България на дъното на европейска класация за минималната заплата
710 лв.. Или 363 евро. От 1 април тази година това е минималният предел, от който потеглят месечните заплати у нас. В Люксембург обаче той е с 6 пъти по-висок. Или с 2000 евро по-висок. Под България по този аршин остава само Албания, която обаче към момента не е член на общността, оповестява Нова тв.
Оставаме на дъното на тази ранглиста, макар че съгласно Евростат в последните 10 години България е в топ 3 на страните по растеж на минималната работна заплата. Или: всяка година долният предел на възнагражденията е с близо 10 на 100 по-висок от миналата.
Подобен е проектът за смяна и от 1 януари. След изпратени насоки от Брюксел към всички държави-членки, новият обществен министър предложи минималната работна заплата у нас от следващата година да стане 770 лв.. А решението ще бъде един от основните параметри на бюджет 2023.
Във време на рецесия заплатите не стигат – нито на клиентите в този плод-зеленчук, нито на притежателя на магазинa Георги Стоянов: „ Обмислям за втора работа. Чакам и дете, парите не стигат. Искам по принцип да се вдигне майчинството и работната заплата да се вдигне – вместо да е 700 лв., да стане най-малко 800”.
Подобни са и проектите на служебния обществен министър, който преди седмица предложи от 1 януари минималната работна заплата да скочи с 60 лв. – до 770 на месец. Щерьо Ножаров, стопански консултант в Българската стопанска камара разяснява: „ Едно такова подскачане - с към 9-10% годишно при останалите макроикономически индикатори - може да се одобри за търпимо. По-голямо подскачане би било много тежко за бизнеса”.
Не такива са изчисленията на синдикатите, които са срещу минималната работна заплата от 1 януари да е 50% от междинната за 2021 година. Икономическият консултант в КТ „ Подкрепа” Ваня Григорова споделя: „ Нали разбираме, че през 2023 тази междинна – от 2021 – е безнадеждно остаряла – би трябвало да се вземе поради междинната за 2022 година и в този случай минималната би трябвало да бъде 850 лева”.
Дали тази сума би стигала за естествен живот в България? Попитахме Иван Топалов, който работи на няколко места, с цел да свързва двата края. „ Стандартът ни е напълно доста беден и невисок, доста беден. Работя по 12-13-14 часа дневно, от една работа ходя на друга – в този момент съм на гроздобер, след 5 часа ходя на друга работа – още 3-4 часа работя, до момента в който се стъмни. Изкарвам що се касае за самун и за прекарване – да си заплащам сметките. Минималната би трябвало да е от 1500 нагоре”.
Това би наредило България на едно от челните места в Европа. Но за момента оставаме на дъното в класацията на Евростат. Според Ваня Григорова: „ Не Евростат, а българските политици държат България на едно от последните равнища по минимална работна заплата - тя е най-ниска освен в безспорен размер, само че и по покупателна способност”.
А за Щерьо Ножаров най-ниската покупателна дарба е в Латвия – с 30 евро под българската. „ България е една от 3-те страни в Европейски Съюз с най-бърз ритъм на повишаване на минималната работна заплата за последните 10 години”.
Оставаме на дъното на тази ранглиста, макар че съгласно Евростат в последните 10 години България е в топ 3 на страните по растеж на минималната работна заплата. Или: всяка година долният предел на възнагражденията е с близо 10 на 100 по-висок от миналата.
Подобен е проектът за смяна и от 1 януари. След изпратени насоки от Брюксел към всички държави-членки, новият обществен министър предложи минималната работна заплата у нас от следващата година да стане 770 лв.. А решението ще бъде един от основните параметри на бюджет 2023.
Във време на рецесия заплатите не стигат – нито на клиентите в този плод-зеленчук, нито на притежателя на магазинa Георги Стоянов: „ Обмислям за втора работа. Чакам и дете, парите не стигат. Искам по принцип да се вдигне майчинството и работната заплата да се вдигне – вместо да е 700 лв., да стане най-малко 800”.
Подобни са и проектите на служебния обществен министър, който преди седмица предложи от 1 януари минималната работна заплата да скочи с 60 лв. – до 770 на месец. Щерьо Ножаров, стопански консултант в Българската стопанска камара разяснява: „ Едно такова подскачане - с към 9-10% годишно при останалите макроикономически индикатори - може да се одобри за търпимо. По-голямо подскачане би било много тежко за бизнеса”.
Не такива са изчисленията на синдикатите, които са срещу минималната работна заплата от 1 януари да е 50% от междинната за 2021 година. Икономическият консултант в КТ „ Подкрепа” Ваня Григорова споделя: „ Нали разбираме, че през 2023 тази междинна – от 2021 – е безнадеждно остаряла – би трябвало да се вземе поради междинната за 2022 година и в този случай минималната би трябвало да бъде 850 лева”.
Дали тази сума би стигала за естествен живот в България? Попитахме Иван Топалов, който работи на няколко места, с цел да свързва двата края. „ Стандартът ни е напълно доста беден и невисок, доста беден. Работя по 12-13-14 часа дневно, от една работа ходя на друга – в този момент съм на гроздобер, след 5 часа ходя на друга работа – още 3-4 часа работя, до момента в който се стъмни. Изкарвам що се касае за самун и за прекарване – да си заплащам сметките. Минималната би трябвало да е от 1500 нагоре”.
Това би наредило България на едно от челните места в Европа. Но за момента оставаме на дъното в класацията на Евростат. Според Ваня Григорова: „ Не Евростат, а българските политици държат България на едно от последните равнища по минимална работна заплата - тя е най-ниска освен в безспорен размер, само че и по покупателна способност”.
А за Щерьо Ножаров най-ниската покупателна дарба е в Латвия – с 30 евро под българската. „ България е една от 3-те страни в Европейски Съюз с най-бърз ритъм на повишаване на минималната работна заплата за последните 10 години”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ