Движението на континентите под океана е „оркестрирало“ еволюцията на живота
А в случай че всичко се е случило в бездните? Още от зората на живота на Земята морското биоразнообразие е еволюирало с О2, приближаващ освен от атмосферата, само че и от придвижването на континентите, съобщи Франс прес, базирайки се на ново изследване, оповестено в Nature.
Авторите му са съумели, с помощта на триизмерни модели, да се върнат до най-ранните геоложки времена, с цел да проследят еволюцията на океаните в продължение на към 540 милиона години.
В началото на този интервал, наименуван камбрий, се появяват първите комплицирани форми на живот - оттатък простите едноклетъчни организми, като трилобитите, морски членестоноги, които изчезват по време на едно от първите всеобщи измирания.
" Основните организационни проекти на живите организми, а точно животът, какъвто го познаваме през днешния ден, са се появили преди 500 милиона години ", споделя палеоклиматологът Александър Пол, откривател от френския Национален център за научни проучвания (CNRS) в лабораторията Biogeosciences (Дижон) и водещ създател на проучването.
След това, по време на интервала ордовик преди 460 милиона години, биоразнообразието претърпява същинска детонация. Това евентуално се дължи на насищането на водите с О2, защото равнищата му на централизация вършат тези места удобни за развиването на фауната, написа Българска телеграфна агенция. Общоприето е да се счита, че това " морско засищане " е резултат от промени в кислорода в атмосферата. Чрез усъвършенстването на няколко съществуващи климатични модела обаче Александър Пол и неговият екип откриват, че тези промени значително се дължат и на тектониката на плочите - придвижванията на метаморфоза на ситуацията на континентите.
Учените са създали числени симулации на океанските течения, модифицирани от тектониката на плочите, които разкриват " значително разцепление сред насищането с О2 на повърхността и в дълбините на океана ", изяснява откривателят.
Моделът демонстрира, че преди детонацията на биоразнообразието през интервала ордовик дълбоките океански води са били едва наситени с О2, макар че концентрациите му в атмосферата към този момент са били относително високи. Това значи, че насищането на океанските дълбини с О2 е станало след това посредством геоложкото придвижване на плочите, без значение от това, което се е случвало във въздуха.
Преди 540 милиона години суперконтинентът, който предшества Пангея, наименуван Панотия, стартира да се разпада. Чрез преконфигурации, траяли милиони години, равнищата на О2 в океана са варирали, което евентуално е изиграло основна роля в еволюцията на типовете.
Изследването е оповестено в Nature.
