3 магически бутона, които ви позволяват да отворите“ всеки мъж,

3 вълшебен бутона, които ви разрешават да „ отворите “ всеки мъж, показват специалисти. Забелязали ли сте в миналото, че връзката сред мъж и жена е доста сходна на актуалните компютърни игри?

Там играчът влиза в играта на първо равнище и с цел да продължи по-нататък, би трябвало да извърши избрани задания, а не да „ почине “ и едвам тогава може да премине на по-трудно равнище. Играчът би трябвало да натиска всевъзможни бутони, с цел да получи това, което желае. В същото време, зависи от това дали той натиска вярно бутоните, с цел да остане в играта или ще бъде върнат на първо равнище. И ще би трябвало да стартира всичко изначало.

Във връзките е същото. Жената влиза в препоръчаната от мъжа игра и натиска бутоните.

И в случай че тя натисне неверните бутони, тогава тя „ умира “ в тази връзка и се връща на първото равнище на играта. Нова игра с нов човек. Но, в случай че тя натисне верните бутони, тогава играта отива на по-трудно равнище и приключва по метода, по който дамата се нуждае.

И тези бутони се оказват идентични във всяко отношение. Но, в случай че слушате приятелите си и погледнете по-отблизо личния си опит, можете ясно да видите, че има неверни бутони. Тук те не би трябвало да се натискат.

Например бутонът „ Запазване “.

Жените натискат този бутон незабавно след първата нещастна обич. Представете си момиче, което се е влюбило за първи път. Той е нейният цар и господ. В един надалеч не съвършен за нея миг, тя прави сериозна неточност. И грешката е, че тя предава своя най-мощен и авторитетен настойник, себе си. Веднага, щом едно момиче във връзка за първи път си разреши да се „ прегъне “ под мъжа, да преглътне засегнатост, да се остави да бъде унижена и афектирана, тя изневерява на себе си. От този миг нататък връзката е обречена. Какво става в действителност? Момичето предава своя настойник и по-късно благодарение на неговото застъпничество се пробва да реши някои от проблемите си в идната връзка. Чувствата за виновност и позор може да не бъдат осъзнати от самата жена, само че точно те се трансформират в качественото наличие на идната връзка. Страхът, че другите ще схванат за това, кара дамата да се държи по избран метод.

И в този момент тя среща мъж, който има същия настойник. Как споделят там, по какви канали – и двамата не могат да повлияят по никакъв метод и надали въобще го осъзнават.

Но настойникът на мъжа безусловно чете по какъв начин думата „ Спаси “ е „ написана “ на челото на дамата с огромни червени букви. „ Спаси ме от моята виновност и позор. Много желая да скрия обстоятелството на моето изменничество към себе си, не знам по какъв начин да го направя. И в този момент апелирам – „ Спаси ме “. Бутонът „ Запазване “ се задейства съвсем автоматизирано.

Мъжът може и би желал да бъде „ Спасител “, само че не усеща задоволително мощ в себе си за такова велико нещо, като спасяването на непозната душа и непознат Аз. Ще би трябвало да се оправи със своята. И подсъзнателно той презира такава жена, макар че външно всичко може да наподобява доста почтено. Той презира и ненавижда за това, че тя го е избрала за „ избавител “.

В последна сметка, това е колосална отговорност, не доста хора са способни на това. Една жена може да не схваща или осъзнава това. Тя „ моли ” и „ умолява ” мъжа пред себе си да „ опрощава грехове ”, а пред своя настойник „ да каже добра дума ”. Но факт е, че нито един човек на земята не може да „ сдобри “ различен човек със личното му Аз, до момента в който самият той не направи това. Но дамата не стопира, а продължава да натиска неверните бутони.

Следва бутонът „ Трябва “.

Един мъж би трябвало да пристигна и освен да „ избави “ една жена, само че и да запълни нейната вътрешна празнина. Дори и да не е по този начин, първо той би трябвало да отстрани „ боклука “ от душата й, а по-късно да запълни свободното пространство.

Премахнете ключалката от душата и започнете да почиствате. Прогонете страховете, отърсете подозренията и безпокойството, изметете арогантността и отвращението, изхвърлете безнадеждността и безразличието в кошчето, поправете безпомощността и ентусиазма, измийте апатията и безразличието с белина, избършете праха и паяжините от достолепието и доверието, изтрийте срамежливостта и интереса с влажна забрадка, отървете се от злоба, яд и страдание. Прегърнете предпазливостта, убедете недоверието, несигурността и нерешителността, лекувайте недоволството и напрежението. Измийте благодарността и вдъхновението от мръсотията, изчеткайте мира и съчувствието, предайте лекотата и благодарността, удоволствието и състраданието за „ ремонт “.

Измийте любознанието и спокойствието, игнорирайте досадата и отмъстителността, най-сетне разбийте злорадството, освежете самотата и като „ черешка на тортата “ се отървете от безразличието.

И не, това не е всичко. Освен това мъжът би трябвало да извърши това почистено пространство с обич и грижа, да предложения вяра и наслаждение да го посетят, да разсъни деликатност и искреност, да засее градината със съчувствие и състрадание, да провокира приятност и удивление. За да приключим с единение и благополучие.

Жена, която натиска бутона „ би трябвало “, по предписание получава единствено независимост. Свобода от мъжа. Вярвам, че жена, която трансферира работата на душата си по почистването на прочувствения отпадък върху плещите на различен човек, просто неизбежно остава сама.

А има и бутон „ Нуждая се “.

Задължително мъжът би трябвало да е: като забрадка за сълзи, като боксова круша, като момче по поръчка, като другар и психотерапевт, като доктор и дърводелец, водач и дърводелец, като „ яма за отпадък “ за неприятно въодушевление, като поръчител за сигурност, „ портфейл “, мъж, защитаващ своята територия, като печелещ и в това време „ гледач “, водач, великодушен и работлив, като мама и баща събрани в едно, в това време вманиачен ухажор, грижлив татко, младо въодушевено момче, което се подчинява на дамата и прави всичко, което тя каже. Като наследник до седем години.

По този метод дамата се пробва по всевъзможен метод да реализира тъкмо противоположни усеща, мисли, страсти, духовни качества, криещи се зад отличния бутон „ Нуждая се “.

И дамата непрекъснато натиска бутона „ Нуждая се “, когато не е сигурна в колегата си. Когато полезността на връзката е доста висока за нея и тя не е уверена в своите качества и прелест. Когато се усеща на надълбоко равнище неспособна да задържи мъж, когато се нуждае от спомагателни гаранции.

Тогава бутонът „ Необходимост “ се употребява в друго качество. Жената стартира да манипулира, криейки се зад здравето и фината си психическа организация, което не й разрешава да се оправя с ежедневните компликации. И тъкмо такива „ вманиачени ” хора са в огромна потребност, които предават своя настойник още веднъж и още веднъж.

Жената се осъжда да повтаря същата обстановка с всеки идващ мъж. Покровителят – личното й Аз – е смачкан, тя усеща неравноправие, изисква отплата, рехабилитация, нараснало внимание от страна на мъжа. И дамата продължава и продължава да натиска тези неверни бутони „ Спасете ме. Трябва да. Необходимо ми е “, с вярата да откри мир.

Но бутоните са неверни и тя неведнъж се връща на първото равнище на играта, пробвайки се със същия метод да получи друг резултат. А верните бутони са тъкмо там и чакат да бъдат натиснати.

Оказва се, че тези бутони са „ Необходимост. Прието. Безплатно. “

Тук бутонът „ Необходимост “ води до напълно друг резултат.

Натискайки този верен бутон, дамата споделя на мъжа, че е нужна като пълноправен сътрудник, като събеседник, човек, който ще разбере и поддържа във всяка обстановка по лична воля, а не посредством операция. Мъжът е „ необходим “ не от положение на нарушаване, неодобрение от обстановката, от себе си и света. Когато дамата сама има „ доста “ от всичко и е подготвена да го показа с мъжа, просто тъй като е по-забавно и забавно, можете да обменяте опит и да копирате някои привлекателни качества един от различен, с цел да станете равностойни персони във връзката.

„ Необходими сте си “, когато е допустимо да споделяте ползите си, да донесете нещо ново, когато е добре и прелестно дружно и двамата настойници са в равно положение, никой от тях не би трябвало да „ навреди на себе си “ в този съюз.

„ Потребност “ да споделяш случки, усеща и мисли, страхове и да чуеш: „ Аз съм с теб “. Без манипулативни техники и похвати, а просто, тъй като индивидът самичък го желае. „ Необходим “ с всичките си „ неприятности “, с целия си житейски опит, с всичките си негативни и позитивни черти на характера.

И тук гладко се приближаваме до различен верен бутон – „ Прието “.

Почти постоянно двама души са привлечени един към различен от вътрешните си деца. Момче и момиче. Същността на децата са игра, смешки, развлечение, спонтанност, безнаказаност (тоест те към момента са деца, не схващат цялостната отговорност на дейностите си). Това не е способността да гледате „ в бъдещето “, с прищявки и настойчиво „ желая “, а е откровено другарство, това е „ целият свят за мен “. Детето не мисли с „ би трябвало “, а с „ желая “. И тогава Момчето и Момичето са привлечени един към различен в телата на към този момент възрастни мъже и дами.

Отначало всичко върви отлично, те играят дружно (бонбони, дарове, букети), сладки дребни неща, позвънявания, сантиментални срещи, неспокойствие, „ сърцето стопира “, игра, забавно, занимателно. И даже, което постоянно се случва, мъжът и дамата стартират да живеят дружно или се женят. Бутонът „ Приема “ е деен, дамата е удовлетворена от всичко, сътрудникът също.

И тогава се случва идващият стадий от връзката. Привличането на децата си е свършило работата и тогава се отварят по-дълбоките пластове, контузиите.

Как може да се случи това в действителния живот? Има реципрочност, мощни усеща, само че дамата ненадейно осъзнава, че е измислила половината от качествата на колегата си или е считала, че нужните качества ще дойдат при мъжа с течение на времето. Жената е мислила, че с течение на времето Момчето ще порасне и ще се покаже не като Момче, с което е забавно и занимателно да се играе, а като Мъж, с цялостен набор от мъжки качества. Но ето какво се случва.

Момичето в дамата си е играло задоволително и е решило, че е време да намерения за бъдещето, а момчето в мъжа си остана „ зелено дете “. Жената изисква проявата на една потребност (брак, личен дом, семейство), а мъжът не израства след дамата. Той не желае да взема решения, придържа се към метода на живот – „ Аз пребивавам ден за ден “ …, „ Всичко е наред “. Мъжът може непрекъснато да се надява на нещо, да се отклони от планувания път, непрекъснато да спори с дамата и да го отхвърля, да не извършва някои задания, тъй като ги счита за маловажни.

Например, той може да отиде да се забавлява с последните пари, да прави безполезни и скъпи покупки, т.е. да се държи като дете.

Бутонът „ Приема “ към този момент не се натиска, тъй като дамата не утвърждава мъжа. Какво прави дамата? Тя стартира да му споделя в прав текст за това по какъв начин би трябвало да се държи същинският мъж, че не се усеща наедно с него, прави кавги и разправии, притиска и „ натиска “ по всевъзможен метод.

И непрекъснато натиска неверните бутони „ Трябва “ и „ Необходимо е “, само че не и „ Приема се “. В същото време, момичето се бунтува в дамата, тъй като желае занимания и игри, само че тя не му ги дава, и е ядосана на момчето в мъжа, а и брачната половинка (жената), която беше грубо излъгана. Момичето се опасява истерично да не загуби внимание. Вниманието на колегата е като поле, състоящо се от мисли, усеща, страсти, ориентирани към дамата, както и физическо наличие. Където е хубаво и занимателно да се играе. И Момичето, като няма свое задоволително поле, се опасява да остане без полето на Момчето.

Къде може да натисне бутона „ Прието “ тук?

Между другото, Момичето може да убеди дамата, че мъжът би трябвало да бъде умен, толерантен, да чака. Изведнъж мъжът ще разбере, тъй като човек би трябвало да се учи от грешките си. Но съгласие няма.

И тогава дамата избухва и мечтае да „ разбие всичко на пух и прахуляк “ поради неоправдани упования и повторение на детското държание и едни и същи неточности. Тъй като тя крои грандиозни проекти за взаимно бъдеще, рисува доста неща във въображението си, какво и по какъв начин ще имат, само че в последна сметка, нищо не се случва, както си показва. И всичко това, тъй като тя не желае да одобри същински мъжът подобен, какъвто е: тя е откроила най-хубавите качества за себе си и се опита да не забележи неприятните, надявайки се, че те ще изчезнат някъде. Това е единствено един образец за това какъв брой мъчно е да натиснеш верните бутони „ Прието “ и „ Необходимо “.

Има още един прелестен бутон „ Безплатно “.

Нищо не обвързва по този начин, както „ непривързаността “. Това е правилото на душeвността, изключително мъжката. Докато вие се налагате и „ залепвате “ на един мъж, единственото му предпочитание е да избяга. Веднага щом една жена се научи постоянно да се концентрира върху себе си, върху своите потребности и стремежи, в мъжа освен се включва инстинктът на ловеца, само че и момчешкото любознание наднича с червени лунички.

Какво има в нея, каква е мистерията? Това го кара да желае да я разглоби и да види какво има вътре. И това любознание ще задържи мъжа до дамата по-силно от всяка техника.

Като цяло, дамата би трябвало да покаже на мъжа: „ Разбира се, желая да бъда по-щастлива, само че в това време съм доста удовлетворена от това, което имам, тъй че мога да очаквам колкото си желая. Ако искаш да ме направиш по-щастлива, ще се веселя. Ако не, няма да те задържа. “

Една жена би трябвало да слуша своя настойник, своето Аз и да ползва всичките му стремежи в деяние. Например, дамата не е удовлетворена от метода, по който мъжът се отнася с нея, и нейният настойник, личното й Аз, алармира за това, изисквайки тази унизителна обстановка да бъде отстранена от живота й. Как? Решава дамата и няма значение дали този сътрудник ще остане с нея или не. Основното нещо е да не предавате още веднъж себе си, с цел да не се постанова отново да натискате „ Запазване “.

И когато една жена работи само в личните си ползи, без да накърнява себе си, бутонът „ Безплатно “ автоматизирано ще се включи. Покровителят на мъжа незабавно ще го почувства и ще разбере, че в случай че желае да бъде с тази жена, тогава ще би трябвало да потърси компромис и да промени държанието си. Така наподобява, че дамата се вслушва в себе си и възприятията си, схваща какво може и желае да разреши в една връзка, и без значение от личността на мъжа, какво изрично не приема. Мъжът гледа надлежно дали е подготвен да направи компромис, дали това към този момент накърнява неговото Аз и има предпочитание да договаря с дамата. В резултат на това връзката или се разпада, в случай че и двамата не са подготвени да „ Приемат “, или става доста, доста хармонична.

А дамата просто се е послушала. Тя се е хванала за шанса си. Тя влиза във връзката, с цел да се забавлява. И би трябвало да си зададете въпросите: „ Наслаждавам ли се? Защо би трябвало да се впивам във връзка, в случай че не ми е прелестно? Мазохистка ли съм? Харесвам болката и свадите ли? “

И просто слушайте отговорите. Не сте удовлетворени от тях? Тогава сменете обстановката. Откажете се мъж в проблематична връзка. Това в действителност е по-добре, в сравнение с да трупате болежка, отчаяние, възмущение в себе си. Няма значение, че не сте млади или, както си мислите, не напълно красиви. По-добре да сте сама, в сравнение с в неприятна компания.

И даже да сте в добра компания, отново сте „ Свободни “. Но може да бъде доста мъчно да натиснете верните бутони, да сгънете вярно пръстите си, с цел да отворите тази композиция от три бутона „ Прието. Необходимо. Безплатно. “

Ако дамата внезапно реши, че не може да живее без мъжа, тогава тя към този момент не е в положение да натисне нито един бутон, в това число „ Безплатно “.

Защо ще реши, че не може без него? Тя стартира да се съмнява в своята прелест, че е забавна и мечтана,  да се съпоставя с други дами и автоматизирано изключва бутона „ Безплатно “. На това мъжът незабавно реагира със стоп и завой на 180 градуса. Командата е „ Бягай “. Поради това дамата към този момент не може да държи натиснат другия бутон „ Приема “, както е. Би желала да принуди и някак изкусно да обърне историята със завръщането на „ блудния наследник “ при нея. И мъжът я отблъсква, отдалечава се. Бутонът „ Трябва “ незабавно се задейства и дълбоките пострадвания повдигат главите си, натискат се бутоните „ Запазване “ и неверните бутони „ Необходимост “.

И какъв е резултатът? Отново първо равнище на играта, още веднъж започнете изначало.

А всичко, което би трябвало да извършите, е да се научите да слушате себе си, своето Аз, да си задавате въпросите: „ Всичко ли ме устройва? Изневерявам ли на себе си? Добра ли съм в тази връзка? “

Да уважаваш себе си и своите ползи, да не разрешаваш на никого да ги стъпква, да не си подвластна от различен човек, да усещаш какъв брой имаш потребност от естетика в даването и приемането и да бъдеш женствена са най-естествените неща за една жена. В това положение тя най-вероятно ще построи положителни връзки с мъж, без да навреди на себе си. И няма потребност от операция.