49% от българите смятат, че медиите не са свободни от политическо и икономическо влияние
54% от българите имат вяра на националните медии като източник на достоверна информация. Това демонстрира изследване на Евробарометър, извършено сред 23 октомври и 17 ноември измежду 1011 души у нас.
Прочетете още
За съпоставяне, в Европейския съюз този дял е 60%.
49% от сънародниците ни обаче са на мнение, че медиите не са свободни от политическо и икономическо въздействие. Такъв е дялът по въпроса и в Европейски Съюз.
По-висока оценка, с 2/3 утвърдителни отговори, получават изказванията, че медиите дават многообразие от възгледи и отзиви (България - 67%; +1; Европейски Съюз - 69%; -1).
Над половината българи считат, че сънародниците им не са добре осведомени по тематиките, свързани с Европейски Съюз, и този % съответствува с общоевропейската наклонност (България - 59%; -1; Европейски Съюз - 61%; -2).
Барометър регистрира, че най-ползваната като източник на информация медия в България продължава да е малкия екран в обичайния ѝ вариант (ползвана най-малко един път седмично от 96% в България и 89% в ЕС). Следват обществените мрежи (България - 74%, Европейски Съюз - 68%), интернет и радио (България - 66%; Европейски Съюз - 70%). Дяловете на подкастите са под 30% и в България, и приблизително в Европейски Съюз, до момента в който средноевропейските нива са много по-високи във връзка с използването на печатна преса (България - 36%; Европейски Съюз - 46%) и телевизия, одобрявана през интернет (България - 24%; Европейски Съюз - 38%).
Най-често употребяваният от българите и европейците източник на вести за европейска политическа тема е телевизията (общи канали - 66%, новинарски - 58% в България, сравними резултати със средноевропейските нива). Сънародниците ни обаче доста повече се осведомят посредством обществените медии (България - 40%, Европейски Съюз - 30%) и доста по-малко посредством профилирани осведомителни уеб сайтове (България - 26%; Европейски Съюз - 40%), печатна преса (България - 16%; Европейски Съюз - 26%) и радио (България - 24%; Европейски Съюз - 34%).
У нас се следи и по-високо доверие в обществените мрежи, като това намира израз в по-положителна оценка за достоверността на политическото наличие в тези платформи.
Българите правят оценка доста високо обществените мрежи като метод да останат в течение на политически въпроси и като средство за свободно изложение на мнение по политически въпроси.
Сънародниците ни значително по-рядко заявяват, че попадат на недостоверни или подправени новини в съпоставяне с жителите на Европейски Съюз (България - 51%, -8; Европейски Съюз - 68%; -1). Сред българите се регистрира лек спад в оценката за публичната щета от дезинформацията. По-малко от 70% от тях възприемат подправените вести като проблем в народен проект, с понижение по отношение на предходния следен интервал, до момента в който в Европейски Съюз този резултат остава без основна смяна (България - 68%, -8; Европейски Съюз - 77%; +1).
По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското публично мнение е в унисон със средноевропейските равнища, само че още веднъж демонстрира наклонност към спад (България - 78%, -5; Европейски Съюз - 81%, =).
Около 2/3 от българите смятат, че обществените медии са съвременен метод, посредством който могат да се осведомят за настоящите политически събития (България - 70%, -3; Европейски Съюз - 67%, +1). По-малък e делът на българите, които не имат вяра на информацията по политически въпроси в обществените мрежи, до момента в който на средноевропейско ниво този дял остава доста по-висок (България - 44%, -5; Европейски Съюз - 60%, =).
Българите са по-склонни, спрямо жителите на Европейски Съюз, да гледат на обществените мрежи като на уместно средство за изложение на мнение по политически теми (България - 66%, -2; Европейски Съюз - 61%, =).
Прочетете още
За съпоставяне, в Европейския съюз този дял е 60%.
49% от сънародниците ни обаче са на мнение, че медиите не са свободни от политическо и икономическо въздействие. Такъв е дялът по въпроса и в Европейски Съюз.
По-висока оценка, с 2/3 утвърдителни отговори, получават изказванията, че медиите дават многообразие от възгледи и отзиви (България - 67%; +1; Европейски Съюз - 69%; -1).
Над половината българи считат, че сънародниците им не са добре осведомени по тематиките, свързани с Европейски Съюз, и този % съответствува с общоевропейската наклонност (България - 59%; -1; Европейски Съюз - 61%; -2).
Барометър регистрира, че най-ползваната като източник на информация медия в България продължава да е малкия екран в обичайния ѝ вариант (ползвана най-малко един път седмично от 96% в България и 89% в ЕС). Следват обществените мрежи (България - 74%, Европейски Съюз - 68%), интернет и радио (България - 66%; Европейски Съюз - 70%). Дяловете на подкастите са под 30% и в България, и приблизително в Европейски Съюз, до момента в който средноевропейските нива са много по-високи във връзка с използването на печатна преса (България - 36%; Европейски Съюз - 46%) и телевизия, одобрявана през интернет (България - 24%; Европейски Съюз - 38%).
Най-често употребяваният от българите и европейците източник на вести за европейска политическа тема е телевизията (общи канали - 66%, новинарски - 58% в България, сравними резултати със средноевропейските нива). Сънародниците ни обаче доста повече се осведомят посредством обществените медии (България - 40%, Европейски Съюз - 30%) и доста по-малко посредством профилирани осведомителни уеб сайтове (България - 26%; Европейски Съюз - 40%), печатна преса (България - 16%; Европейски Съюз - 26%) и радио (България - 24%; Европейски Съюз - 34%).
У нас се следи и по-високо доверие в обществените мрежи, като това намира израз в по-положителна оценка за достоверността на политическото наличие в тези платформи.
Българите правят оценка доста високо обществените мрежи като метод да останат в течение на политически въпроси и като средство за свободно изложение на мнение по политически въпроси.
Сънародниците ни значително по-рядко заявяват, че попадат на недостоверни или подправени новини в съпоставяне с жителите на Европейски Съюз (България - 51%, -8; Европейски Съюз - 68%; -1). Сред българите се регистрира лек спад в оценката за публичната щета от дезинформацията. По-малко от 70% от тях възприемат подправените вести като проблем в народен проект, с понижение по отношение на предходния следен интервал, до момента в който в Европейски Съюз този резултат остава без основна смяна (България - 68%, -8; Европейски Съюз - 77%; +1).
По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското публично мнение е в унисон със средноевропейските равнища, само че още веднъж демонстрира наклонност към спад (България - 78%, -5; Европейски Съюз - 81%, =).
Около 2/3 от българите смятат, че обществените медии са съвременен метод, посредством който могат да се осведомят за настоящите политически събития (България - 70%, -3; Европейски Съюз - 67%, +1). По-малък e делът на българите, които не имат вяра на информацията по политически въпроси в обществените мрежи, до момента в който на средноевропейско ниво този дял остава доста по-висок (България - 44%, -5; Европейски Съюз - 60%, =).
Българите са по-склонни, спрямо жителите на Европейски Съюз, да гледат на обществените мрежи като на уместно средство за изложение на мнение по политически теми (България - 66%, -2; Европейски Съюз - 61%, =).
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ