Украинка загубила бебето си след отказ от медицинска помощ във Варна
37-годишна жена от Украйна губи бебето си поради отвод от здравна помощ. Олга, която няма други деца, идва в България, откакто войната в родината ѝ стартира. Когато стъпва у нас, дамата е в петия месец от бременността. Ала поради отвод на лекари да я прегледат, тя ражда прибързано. Бебето изпада в кома и след 10 дни умира. Тази трагична история описват от фондация " Открито сърце ".
Ето целия текст, представен от novini.bg:
" Наскоро Фондация „ Открито сърце “ направи най-тъжното си подаяние – платихме погребението на бебенцето Матвей, което умря 10 дни откакто се роди. Едно ангелче, което не можа да разпери криле, въпреки че се опита да се бори за живота си. Историята на това бебенце и родителите му е сърцераздирателна.
Майката – Олга е бежанка, идва през април в България бременна в 5-ти месец. Пристига напълно сама. Мъжът ѝ остава в град Днепр. Тя живее в една база, след това в друга. Олга е на 37 години. Няма други деца. Чакала е дълги години да забременее. Накрая чудото се случило. Заминава за България с цел да избави детето си. Уви! Тя ни описа за компликациите, през които е предходна да си откри лекарски грижи по време на бременноста – поликлиниките, в които е ходила са ѝ отказвали или са желали по 50 лв. на обзор. Не е съумяла да откри персонален доктор. Ходила е да се моли в гинекологичното поделение на болница " Св. Анна " във Варна, само че и там са ѝ отказали грижи. Накрая отива в родилното поделение на същата болница и там доктори се смиляват да я следят понякога.
Докато е бременна, Олга оказва помощ като доброволец на украинските бежанци. Опитва да се да бъде потребна на общността. Бременността ѝ сякаш върви безпроблемно и тя би трябвало да роди на 16-ти Август. Обаче водите ѝ изтичат три седмици преди термина. Викат кола за спешна помощ, тя обаче я закарва в неверна болница, губи се време. Накрая стига до св. Анна. На регистратурата я оставят да чака повече от час. По думите ѝ, я вкарват в отделението чак откакто някакъв лекар е излязъл от родилното и като я е видял да седи и да чака в родилни болки, се разкрещял на сестрата, че я държи в чакалнята. Вкарват Олга в родилното, вършат ехограф на плода – няма сърдечна активност. Правят ѝ незабавно секцио и откриват, че детето е в кома. Според думите на Олга, 24 часа след раждането не са ѝ споделили какво се случва с детето ѝ. Накрая я уведомяват, че се бори за живота си. И по този начин 10 дни, майката го гледаше през прозореца на реанимацията. След известно усъвършенстване бебенцето към този момент не е на командно дишане. Но сърцето му не устоя и стопира на 7-ми август. Дават на майка му да го подържи за първи път в ръце, когато към този момент е мъртво.
За повода на гибелта оповестяват – зараза. Подобна може да се получи от липса на околоплодна течност за по-дълго време. А може и нещо друго да е. Трудно е да се спекулира без съответна информация. Когато почине дете при раждане, в България се прави следствие с някаква комисия. В случая на умряли деца на украинки явно такива не се вършат, а в случай че се вършат, то проформа! Майката е в потрес, тъй като не може да си изясни по какъв начин при естествена бременност, без индикации за проблеми, дълго чаканото ѝ дете умира. И нейното не е единственото! Олга е без средства, тъй като е изгубила работата си на менажер във компания. Мъжът ѝ също е без работа откогато войната стартира. Украинските управляващи го пускат да пристигна в България, с цел да погребе детето си.
И тук ужасът на тези двама родители продължава – множеството украинци са религиозни хора. Родителите доста желаят да има работа на погребението със духовник. И какво мислите? Всички свещеници, които са молели им отхвърлят, тъй като „ детето не било кръстено и тъй като Българската православна черква не утвърждава кремацията! “ Представяте ли си?! Казали са им да вървят да молят митрополита, само че те са се отказали, поради тотално психологично безсилие. БПЦ обърна тил на хора, които са в голяма потребност. Бежанците от Украйна желаят да кремират околните си, с цел да върнат останките им назад в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и безчовечен премеждия за украинското население, явно не впечатлява българската черква, която отхвърля да изпрати покойници в традициите на тяхната религия! Накрая бебенцето с библейското име Матвей, бе изпратено, без духовник и гала, от двамата си родители – в цялостна тишина. По лицата им капеха тихи сълзи, до момента в който галеха ангелското личице на детенцето.
Фондацията покри дребното му телце с 10 бели гладиоли – по една за всеки ден, в който тази почтена душица се опитваше да диша и да живее. Такива дни са изключително мъчителни, тъй като в тях няма вяра, а има единствено тъга....
Ето целия текст, представен от novini.bg:
" Наскоро Фондация „ Открито сърце “ направи най-тъжното си подаяние – платихме погребението на бебенцето Матвей, което умря 10 дни откакто се роди. Едно ангелче, което не можа да разпери криле, въпреки че се опита да се бори за живота си. Историята на това бебенце и родителите му е сърцераздирателна.
Майката – Олга е бежанка, идва през април в България бременна в 5-ти месец. Пристига напълно сама. Мъжът ѝ остава в град Днепр. Тя живее в една база, след това в друга. Олга е на 37 години. Няма други деца. Чакала е дълги години да забременее. Накрая чудото се случило. Заминава за България с цел да избави детето си. Уви! Тя ни описа за компликациите, през които е предходна да си откри лекарски грижи по време на бременноста – поликлиниките, в които е ходила са ѝ отказвали или са желали по 50 лв. на обзор. Не е съумяла да откри персонален доктор. Ходила е да се моли в гинекологичното поделение на болница " Св. Анна " във Варна, само че и там са ѝ отказали грижи. Накрая отива в родилното поделение на същата болница и там доктори се смиляват да я следят понякога.
Докато е бременна, Олга оказва помощ като доброволец на украинските бежанци. Опитва да се да бъде потребна на общността. Бременността ѝ сякаш върви безпроблемно и тя би трябвало да роди на 16-ти Август. Обаче водите ѝ изтичат три седмици преди термина. Викат кола за спешна помощ, тя обаче я закарва в неверна болница, губи се време. Накрая стига до св. Анна. На регистратурата я оставят да чака повече от час. По думите ѝ, я вкарват в отделението чак откакто някакъв лекар е излязъл от родилното и като я е видял да седи и да чака в родилни болки, се разкрещял на сестрата, че я държи в чакалнята. Вкарват Олга в родилното, вършат ехограф на плода – няма сърдечна активност. Правят ѝ незабавно секцио и откриват, че детето е в кома. Според думите на Олга, 24 часа след раждането не са ѝ споделили какво се случва с детето ѝ. Накрая я уведомяват, че се бори за живота си. И по този начин 10 дни, майката го гледаше през прозореца на реанимацията. След известно усъвършенстване бебенцето към този момент не е на командно дишане. Но сърцето му не устоя и стопира на 7-ми август. Дават на майка му да го подържи за първи път в ръце, когато към този момент е мъртво.
За повода на гибелта оповестяват – зараза. Подобна може да се получи от липса на околоплодна течност за по-дълго време. А може и нещо друго да е. Трудно е да се спекулира без съответна информация. Когато почине дете при раждане, в България се прави следствие с някаква комисия. В случая на умряли деца на украинки явно такива не се вършат, а в случай че се вършат, то проформа! Майката е в потрес, тъй като не може да си изясни по какъв начин при естествена бременност, без индикации за проблеми, дълго чаканото ѝ дете умира. И нейното не е единственото! Олга е без средства, тъй като е изгубила работата си на менажер във компания. Мъжът ѝ също е без работа откогато войната стартира. Украинските управляващи го пускат да пристигна в България, с цел да погребе детето си.
И тук ужасът на тези двама родители продължава – множеството украинци са религиозни хора. Родителите доста желаят да има работа на погребението със духовник. И какво мислите? Всички свещеници, които са молели им отхвърлят, тъй като „ детето не било кръстено и тъй като Българската православна черква не утвърждава кремацията! “ Представяте ли си?! Казали са им да вървят да молят митрополита, само че те са се отказали, поради тотално психологично безсилие. БПЦ обърна тил на хора, които са в голяма потребност. Бежанците от Украйна желаят да кремират околните си, с цел да върнат останките им назад в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и безчовечен премеждия за украинското население, явно не впечатлява българската черква, която отхвърля да изпрати покойници в традициите на тяхната религия! Накрая бебенцето с библейското име Матвей, бе изпратено, без духовник и гала, от двамата си родители – в цялостна тишина. По лицата им капеха тихи сълзи, до момента в който галеха ангелското личице на детенцето.
Фондацията покри дребното му телце с 10 бели гладиоли – по една за всеки ден, в който тази почтена душица се опитваше да диша и да живее. Такива дни са изключително мъчителни, тъй като в тях няма вяра, а има единствено тъга....
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ