Гаврата - национален отбор на България!
467 продадени билета за вчерашния мач, с 47 по-малко от входните талони на дуела Локомотив София - Миньор в квартал "Надежда ".
467! Това е пронизителен пестник за самочувствието ни на нация, тъй като през днешния ден всичко е студена математика и се мери в цифри и резултати. А резултатите на националния тим са пагубни. И основният провинен за това е разбирането на няколко футболисти с миши сърца, които считат, че националният тим е техният батут към огромните тимове и големите суми.
Как да имаме мощен народен тим, когато един нашумял национал отива при старши-треньора преди решителния мач с Унгария и му споделя, че не може да изкара повече от 30 минути на терена, тъй като от 2 месеца не бил играл мачове?
Как да имаме всесилен отбор, когато различен национал се хваща за крайници и симулира травма, с цел да е на линия за мача с клубния си отбор?
Как да имаме вдъхваща почит национална гарнитура, когато трети национал хленчи, че не изкарва пари от лагера?
Как да имаме триумфи с националния тим, когато четвърти негов представител излиза пред обществото и споделя, че би трябвало да му се поклони задето играел в Шампионската лига, а по-късно джвака дъвка и разхожда националната фланелка?
Да не си на мястото на Георги Дерменджиев в този миг. Специалист с богати футболни знания и разсъдък не заслужава да бъде упрекван поради няколко капризни персони, които не знаят къде се намират.
И всичко това се случва преди основната борба с Унгария, която освен можеше да ни класира на Европейското състезание (при победа и в идната среща), само че и да докара отборна награда от 3 000 000 евро.
Нали не си представяте, че Стоичков, Сираков, Костадинов, Трифон Иванов, Гунди, Котков, Панов, Якимов, Чико Дерменджиев, Бонев биха си послужили със смехотворни оправдания, с цел да избягат от мач на националния тим? Та за тях всеки мач с националния тим е бил привилегия, която им донесе футболна популярност и удивление по целия свят.
Защото сърцата им туптяха с шампионски темп и осъзнаваха, че пазят цветовете на страна, която е спечелила доста исторически борби и не е допускала знамето й да бъде пленено нито един път.
Защото осъзнаваха смисъла на знаците в трибагреника! Защото знаеха, че Бялото е знак на чистотата и вярата, че Зеленото символизира хубавата ни природа, а Червеното в знамето ни е пропитата кръв в земите ни.
Защото не се опасяваха да се контузят и да оставят кръвта и костите си на терена в името на България, а не бяха като днешните мухльовци, които умират от боязън да не получат разтежение по време на мач на националния тим и поради това да се лишат от една награда с клубните си отбори.
Апатията на днешните национали е изписана по лицата им. Вижте единствено с каква горделивост пеят химните си страни като Италия, Германия, Франция, Русия, Аржентина и Бразилия. И ги сравнете с огромна част от мухльовците, които сричат химна на родината ни.
Колкото и да е бедна и травмирана страната ни не заслужава да има толкоз презрян народен тим, който ни кара да се срамим.
Затова е извънредно време подмладяването да стартира неотложно. За благополучие в младежкия народен тим има доста качествени момчета, които умерено могат да заменят посмешищата, които не заслужават да носят фланелките с лъвския герб, тъй като в душите си носят манталитета на плъхове.
Ивайло КРАЧУНОВ
467! Това е пронизителен пестник за самочувствието ни на нация, тъй като през днешния ден всичко е студена математика и се мери в цифри и резултати. А резултатите на националния тим са пагубни. И основният провинен за това е разбирането на няколко футболисти с миши сърца, които считат, че националният тим е техният батут към огромните тимове и големите суми.
Как да имаме мощен народен тим, когато един нашумял национал отива при старши-треньора преди решителния мач с Унгария и му споделя, че не може да изкара повече от 30 минути на терена, тъй като от 2 месеца не бил играл мачове?
Как да имаме всесилен отбор, когато различен национал се хваща за крайници и симулира травма, с цел да е на линия за мача с клубния си отбор?
Как да имаме вдъхваща почит национална гарнитура, когато трети национал хленчи, че не изкарва пари от лагера?
Как да имаме триумфи с националния тим, когато четвърти негов представител излиза пред обществото и споделя, че би трябвало да му се поклони задето играел в Шампионската лига, а по-късно джвака дъвка и разхожда националната фланелка?
Да не си на мястото на Георги Дерменджиев в този миг. Специалист с богати футболни знания и разсъдък не заслужава да бъде упрекван поради няколко капризни персони, които не знаят къде се намират.
И всичко това се случва преди основната борба с Унгария, която освен можеше да ни класира на Европейското състезание (при победа и в идната среща), само че и да докара отборна награда от 3 000 000 евро.
Нали не си представяте, че Стоичков, Сираков, Костадинов, Трифон Иванов, Гунди, Котков, Панов, Якимов, Чико Дерменджиев, Бонев биха си послужили със смехотворни оправдания, с цел да избягат от мач на националния тим? Та за тях всеки мач с националния тим е бил привилегия, която им донесе футболна популярност и удивление по целия свят.
Защото сърцата им туптяха с шампионски темп и осъзнаваха, че пазят цветовете на страна, която е спечелила доста исторически борби и не е допускала знамето й да бъде пленено нито един път.
Защото осъзнаваха смисъла на знаците в трибагреника! Защото знаеха, че Бялото е знак на чистотата и вярата, че Зеленото символизира хубавата ни природа, а Червеното в знамето ни е пропитата кръв в земите ни.
Защото не се опасяваха да се контузят и да оставят кръвта и костите си на терена в името на България, а не бяха като днешните мухльовци, които умират от боязън да не получат разтежение по време на мач на националния тим и поради това да се лишат от една награда с клубните си отбори.
Апатията на днешните национали е изписана по лицата им. Вижте единствено с каква горделивост пеят химните си страни като Италия, Германия, Франция, Русия, Аржентина и Бразилия. И ги сравнете с огромна част от мухльовците, които сричат химна на родината ни.
Колкото и да е бедна и травмирана страната ни не заслужава да има толкоз презрян народен тим, който ни кара да се срамим.
Затова е извънредно време подмладяването да стартира неотложно. За благополучие в младежкия народен тим има доста качествени момчета, които умерено могат да заменят посмешищата, които не заслужават да носят фланелките с лъвския герб, тъй като в душите си носят манталитета на плъхове.
Ивайло КРАЧУНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ