Ирина Шейк призна: отглеждаме дъщеря си сами
36-годишната Ирина Шейк краси корицата на V magazine, а в откровеното изявление, което дава, разкрива много персонални неща - за моделството, фамилията и майчинството.
Ирина признава, че не мечтаела да бъде модел, тъй като като дребна била същинско „ грозно пате “.
„ Не съм избрала да бъда модел. Като дете ме тормозеха в учебно заведение, тъй като бях доста слаба, имах огромни устни и по-тъмна кожа, харесвах високи токчета. Спомням си, че едно лято рисувах в локалната болница и за 31 дни работа получих 6 $ като заплата. Похарчих ги за чифт обувки... “
Професията на модел обаче й дава опцията да бъде сполучлива, самостоятелна и ѝ отваря доста порти.
„ След гибелта на татко ми, тогава бях на 14 години, в къщата ни останаха единствено дами - майка ми, която работеше на три места, две баби и сестра ми. Чувствах, че би трябвало да бъда мъжа. Моделството беше опция да получа малко пари - по този начин започнах кариерата си. “
Сега, когато има задоволително благоприятни условия, Ирина може да си разреши най-хубавите бавачки в света. Но тя не наема личен състав, който да гледа дребната Леа. Признава, че с Брадли отглеждат щерка си сами.
„ Знаете ли, ние нямаме бавачка, тъй че от време на време, когато другари оферират да отидем на вечеря или концерт, те постоянно споделят: „ Знаем какво ще каже Ирина: ние нямаме бавачка “. Казват, че това е моят избавителен пояс. Но взехме решение да не наемаме бавачка. Да си майка е едно от най-прекрасните неща на света. Никога не съм предполагала, че ще ми хареса толкоз доста. Чувствам, че няма по-силна обич в този свят от любовта към детето. Просто е нещо доста особено... Спомням си този Хелоуин, когато бях облечена като Бети Пейдж, Лея ме погледна и сподели: " Не, смъкна го. " И имам възприятието, че тя ме държи на земята, тъй като споделя това, което мисли - обичам я. Като майка се научих да поставям цели на времето си. Научих се да помня, че фамилията е най-важното нещо. “
Е, въпреки всичко признава, че се постанова да работи, макар сълзите на Леа от време на време...
„ Спомням си, че един път щерка ми се върна от детска градина и ме попита: „ Ще вървиш ли на работа? Искам да останеш. " Тя стартира да плаче и аз споделих: „ Виждаш ли, че лампите са запалени в нашата къща и на масата има храна. Това е по този начин, тъй като мама и баща вървят на работа. ” Искам да я възпитам по този начин, както ме възпитаха баба ми и майка ми, показвайки й, че в живота би трябвало да се работи доста. Дъщеря ни пораства в друга среда, само че въпреки всичко би трябвало да сложим граници... "
Ирина признава, че не мечтаела да бъде модел, тъй като като дребна била същинско „ грозно пате “.
„ Не съм избрала да бъда модел. Като дете ме тормозеха в учебно заведение, тъй като бях доста слаба, имах огромни устни и по-тъмна кожа, харесвах високи токчета. Спомням си, че едно лято рисувах в локалната болница и за 31 дни работа получих 6 $ като заплата. Похарчих ги за чифт обувки... “
Професията на модел обаче й дава опцията да бъде сполучлива, самостоятелна и ѝ отваря доста порти.
„ След гибелта на татко ми, тогава бях на 14 години, в къщата ни останаха единствено дами - майка ми, която работеше на три места, две баби и сестра ми. Чувствах, че би трябвало да бъда мъжа. Моделството беше опция да получа малко пари - по този начин започнах кариерата си. “
Сега, когато има задоволително благоприятни условия, Ирина може да си разреши най-хубавите бавачки в света. Но тя не наема личен състав, който да гледа дребната Леа. Признава, че с Брадли отглеждат щерка си сами.
„ Знаете ли, ние нямаме бавачка, тъй че от време на време, когато другари оферират да отидем на вечеря или концерт, те постоянно споделят: „ Знаем какво ще каже Ирина: ние нямаме бавачка “. Казват, че това е моят избавителен пояс. Но взехме решение да не наемаме бавачка. Да си майка е едно от най-прекрасните неща на света. Никога не съм предполагала, че ще ми хареса толкоз доста. Чувствам, че няма по-силна обич в този свят от любовта към детето. Просто е нещо доста особено... Спомням си този Хелоуин, когато бях облечена като Бети Пейдж, Лея ме погледна и сподели: " Не, смъкна го. " И имам възприятието, че тя ме държи на земята, тъй като споделя това, което мисли - обичам я. Като майка се научих да поставям цели на времето си. Научих се да помня, че фамилията е най-важното нещо. “
Е, въпреки всичко признава, че се постанова да работи, макар сълзите на Леа от време на време...
„ Спомням си, че един път щерка ми се върна от детска градина и ме попита: „ Ще вървиш ли на работа? Искам да останеш. " Тя стартира да плаче и аз споделих: „ Виждаш ли, че лампите са запалени в нашата къща и на масата има храна. Това е по този начин, тъй като мама и баща вървят на работа. ” Искам да я възпитам по този начин, както ме възпитаха баба ми и майка ми, показвайки й, че в живота би трябвало да се работи доста. Дъщеря ни пораства в друга среда, само че въпреки всичко би трябвало да сложим граници... "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ