Мобилният телефон се ражда от “Стар трек”
3 април 1973 година На ъгъла на Лексингтън авеню и Петдесет и шеста улица в Ню Йорк един мъж вади нещо като пластмасова тухла, долепя я до ухото си и по-късно стартира да приказва по нея. Като по телефон. Репортери и удивени пешеходци, които го гледат с съмнение, чуват, въпреки и мъчно, измежду шума от колите в близост: “Здравей, Джо. Аз съм Мартин Купър. Обаждам ти се от улицата в Ню Йорк, от същински клетъчен телефон, портативен, държа го в ръката си ”.
Това е първият в света диалог от мобилен телефон. А индивидът, на който Мартин Купър – основателят на новото информационно знамение, звъни, е най-големият му съперник. Джоел Енджъл, шеф проучвания в лабораториите Bell Labs на AT&T, също работи по план за портативен телефон. Motorola, където Купър е общоприет управител на отдела за информационни системи, обаче го изпреварва.
Следват още няколко диалога, един от които щастливият Мартин организира с радиорепортер, до момента в който пресича улицата. “Това е едно от най-опасните неща, които съм правил в живота си ”, признава той.
“Тухлата ”, новината за която незабавно обикаля света, тежи 1,1 кг
и е с размери 23х13х4 см. След 10 часа зареждане на батериите може да издържи 35 минути диалог. Правнуците й през днешния ден са 10 пъти по-леки и 5 часа диалог са естествени след едно включване в контакта.
Минават обаче 10 години, до момента в който мобилният телефон бъде модернизиран и подготвен за всеобща приложимост. През 1983 година Motorola пуска на пазара своя " DynaTAC ", който към този момент е с тегло едвам половин кг и цена 3500 $. Така стартира същинска гражданска война в връзките.
“Хората желаят да беседват с други хора – не с къща, офис или кола. Те търсят свободата да поддържат връзка без значение къде са, раздрали оковите на медните жици. Тази независимост се опитахме да им демонстрираме през 1973 година ”, изяснява Мартин Купър.
Всъщност още
през 1967 година той основава предшественика
на мобилния телефон, и то за съответна група от хора - служителите на реда. Дотогава органите на реда в Чикаго, където живее и работи Купър, употребяват радиостанции, конфигурирани в колите. Полицията се притеснява, че чиновниците й ще изгубят контакта с популацията, в случай че всякога, когато е належащо да се свържат с централата, влизат в автомобила. Купър, тогава чиновник в Motorola, конструира уред, с който служителите на реда поддържат връзка с централата и отвън колата. Те носят на рамото си правоприемник с микрофон. В автомобила остава само предавателят.
