Директорът на отдела за диаспората на Световната ционистка организация Густи Браверман пред „Труд“: Новата рокля на стария антисемитизъм е анти-Израел
– През 1897 година Теодор Херцел основава Световната ционистка организация, какви бяха желанията му?
– Теодор Херцел искаше евреите да имат татковина. Всъщност концепцията му за Еврейска страна се зароди от проблема с делото на Алфред Драйфус (б.а. – единственият френски офицер от еврейски генезис, достигнал до работа в Генералния щаб на френската войска. Обвинен в шпионаж в интерес на Германската империя и е наказан до живот) във Франция. Факт е, че делото на Драйфус акцентира потребността от родна земя за евреите. Това подтикна Херцел да работи за реализирането на тази концепция. От 1897 година, когато в Базел е извършен първият еврейски конгрес, до неговата гибел през 1904 година, той работи старателно за фантазията си. Тя се сбъдна с формалното признание на Държавата Израел през 1948 година.
– Днес Държавата Израел е реалност, фантазията на Херцел е сбъдната, има ли място към момента за Световната ционистка организация?
– Това е доста забавен въпрос, на който някои хора ще отговорят негативно с претекста, че първичната концепция на Херцел е изпълнена. Факт е, че концепцията е действителност, само че това, което желая да отбележа е, че Световната ционистка организация е единственото място, което чува гласа на евреите, живеещи отвън границите на Израел. Всяка година ние организираме конгрес, на който евреи от всички краища на света споделят мнението си по разнообразни въпроси за страната. Аз изрично настоявам, че Световната ционистка организация е мястото, където ние се грижим за връзката ни с евреите, които не живеят в Израел. Това е нашата първа и най-важна роля.
– Знаете ли, че през 1896 година, тъкмо преди първия международен еврейски конгрес, Херцел идва в България на посещаване при Фердинанд?
– Херцел се опитваше да открие съидейници за концепцията си за Държавата Израел. Това, че е пристигнал тук – в България, може да приказва за това, че някой е прошепнал в ухото му и е подсказал, че в страната ви може да открие помощник в лицето на Фердинанд.
– Антисемитизмът е сериозен проблем в целия свят и Европа, по какъв начин определяте дейностите на омразата?
– Всяко човешко създание би трябвало да разбере какво носи омразата в този свят. Тя не стопира единствено с евреите – ненавист виждаме и към хомосексуалните, към хората с друг цвят на кожата. Всеки човек, който избира да бъде „ анти “, има огромен избор от цели. Новата рокля на остарелия антисемитизъм е анти-Израел. Не може да пренебрегваме обстоятелството, че всички дейности на страната ни даже в личните ни граници добиват необятна гласност. Никой не продумва нищо за това какво Сирия прави на своя народ, за протичащото се в Ивицата Газа или на други сходни спешни точки. Но всякога, в който Израел опита да предприеме дейности, с цел да се отбрани, тя е упреквана. Днес антисемитизмът не е говоренето на неприятни неща за евреите, а непрестанното обвинение на Израел за правата й да се отбрани.
– Каква е позицията Ви във връзка с придвижването против Джордж Сорос в Унгария?
– Имам много положителни връзки с Унгария – освен с еврейската общественост там, само че и с държавното управление. За министър-председателя Виктор Орбан са значими връзките му с Израел и премиера Бенямин Нетаняху. Когато публични делегации обаче идват на посещаване в Израел аз наблягам, че не мога да пренебрегвам протичащото се в Унгария. Реакцията и дейностите към Сорос не бяха чисти и не може да се пренебрегва факторът, че той е евреин. Беше грозно и брутално да бъдат поставяни негови фотоси по автобусните спирки на земята, тъй че хората да настъпват облика му. Съжалявам, тъй като това не може да бъде тонът на държавното управление.
– Колко е осведомена Световната ционистка организация с историята на избавените български евреи по времето на Втората международна война?
– Не изключително доста, би трябвало да призная. Моите родители са от Румъния, само че все пак не знаех доста за Холокоста на евреите там. Смятам, че фокусът за историята на евреите през всичките тези години падна върху Унгария, Полша и Германия. В мрачната история на еврейския народ България е лъч светлина. По време на престоя ми в България се срещнах с концепцията за филм, който да покаже случилото се през Втората международна война в България и считам, че той ще има нескончаем отпечатък върху израелското общество (б.а. – става въпрос за кино лентата „ The next generation ”, осъществен по концепция на Яков Джераси, който се чака да бъде излъчен по израелска и българска телевизия до месец). Преди ползата беше само върху това, което германците ни сториха. Днес разказът се трансформира, тъй като Израел търси нови истории. Вашата потвърждава, че макар събитията, всеки може да отстоява позицията си. България е образец, за това че имаше какво да се направи, макар че натискът на фашизма беше прекомерно мощен. Визитата ми в България отвори очите ми за друга страница от предишното – за историята от другата страна. През Втората международна война има редица образци по какъв начин обособени персони оказват помощ на евреите, само че тук става въпрос за помощта на цяла нация.
– Чувствителна тематика е случилото се, откакто „ Труд “ заяви първи, че Яков Джераси е оглавил Ционистката федерация в България. Същият ден в редакцията бяха получени позиции от локално еврейско управление. Какво се случи в действителност, имайки поради, че Джераси е добре прочут в България с продължителната си работа в името на Израел?
– Нямам отговор за случилото се. Дойдох в България, с цел да опитам да схвана повече, тъй като бях засрамена. Това е вътрешен проблем на страната ви, само че в това време е проблем в един от клоновете на Световната ционистка организация. Със сигурност това, което би трябвало да създадем, е да открием верния метод Българската ционистка федерация да действа. Тя би трябвало да има ролята да построи възприятието за връзка с Държавата Израел като татковина. Важно е да има Ционистка федерация в България, която да укрепва връзката с Израел.
– През 1949 година 45 000 български евреи емигрират в Израел. По-късно, сред 1990 година до 2000 година, останалите 5000, които са останали в страната ни след първата емигрантска вълнa, също отпътуват за Израел. Сега следим феномен, обвързван със завръщането на тези евреи в България, каква е разликата в двата вида емиграция?
– Този проблем не визира единствено България. Веднага след Холокоста емиграцията беше опция, макар че за доста от тях това значеше започване от нулата. В доста отношение Държавата Израел беше същинско знамение – внезапно от нищото евреите имаха татковина, където те не бяха малцинство, а част от личната си нация. Хората вложиха в това да изградят страната. Емиграцията в Израел беше идеология. Евреите се почувстваха ционисти и знаеха, че желаят да изживеят живота си в Израел, даже на цената на това да оставят остарелия си живот зад тила си. Очакваше се хората, пристигнали в Израел, да се трудят интензивно и множеството от тях съумяха да вложат силата си в тази тенденция, свиквайки с събитията. Но доста други не съумяха да открият себе си по този метод. Сега Израел е като всяка естествена страна – има своите положителни и неприятни страни.
– Докато бях посетител на Лигата срещу поругаване в Ерусалим, обсъдихме съставените елементи на антисемитизма – един от главните беше, че евреите са авторитетни във финансовият свят и управляват международните медии. И все пак доста от българските родители интензивно се борят за това децата им да учат в Еврейското учебно заведение в София, по какъв начин обяснявате това?
– Задавам си същия въпрос, това е забавен факт, който не се случва единствено в България. Пример за сходно нещо има в Съединените щати, където в частно еврейско учебно заведение учат младежи без какъвто и да е еврейски корен. Заради това, че евреите се оправят добре, има две отзиви у хората – едните ги ненавиждат, а другите взимат образец от тях. По мое мнение родителите в България, които изпращат децата си в еврейското учебно заведение, са решили да не ненавиждат, а да употребяват уменията и знанията. Въпреки буреносния облак върху Израел обвързван със сигурността, ние съумяваме – във високите технологии, в агрокултурата и в доста други сфери. Затова доста от хората вземат решение да се доверят в услугите ни. Ние осъзнаваме, че нищо не би трябвало да се приема като даденост – по тази причина в границите на 70 години станахме една от водещите страни в света.
Нашият посетител
Густи Йеошуа Браверман е шеф на отдела за диаспората на Световната ционистка организация, а преди този момент е зам.-председател на реформаторското придвижване в Израел. Тя е член на Съвета на гуверньорите на Еврейската организация за Израел, както и на Обществения съвет за възпоменание на Теодор Херцел.
– Теодор Херцел искаше евреите да имат татковина. Всъщност концепцията му за Еврейска страна се зароди от проблема с делото на Алфред Драйфус (б.а. – единственият френски офицер от еврейски генезис, достигнал до работа в Генералния щаб на френската войска. Обвинен в шпионаж в интерес на Германската империя и е наказан до живот) във Франция. Факт е, че делото на Драйфус акцентира потребността от родна земя за евреите. Това подтикна Херцел да работи за реализирането на тази концепция. От 1897 година, когато в Базел е извършен първият еврейски конгрес, до неговата гибел през 1904 година, той работи старателно за фантазията си. Тя се сбъдна с формалното признание на Държавата Израел през 1948 година.
– Днес Държавата Израел е реалност, фантазията на Херцел е сбъдната, има ли място към момента за Световната ционистка организация?
– Това е доста забавен въпрос, на който някои хора ще отговорят негативно с претекста, че първичната концепция на Херцел е изпълнена. Факт е, че концепцията е действителност, само че това, което желая да отбележа е, че Световната ционистка организация е единственото място, което чува гласа на евреите, живеещи отвън границите на Израел. Всяка година ние организираме конгрес, на който евреи от всички краища на света споделят мнението си по разнообразни въпроси за страната. Аз изрично настоявам, че Световната ционистка организация е мястото, където ние се грижим за връзката ни с евреите, които не живеят в Израел. Това е нашата първа и най-важна роля.
– Знаете ли, че през 1896 година, тъкмо преди първия международен еврейски конгрес, Херцел идва в България на посещаване при Фердинанд?
– Херцел се опитваше да открие съидейници за концепцията си за Държавата Израел. Това, че е пристигнал тук – в България, може да приказва за това, че някой е прошепнал в ухото му и е подсказал, че в страната ви може да открие помощник в лицето на Фердинанд.
– Антисемитизмът е сериозен проблем в целия свят и Европа, по какъв начин определяте дейностите на омразата?
– Всяко човешко създание би трябвало да разбере какво носи омразата в този свят. Тя не стопира единствено с евреите – ненавист виждаме и към хомосексуалните, към хората с друг цвят на кожата. Всеки човек, който избира да бъде „ анти “, има огромен избор от цели. Новата рокля на остарелия антисемитизъм е анти-Израел. Не може да пренебрегваме обстоятелството, че всички дейности на страната ни даже в личните ни граници добиват необятна гласност. Никой не продумва нищо за това какво Сирия прави на своя народ, за протичащото се в Ивицата Газа или на други сходни спешни точки. Но всякога, в който Израел опита да предприеме дейности, с цел да се отбрани, тя е упреквана. Днес антисемитизмът не е говоренето на неприятни неща за евреите, а непрестанното обвинение на Израел за правата й да се отбрани.
– Каква е позицията Ви във връзка с придвижването против Джордж Сорос в Унгария?
– Имам много положителни връзки с Унгария – освен с еврейската общественост там, само че и с държавното управление. За министър-председателя Виктор Орбан са значими връзките му с Израел и премиера Бенямин Нетаняху. Когато публични делегации обаче идват на посещаване в Израел аз наблягам, че не мога да пренебрегвам протичащото се в Унгария. Реакцията и дейностите към Сорос не бяха чисти и не може да се пренебрегва факторът, че той е евреин. Беше грозно и брутално да бъдат поставяни негови фотоси по автобусните спирки на земята, тъй че хората да настъпват облика му. Съжалявам, тъй като това не може да бъде тонът на държавното управление.
– Колко е осведомена Световната ционистка организация с историята на избавените български евреи по времето на Втората международна война?
– Не изключително доста, би трябвало да призная. Моите родители са от Румъния, само че все пак не знаех доста за Холокоста на евреите там. Смятам, че фокусът за историята на евреите през всичките тези години падна върху Унгария, Полша и Германия. В мрачната история на еврейския народ България е лъч светлина. По време на престоя ми в България се срещнах с концепцията за филм, който да покаже случилото се през Втората международна война в България и считам, че той ще има нескончаем отпечатък върху израелското общество (б.а. – става въпрос за кино лентата „ The next generation ”, осъществен по концепция на Яков Джераси, който се чака да бъде излъчен по израелска и българска телевизия до месец). Преди ползата беше само върху това, което германците ни сториха. Днес разказът се трансформира, тъй като Израел търси нови истории. Вашата потвърждава, че макар събитията, всеки може да отстоява позицията си. България е образец, за това че имаше какво да се направи, макар че натискът на фашизма беше прекомерно мощен. Визитата ми в България отвори очите ми за друга страница от предишното – за историята от другата страна. През Втората международна война има редица образци по какъв начин обособени персони оказват помощ на евреите, само че тук става въпрос за помощта на цяла нация.
– Чувствителна тематика е случилото се, откакто „ Труд “ заяви първи, че Яков Джераси е оглавил Ционистката федерация в България. Същият ден в редакцията бяха получени позиции от локално еврейско управление. Какво се случи в действителност, имайки поради, че Джераси е добре прочут в България с продължителната си работа в името на Израел?
– Нямам отговор за случилото се. Дойдох в България, с цел да опитам да схвана повече, тъй като бях засрамена. Това е вътрешен проблем на страната ви, само че в това време е проблем в един от клоновете на Световната ционистка организация. Със сигурност това, което би трябвало да създадем, е да открием верния метод Българската ционистка федерация да действа. Тя би трябвало да има ролята да построи възприятието за връзка с Държавата Израел като татковина. Важно е да има Ционистка федерация в България, която да укрепва връзката с Израел.
– През 1949 година 45 000 български евреи емигрират в Израел. По-късно, сред 1990 година до 2000 година, останалите 5000, които са останали в страната ни след първата емигрантска вълнa, също отпътуват за Израел. Сега следим феномен, обвързван със завръщането на тези евреи в България, каква е разликата в двата вида емиграция?
– Този проблем не визира единствено България. Веднага след Холокоста емиграцията беше опция, макар че за доста от тях това значеше започване от нулата. В доста отношение Държавата Израел беше същинско знамение – внезапно от нищото евреите имаха татковина, където те не бяха малцинство, а част от личната си нация. Хората вложиха в това да изградят страната. Емиграцията в Израел беше идеология. Евреите се почувстваха ционисти и знаеха, че желаят да изживеят живота си в Израел, даже на цената на това да оставят остарелия си живот зад тила си. Очакваше се хората, пристигнали в Израел, да се трудят интензивно и множеството от тях съумяха да вложат силата си в тази тенденция, свиквайки с събитията. Но доста други не съумяха да открият себе си по този метод. Сега Израел е като всяка естествена страна – има своите положителни и неприятни страни.
– Докато бях посетител на Лигата срещу поругаване в Ерусалим, обсъдихме съставените елементи на антисемитизма – един от главните беше, че евреите са авторитетни във финансовият свят и управляват международните медии. И все пак доста от българските родители интензивно се борят за това децата им да учат в Еврейското учебно заведение в София, по какъв начин обяснявате това?
– Задавам си същия въпрос, това е забавен факт, който не се случва единствено в България. Пример за сходно нещо има в Съединените щати, където в частно еврейско учебно заведение учат младежи без какъвто и да е еврейски корен. Заради това, че евреите се оправят добре, има две отзиви у хората – едните ги ненавиждат, а другите взимат образец от тях. По мое мнение родителите в България, които изпращат децата си в еврейското учебно заведение, са решили да не ненавиждат, а да употребяват уменията и знанията. Въпреки буреносния облак върху Израел обвързван със сигурността, ние съумяваме – във високите технологии, в агрокултурата и в доста други сфери. Затова доста от хората вземат решение да се доверят в услугите ни. Ние осъзнаваме, че нищо не би трябвало да се приема като даденост – по тази причина в границите на 70 години станахме една от водещите страни в света.
Нашият посетител
Густи Йеошуа Браверман е шеф на отдела за диаспората на Световната ционистка организация, а преди този момент е зам.-председател на реформаторското придвижване в Израел. Тя е член на Съвета на гуверньорите на Еврейската организация за Израел, както и на Обществения съвет за възпоменание на Теодор Херцел.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ