32-годишната Кристиана от Сардиния търси кога, къде и от кого

Коя съм аз? Италианка и българка са с еднакви имена, рождени дати и биологична майка

32-годишната Кристиана от Сардиния търси по кое време, къде и от кого е родена в България. Надява се, в случай че дамата, която я е родила, прочете тези редове, да се свърже с нея, написа 24 часа.

Представете си, че научите, че в друга страна живее човек с вашето име, презиме, фамилия, роден на същата дата и година и на същото място като вас. А рождената му майка е същата, която попада и във вашите документи.

Коя съм аз? Италианка и българка са с идентични имена, рождени дати и биологична майка

В тази неуместна обстановка се озовава 32-годишната Кристиана от остров Сардиния, която е била осиновена от италианските си родители преди 25 години в Стара Загора. Те в никакъв случай не са крили от Кристиана историята на осиновяването ѝ, по тази причина и тя не е имала проблеми с него.

Допреди година момичето знае или най-малко е мислело, че знае всичко към биологичната си майка, датата и мястото на раждането си в България. Знае, че майка ѝ била преди време вдовица с двама огромни синове, която не желала друго дете и била принудена от събитията да я остави три месеца след раждането ѝ в дома за новородени в Зелениково, а след това била трансферирана в дом в Стара Загора за деца до 7 година

Кристиана е виждала и всички документи по осиновяването си, където са разказани произходът и рождените ѝ данни. Затова и в никакъв случай преди не е имала мотив, нито пък ѝ е хрумвало да проверява каквото и да било към българския си генезис.
Преди време обаче, говорейки с позната на фамилията си, Кристиана чува догатката, че данните от “онези ” документи може и да не са нейните. У нея като че ли нещо трепва и тя стартира да се съмнява и да се пита – а дали в действителност всичко в тях дава отговор на истината? И по какъв начин да разбере това?

Решава да се запише в българска група във Facebook, в която вземат участие стотици осиновени или изоставени деца, както и хора, оставили преди време децата си. Много от тях са в търсене на биологичния си генезис, други пък копнеят да издирят децата, които по една или друга причина са изоставили преди време. Обменят опит и информация между тях, оказват помощ си взаимно и доближават сами до имена и генезис, които не биха могли да схванат, в случай че се извърнат към публични институции.

“В България се споделях Милена. В Италия всички ме знаят като Кристиана При осиновяването в България човек може да смени името си. Затова и на 1 юни 1995 година, когато ме осиновяват, родителите ми ме кръщават Кристиана, одобрявам и тяхното фамилно име. Така че от 25 година в Италия аз съм Кристиана ”, споделя младата жена. Тя добавя, че не обича българското си име Милена.

Всичко, което знае за произхода си, обаче се прекатурва за нея преди година по време на локдауна.

Кристиана влиза във въпросната група във фейсбук и на негоден български, употребявайки преводача на Гугъл, се показва с името и семейството си. Намерението на Кристиана (или Милена, както се е казвала в България) е да събере данни за предишното си и за дома, в който е била. Вместо това обаче схваща, че в групата има и друго момиче със същите като нейните рождени имена. Презимето и семейството на Милена Г. Б. са извънредно редки, тъй че е невероятно да има втори човек със съчетанието от същите имена. Оказва се обаче, че другата Милена носи освен същите имена, а и като “италианската ” Милена е родена на 31.10.1988 година в Пловдив. И двете Милени, най-малко по документи, имат една и съща биологична майка – Г. И. Б. от дребна община до Пловдив.

Достоверността на тези обстоятелства е тествана, написа още 24 часа. Не оповестяваме презимето и семейството на Милена, с цел да защитим самоличността на другото момиче в България. Така през 2020 година идва моментът и на виртуалната среща сред двете Милени – италианската и българската. Първата е осиновена и е траяла живота си след седмата година в Италия – в Парма, а след това и в Сардиния.

Втората пък в никакъв случай не е била осиновена и е прекарала живота си по детски домове в България. Двете Милени имат доста общи неща, само че единствено по документи. Момичетата се “срещат ”, приказват си посредством гугъл преводача, питат се за предишното си.

“Документите, с които разполагат родителите ми, настояват, че аз съм родена в Пловдив на 31.10.1988 година с името Милена Г. Б., че биологичната ми майка е Г. И. Б, а татко ми е незнаен ”, споделя италианката Кристиана.

Същото обаче важи и за нейния български “аватар ”.

Българската Милена Г. Б. също е родена на същата дата и година в Пловдив и “24 часа ” ревизира този факт.

Италианката е объркана и разчувствана от откритията, които прави за себе си благодарение на българки от групата, които също са били осиновени и са намерили сами след доста трудности биологичните си майки. Сред тях е Лина, която сама преди 6 месеца стига до дамата, която я е родила. В опитите си да научи нещо за българския си генезис по съвет на другари Кристиана се обръща към 24 часа.

“Родителите ми не са имали в никакъв случай контакти с биологичната майка, вписана в документите по осиновяването ми ”, споделя Кристиана. Тя показва, че сходно на “българската ” Милена е била оставена в дома за деца до 3 година в Зелениково, до Пловдив, в еднакъв интервал – в края на 1988 година Когато поотраснали, и двете били трансферирани в дом в Стара Загора за деца сред 3 и 7 година Става въпрос за известния преди време Дом 44, който през 2007 година става “Незабравка ”, а преди пет години е закрит.
“По мое време директорката на дома в Стара Загора се споделяше Петкова. Тя е умряла преди години. Много неща са изтрити от паметта ми. Част от спомените ми са като блокирани за оня интервал. Помня обаче доста добре по какъв начин директорката ме наричаше Милена – по този начин се обръща към мен и на видеото, снимано от родителите ми при осиновяването през 1995 година Имам фотография на 6 година, само че помня и по какъв начин веднъж на 5 година директорката ме изведе отвън дома, с цел да ме снимат. Това беше единственият път, когато съм излизала от вкъщи – споделя Кристиана (Милена). – Спомням си по какъв начин в дома ни караха непрестанно да ядем попара и ни миеха с ледена вода. Биеха ни. Нощем пък ни плашеха, правейки се на призраци. Друго не помня. ”

В същия старозагорски дом съгласно Кристиана била и другата Милена, която след навършването на седмата си година е преместена в дом в Пловдив. Никога не е била осиновена.

Когато става на 14 години и би трябвало да си извади персонална карта в Пловдив, на настояването за документа в полицията дали отговор, че лицето Милена Г. Б. “е осиновено в Италия ”, споделя Кристиана.

Според нея директорката на пловдивския дом вдигнала скандал, потвърждавайки, че момичето се споделя точно по този начин по документи и че рождената ѝ дата е 31.10.1988 година в Пловдив. Картата в последна сметка била издадена, само че казусът се повторил и при навършването на пълноправие.

Факт е, че българската Милена Г. Б. е с тези имена и рождена дата и през днешния ден, а инспекция сподели, че момичето попада по този начин и в последните изборни описи в Пловдив.

Съществува и фотография, на която като тийнейджърка българската Милена е до оповестената ѝ като биологична майка Г. И. Б., с която се е срещнала преди време. Прилика сред двете има, само че, несъмнено, това не значи нищо.

С записаната като нейна биологична майка Г. И. Б. “се среща ”, въпреки и виртуално, и “италианската ” Милена – Кристиана.

Това става предходната година. На видеосрещата, осъществена благодарение на българката Лина, която владее съвършено италиански, участва освен госпожа Г. И. Б., а и единият от синовете ѝ. По думите на Кристиана и Лина още при започване на срещата биологичната “майка ” споделила, че Кристиана е прекомерно светла, с цел да бъде нейна щерка.
Г-жа Г. И. Б., както и синовете ѝ, са с маслинов цвят на кожата. Това е първият и единствен диалог сред тях. Никога повече Г. И. Б. не изявява предпочитание да контактува още веднъж с италианската си “дъщеря ”.

“Питам се коя е тогава същинската ми биологична майка? Бих желала да схвана коя съм аз, по какъв начин съм се казвала и по кое време в действителност съм родена ”, споделя Кристиана. Тя не е сигурна дали желае да се срещне с рождената си майка. Единственото, което би желала, е да разбере какъв е произходът ѝ, и се надява, в случай че същинската ѝ биологична майка прочете тези редове, да се свърже с нея.

Българският Семеен кодекс планува много лимитирана опция осиновен да стигне до биологичния си генезис. Член 105 разрешава на разположение, навършило 16 години, или на неговите осиновители да изискат от окръжния съд да разкрие тайната на осиновяването, в случай че има значими условия, които постановат това. Кои тъкмо са тези “важни ” аргументи, не е ясно, тъй като те могат да бъдат разнообразни съгласно обособените случаи. Това зависи доста от преценката на съответния арбитър.

Кристиана, осиновена на 6,5-годишна възраст като Милена Г. Б., има цялостното право да разбере коя е в действителност, откакто в България живее момиче със същите като нейните данни.

Какво е довело до този абсурд – неточност с документите при прехвърлянето от един дом в различен или нечия машинация?

За да се разбере това, е належащо да се прочетат архивите на несъществуващите към този момент домове в Зелениково и Стара Загора от това време.

Там Кристиана може да види с какви имена и биологични майки са вписани преди време двете Милени.

Кристиана твърди, че съгласно нейни “разследвания ” тя доста евентуално е била оставена в дома в Зелениково от биологичната си майка единствено с искане за развъждане, а не за осиновяване. Години по-късно, когато се върнала за нея, ѝ било казано, че е осиновена в Италия. Доколко тази версия е достоверна, не може да се каже.

Много въпросителни обаче будят документите по осиновяването в България на Кристиана, с чиито копия разполагаме. На два от тях на печатите е изписано “Народна република България ”, макар че става въпрос за 1995 година Единият от документите удостоверява по какъв начин живеещата в населено място до Пловдив Г. И. Б. на 10.11.1994 година дава единодушието си пред нотариус за цялостно осиновяване на щерка ѝ Милена и по какъв начин още същия ден на момичето е издадено уверение за раждане от община Пловдив.

И всичко това, в случай че Г. И. Б. е оставила бебето си за цялостно осиновяване още на 3 месеца и в никакъв случай повече не е отишла да го види, както твърди Кристиана. Въпросът е за какво тогава е било належащо 6 години по-късно тя да подписва още веднъж позволение за осиновяване?

24 часа се свърза с последната директорка на старозагорския дом “Незабравка ”, закрит преди пет години. Радина Стоянова идва във въпросното заведение, което преди се е наричало Дом 44, през 2006 година, или след гибелта на предходната директорка Петкова. “Когато постъпих на работа, предходните домови книги отидоха в архива на Стара Загора. Навремето осиновяванията са ставали непосредствено посредством шефовете на домовете. По мое време обаче имаше отдел “Закрила на детето ”, който поемаше всички неща към осиновяванията ”, споделя госпожа Стоянова. Според нея по времето на госпожа Петкова в дома е имало към 85 деца на възраст от 3 до 7 години.

“Законът споделяше по този начин: в случай че дете постъпи в дома, в границите на 6 месеца родителят би трябвало да предяви искане да си го вземе, в случай че показа съответните гаранции за условия на живот, т.е. по този начин се почиства казусът, поради който то е настанено в институция. Ако това семейство няма финансови благоприятни условия, се търсят близки и родственици, където да се настани за грижи. Този интервал също е 6 месеца. Ако и през него не се обезпечат условия за връщане в фамилна среда, детето се дава за осиновяване. Има обаче и деца, които идват с отвод, в случай че родителите им са ги дали за осиновяване. ”

Къде са обаче в този момент тези прошнуровани и подвързани домови книги на старозагорския дом, в които Кристиана би могла да прочете по какъв начин е била записана при постъпването си? Дали е пристигнала с комплицирани документи, или пък те са били изменени по-късно, откакто на хоризонта са се появили претенденти от Италия? И по какъв начин тогава в нейните документи за осиновяване от италианските ѝ родители се твърди, че тя е била отказана три пъти преди този момент от български фамилии, в случай че “биологичната ” ѝ майка Г. И. Б. подписва единодушие пред нотариус малко преди този момент?

Мария Николова от отдел “Закрила на детето ” към дирекция “Социално подкрепяне ” в Стара Загора сподели, че няма по какъв начин сходен тип информация да бъде предоставена на трето лице и заинтригуваното лице, т.е. Кристиана, би трябвало да се обърне към съда.

Дали обаче тези архиви се пазят някъде? Попитахме доктор Антония Тодорова-Стайкова, шеф на отдел “Здравеопазване и обществени действия ” в община Стара Загора, за ориста на архивите на Дом 44.

“Зависи за какви документи става въпрос и какъв брой време би трябвало да се пазят. Някои са предадени в Държавен списък при закриването, други се съхраняват в архиви на разнообразни институции. Има списък на дома, само че дали тези досиета попадат в този списък, не мога да отговоря. ” Според доктор Стайкова при закриването му домът е бил към общината, само че дали от архивите там ще изскочи истината за Кристиана, не може да се каже. Има документи, които се съхраняват 20, други 30 години.

С други думи, даже да не са били унищожени още преди време досиетата за двете Милени, те може към този момент и да не се пазят поради отминалост на обстоятелствата.

Разбира се, преди четвърт век никой не е могъл да допусна, че един ден ще има фейсбук и две девойки от България и Италия с едни и същи имена и биологична майка ще се намерят сами.

Днес Кристиана живее до Каляри, самата тя е майка на 3-годишен наследник, има другар, търси работа, а наскоро написа и книга за детството си, в която се преплитат действителност и фикция.

Подобно на всеки естествен човек, 32-годишната жена желае да знае кои са корените ѝ и няма искания да влиза в живота на никого. Надява се, в случай че биологичната ѝ майка или хора, знаещи нещо, прочетат тези редове, да се свържат с вестника, с цел да ѝ оказват помощ да научи коя е. Кристиана обича да написа и стихове – за 9 май, Деня на майката в Италия, тя посвети свои стихове и на биологичната, и на осиновилата я майка.

“Ние сме майка и щерка и ще бъдем такива вечно. Дори да не знам коя си, усещам в душата си, че се търсим ”, обръща се Кристиана към биологичната си майка, на която един ден би желала да прочете и останалата част от стиховете си.

Още от Любопитно