КЪДЕ СТЕ, ОФИЦЕРИ? КЪДЕ СТЕ, ВАША ЧЕСТ? КАКВОТО КАЖАТ „ПАРТНЬОРИТЕ“, ТОВА Е…
– Те ти булке Спасов ден.
Някои ръководещи фактори у нас по този начин и не могат да схванат, че македонизмът е културен тероризъм във връзка с България.
Той не е просто гърмеж, търсещ незабавен резултат.
Не е слагане на условия и смирение, което е удавено в боязън и обезсърчение, склонено силово към безотказно осъществяване.
Съвършено друго е.
На тип безопасен, спокоен, излъган, македонизмът носи в себе си необикновен примитивизъм, който постанова своята решителност, без значение че тя е неуместна за всеки естествен лингвист, историк или културолог.
Примитивизмът е заложен най-много в народо-психологията на тези, които са го възприели, по тази причина е и рисков в своята инфекциозност.
Той не е инцидентно скроен, а е надълбоко преосмислен от някои фактори, целящи цялостното духовно и териториално разтрошаване на страната, дала писмеността и православието на славянските нации.
Неприемливо е една дребна България да е причина за културния напредък и нравствен разцвет на цяла Източна Европа.
Няма как…
Този исторически факт е бодил в очите на доста задгранични структури, както някогашни, по този начин и сегашни наши сътрудници.
Той е неуместен освен за някогашния Съветски съюз, а и за настоящите ползи на евро-атлантическите ни сътрудници.
Русия си затваря очите за него и афишира „българицата“ за „кирилица“.
Това е началото на постепенната операция на публичното схващане.
В студентските ми години, дълбокоуважавани от мен преподаватели, мир на душата им, ни учеха, че няма такова разбиране като „църковно – славянски“ език, на който са превеждани църковните византийски текстове.
Те са писани от духовните ни отци на старобългарски език.
В това си положение са били отправяни на североизток към братска Русия, след покръстването им през 988 година.
(Покръстването на България е развой на приемане и одобряване на християнството като официална държавна религия у нас, който стартира през 864 година при княз Борис I-ви, повече от век преди приемането му в Киевская – Рус и земите на Русия)
Църковно-славянския език е по-късно изобретено езиково разбиране.
Между другото, българският език претърпява своето прогресивно езиково развиване във времето и от изчерпателен се трансформира в синтетичен. Това е добре пристигнало за налагането на т. наречения църковно – славянски език.
Казано по-разбираемо, в актуалния български език отпада падежната система, която е непокътната в актуалния съветски език, а по този начин също и в сърбо-хърватския.
Само възходящата непрестанна духовна деградация е повода българинът да не може да оцени какъв брой е блажен от Господ във връзка с езика си… а, в случай че би трябвало да се изразя по-архаично, във връзка с Словото.
Македонизмът забива първата си стрела тъкмо там – в Словото, безочливо въвеждайки понятието македонски език.
За починалия, почитан от мен проф. Иван Кочев, съществуват 3 документално районни области на българския език.
Първата е актуалният български език, говорещ се на територията на Р България. Втората е известна като Западна писмено-регионална форма – това е езикът на македонските българи.
Трета е Източно – районната форма – езикът на банатските българи.
Ако продължи това държание на духовна мизерия и подкупност, не може да се чакат светли дни за българското потомство.
Българската духовна същина не е долюбвана нито на изток, нито на запад.
Всяко заиграване с партньорство и преданост към не знам си какви евро-атлантически полезности е чиста проба дезертьорство, осигуряващо на някои дами и господа власт, кариера, имотност, осъществена в редица случаи по незаконен метод, само че не и с заслужен живот.
Между другото, като се направи компромис с приемането на фиктивен македонски език, ще последва най-циничното проявяване на западната безочливост с представянето на неуместния „помашки език“, добре признат от гръцките ни евро-атлантически сътрудници.
Когато рупските приказва (родопските диалекти) се селектират като непозната национална принадлежност, ще започва тоталното национално, духовно и териториално разделяне.
Ако македонизмът е развиван с тихото наличие на страната на препоръките в негласната им поддръжка на сръбските специфични служби, той в този момент се поддържа, да кажем елегантно, от западните ни съдружници, натискащи към този момент не толкоз внимателно, а прибързано за бързото приемане на Северна Македония в Европейския съюз.
Всъщност, упоритостите, зад които ясно прозира непознат интерес, безочливо разрастващ се в невежие и машинация във връзка с историческото ни минало и културна самородност, няма по какъв начин да са елегантни.
Това си е чиста проба нецензурност в натуралистичен тип.
За нея евентуално също се желае ценз. Не знам дали той се придобива в Харвард или в някои други западни университети, само че за един български офицер той е неподобаващ и неприемлив.
На кой му пука в този момент обаче, кое е почтено за българския офицер.
Къде е достойното, къде е келепира в тези съвременни времена.
Някой опитал ли се е да проучва наклонността какъв брой и какви генерали, пък и други офицери, са влезнали в политиката след измененията, а още повече след 2009 година насам.
И да си зададе спомагателен въпрос:
– това докара ли до усъвършенстване на живота на българина, до дейно противопоставяне на престъпността и корупцията, както и до същинско отстояване на националния интерес.
Не е добре, когато генерали желаят да са политици, а политици се изживяват като генерали, беше споделил един влъхва.
Той очевидно не е допускал още по-лошата опция да си с генералски лампази, а да си нито военачалник, нито политик… а по-скоро подкупник.
Да пази Господ!
Истинският офицер е делегат на Бога.
Неговата наслада и неговата болежка се сливат в едно несъкрушимо измерение – мъжеството на дните му.
Той живее почтено и умира почтено – безшумно, като цвят в добродетелта си… или гръмотевично, разтърсващо красиво, само че постоянно с една едничка чест, отворена за Божията воля.
Къде сте, Офицери?
Къде сте, Ваша Чест?
Всъщност, този „пишман-драскач“ в мен, какви ги приказва.
Какъв македонизъм, каква българска нематериалност и самородност, какви офицери?
Заплатата е супер.
Стажът върви… Пенсията е за първа категория, пък е и ранна…
А сме и девоенизирани, в случай че не помни.
Млъкни сърце!
Каквото кажат „Партньорите“, това е…
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Някои ръководещи фактори у нас по този начин и не могат да схванат, че македонизмът е културен тероризъм във връзка с България.
Той не е просто гърмеж, търсещ незабавен резултат.
Не е слагане на условия и смирение, което е удавено в боязън и обезсърчение, склонено силово към безотказно осъществяване.
Съвършено друго е.
На тип безопасен, спокоен, излъган, македонизмът носи в себе си необикновен примитивизъм, който постанова своята решителност, без значение че тя е неуместна за всеки естествен лингвист, историк или културолог.
Примитивизмът е заложен най-много в народо-психологията на тези, които са го възприели, по тази причина е и рисков в своята инфекциозност.
Той не е инцидентно скроен, а е надълбоко преосмислен от някои фактори, целящи цялостното духовно и териториално разтрошаване на страната, дала писмеността и православието на славянските нации.
Неприемливо е една дребна България да е причина за културния напредък и нравствен разцвет на цяла Източна Европа.
Няма как…
Този исторически факт е бодил в очите на доста задгранични структури, както някогашни, по този начин и сегашни наши сътрудници.
Той е неуместен освен за някогашния Съветски съюз, а и за настоящите ползи на евро-атлантическите ни сътрудници.
Русия си затваря очите за него и афишира „българицата“ за „кирилица“.
Това е началото на постепенната операция на публичното схващане.
В студентските ми години, дълбокоуважавани от мен преподаватели, мир на душата им, ни учеха, че няма такова разбиране като „църковно – славянски“ език, на който са превеждани църковните византийски текстове.
Те са писани от духовните ни отци на старобългарски език.
В това си положение са били отправяни на североизток към братска Русия, след покръстването им през 988 година.
(Покръстването на България е развой на приемане и одобряване на християнството като официална държавна религия у нас, който стартира през 864 година при княз Борис I-ви, повече от век преди приемането му в Киевская – Рус и земите на Русия)
Църковно-славянския език е по-късно изобретено езиково разбиране.
Между другото, българският език претърпява своето прогресивно езиково развиване във времето и от изчерпателен се трансформира в синтетичен. Това е добре пристигнало за налагането на т. наречения църковно – славянски език.
Казано по-разбираемо, в актуалния български език отпада падежната система, която е непокътната в актуалния съветски език, а по този начин също и в сърбо-хърватския.
Само възходящата непрестанна духовна деградация е повода българинът да не може да оцени какъв брой е блажен от Господ във връзка с езика си… а, в случай че би трябвало да се изразя по-архаично, във връзка с Словото.
Македонизмът забива първата си стрела тъкмо там – в Словото, безочливо въвеждайки понятието македонски език.
За починалия, почитан от мен проф. Иван Кочев, съществуват 3 документално районни области на българския език.
Първата е актуалният български език, говорещ се на територията на Р България. Втората е известна като Западна писмено-регионална форма – това е езикът на македонските българи.
Трета е Източно – районната форма – езикът на банатските българи.
Ако продължи това държание на духовна мизерия и подкупност, не може да се чакат светли дни за българското потомство.
Българската духовна същина не е долюбвана нито на изток, нито на запад.
Всяко заиграване с партньорство и преданост към не знам си какви евро-атлантически полезности е чиста проба дезертьорство, осигуряващо на някои дами и господа власт, кариера, имотност, осъществена в редица случаи по незаконен метод, само че не и с заслужен живот.
Между другото, като се направи компромис с приемането на фиктивен македонски език, ще последва най-циничното проявяване на западната безочливост с представянето на неуместния „помашки език“, добре признат от гръцките ни евро-атлантически сътрудници.
Когато рупските приказва (родопските диалекти) се селектират като непозната национална принадлежност, ще започва тоталното национално, духовно и териториално разделяне.
Ако македонизмът е развиван с тихото наличие на страната на препоръките в негласната им поддръжка на сръбските специфични служби, той в този момент се поддържа, да кажем елегантно, от западните ни съдружници, натискащи към този момент не толкоз внимателно, а прибързано за бързото приемане на Северна Македония в Европейския съюз.
Всъщност, упоритостите, зад които ясно прозира непознат интерес, безочливо разрастващ се в невежие и машинация във връзка с историческото ни минало и културна самородност, няма по какъв начин да са елегантни.
Това си е чиста проба нецензурност в натуралистичен тип.
За нея евентуално също се желае ценз. Не знам дали той се придобива в Харвард или в някои други западни университети, само че за един български офицер той е неподобаващ и неприемлив.
На кой му пука в този момент обаче, кое е почтено за българския офицер.
Къде е достойното, къде е келепира в тези съвременни времена.
Някой опитал ли се е да проучва наклонността какъв брой и какви генерали, пък и други офицери, са влезнали в политиката след измененията, а още повече след 2009 година насам.
И да си зададе спомагателен въпрос:
– това докара ли до усъвършенстване на живота на българина, до дейно противопоставяне на престъпността и корупцията, както и до същинско отстояване на националния интерес.
Не е добре, когато генерали желаят да са политици, а политици се изживяват като генерали, беше споделил един влъхва.
Той очевидно не е допускал още по-лошата опция да си с генералски лампази, а да си нито военачалник, нито политик… а по-скоро подкупник.
Да пази Господ!
Истинският офицер е делегат на Бога.
Неговата наслада и неговата болежка се сливат в едно несъкрушимо измерение – мъжеството на дните му.
Той живее почтено и умира почтено – безшумно, като цвят в добродетелта си… или гръмотевично, разтърсващо красиво, само че постоянно с една едничка чест, отворена за Божията воля.
Къде сте, Офицери?
Къде сте, Ваша Чест?
Всъщност, този „пишман-драскач“ в мен, какви ги приказва.
Какъв македонизъм, каква българска нематериалност и самородност, какви офицери?
Заплатата е супер.
Стажът върви… Пенсията е за първа категория, пък е и ранна…
А сме и девоенизирани, в случай че не помни.
Млъкни сърце!
Каквото кажат „Партньорите“, това е…
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ