумова консерватизъм не е тъкмо консерватизъм, а реституция на съответна историческа обстановка, на съответен, краткотраен от историческа позиция, миг и нищо друго. Но в случай че двамата Стефановци са за монархия и за ограничение на партийния плурализъм (защото 1930-те се характеризират точно с това), то за какво не го кажат напряко, за какво се стесняват? Със сигурност ще съберат овации от доста страни. След като са за " полезностите на Търновската конституция ", за какво не включат в програмата си един напълно простоват, само че самоуверен ход - да разгласят разбойническия референдум от 1946 за противозаконен, да възстановят законодателното състояние преди него, а пък след това - каквото сабя покаже? Ето това е една ясна политическа стратегия, ориентирана към съответна цел. А не ала-бала.
Ако двамата Стефановци въздишат по Търновската конституция и се борят за " модела на ръководство, който е бил тогава " (а той е бил монархия), допитаха ли се до законния и приет от целия свят монарх? Ако са се допитали, за какво не споделят - това ще е политическата вест на века. Ако не са се допитали, по какъв начин си я показват тая рабата, кой ще бъде българският цар? Трябва да е персона, приета освен от другите страни, само че и от всички (или съвсем всички) българи, които до този миг са се самоизяждали в партизански ежби. Кой ще е българският цар? Някой генетично потвърден потомък на Асеневци? Но в случай че е единствено генетичен потомък, само че без онази отговорност към властта, която престолонаследниците получават още от люлката, изгодата няма да е огромна. И на коя обществена база ще се опре - аристокрация, офицерство? А пък в случай че не е монархия и не е цар, то кои " полезности " на Търновската конституция си показват двамата Стефановци, кои " полезности " на 1930-те, белязани от едноличния режим на монарха?
Били консерватори. Да си реакционер не е задоволително единствено да се просълзяваш от носталгия по предишното. Така всеки, който жали за Тодор Живков, ще е парекселанс реакционер. През десетилетията консерватизмът се е проявявал в най-причудливи форми, само че неизменимото, мисля си, е в няколко съществени неща.
Общностите . Консерватизмът приема за дейно функциониращи дребните, а не огромните общности. Най-стабилната общественост е най-малката - фамилията (затова глобалистите го нападат най-свирепо). После са кварталът, селото, градът, професионалните общности, университетските общности. Държавата (родината, отечеството) към този момент е на границата на абстракцията, човек не може да мисли такива огромни неща, без да ги деформира и профанизира. За човечеството - базисната общественост на глобализма - да не приказваме! То дори не е и общественост, а някакво мъгляво резюме (човечество в смисъл на природата " човечество ", която е обща за всички, е друго, просто думите съвпадат). Единствената огромна общественост, обозрима и допустима за консерватизма е Църквата, само че там цялото живее у всяка единица в своята цялост, което го прави обозримо и разбираемо. В Църквата индивидът не е парченце от цялото, а самото цяло.
Църквата . Консерватизмът е наложително клерикален, без значение от това какво ви разправят всякакви фокусници, които се кичат с неговото име. Той поражда като реакция на Великата френска гражданска война, тъй като тя отстранява аристокрацията и духовенството от публичното уравнение, с цел да отвори място на буржоазията. Затова е естествено консерватизмът да бъде и монархически, само че за жалост той към този момент се е отказал от това. Консерватизмът е клерикален, тъй като има вяра в Бог, има вяра в йерархията и е уверен, че властта е добра, единствено когато има небесна глоба. Такава глоба може да има и немонархическа власт - въпрос на връзки с Църквата.
Изкуството . То е лаборатория ( " работилница " на български език) за знаци, а знаците идват там, където думите (понятията) не стигат да бъде обяснено едно или друго. Следователно изкуството е неизбежно при образуването на мирогледа. Изкуството на либералите е реализмът, а на консерваторите - романтизмът. Затова неотдавна си разреших каламбура, че рационализмът е безумство, за което един мъдрец ми се обиди. Ако един либерал и един реакционер са фенове на фантастиката, то либералът ще избере сайънс фикшън, а консерваторът - фентъзи. Героят на либералчето е Капитан Планета, а на консерваторчето - Батман.
Може би България има потребност от същински консерватизъм. Но в случай че е по този начин, дано престанат да се упражняват с тази дума кьораво и сакато, тъй като ще я обезсмислят и ще я трансфорат в " мръсна ", както руснаците са на път да трансфорат в мръсна думата " православие ". Наистина, на фона на модерното ляво, класическото може и да наподобява консервативно, само че не е, тъй като не покрива упоменатите нагоре признаци. Ако ли пък някои политици с годините и практиката от либерали-глобалисти са станали в действителност консерватори, което е изцяло допустимо, то дано изберат съответен метод да го оповестят. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ