29 октомври е денят, в който през 1838 г. е

29 октомври е денят, в който през 1838 година е бил осветлен храмът „ Свето Преображение Господне “ в град Болград – символичната столица на бесарабските българи, издигнат с техни старания и труд, в символ на признателност за това, че в тези земи, които назоваваме Бесарабия, са намерили успокоение, мир, уют и опция да се развиват.

Това сподели в изявление за БГНЕС изпълнителният шеф на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова.

С нея беседваме във връзка празника в градинката пред НДК, отдаден на Деня на бесарабските българи, който Изпълнителната организация за българите в чужбина провежда в столицата.

„ Българите, които са напускали България по време на Руско-турските войни, не са я напускали с желанието да емигрират. Те са напускали с концепцията да оказват помощ оттова и след Освобождението, в което са вярвали, да се върнат в България. И ние знаем, че това се случва, тъй като доста от строителите на модерна България, както ги назовава Симеон Радев, са, в действителност, с генезис от земите отвън България и това е освен Бесарабия, само че и Македония, и други места “, съобщи Манджукова.

Тя описа, че през 1938 година Съюзът на бесарабските българи, който е основан от българи, които към този момент са се върнали в България, взема решение да основе този празник. „ Тоест 100 година след освещаването, задачата им е да припомнят на българите, че бесарабските българи са част от България, както написа тогава в брой единствен на в. „ Българска Бесарабия “, че те са плът от плътта и кръв от кръвта на България. Това е била концепцията на нашите прародители – бесарабските българи, когато те оферират този ден – 29 октомври, да се празнува като Ден на бесарабските българи “, акцентира изпълнителният шеф на Агенцията за българите в чужбина.

През 1939 година, обаче, стартира Втората международна война и осуетява желанията им. „ Естествено, че не е до празнуване. И това се не помни до 1989 година, когато Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи, което е основано от тукашни българи, излиза с концепцията да възвърне този празник “, означи Манджукова.

Агенцията за българите в чужбина е основана през 1993 година и от този момент се включва в тази самодейност. „ Всяка година на 29 октомври ние, взаимно с Дружество „ Родолюбец “, организираме разнообразни начинания с концепцията да утвърдим този празник, към този момент всички да знаят за него “, добави Манджукова.

Традиционно Денят на бесарабските българи се отбелязва с концерт. „ Имало е години, в които сме правили конференции, в които сме обсъждали проблемите на взаимоотношението сред бесарабските българи и България. От година на година се опитваме да разширяваме кръга на тези начинания и втора поредна година вършим и подобен празник на площада, задачата на който е да притеглим колкото се може повече хора. Хората минават, тези, които не знаят, ще питат кои са тези бесарабски българи. Да, има още такива, които не знаят. Ще научат за празника и за тези наши сънародници “, добави изпълнителният шеф на Агенцията за българите в чужбина.

Манджукова е безапелационна, че по този метод ние сътворяваме огромната, международната България. „ По този метод, малко по малко, придвижваме концепцията, че без значение дали сме в България, или отвън нея, в случай че сме българи и в случай че държим на българското, ние сме част от едно цяло “, добави тя.

На въпроса какъв брой са бесарабските българи у нас, изпълнителният шеф на Агенцията за българите в чужбина отговори по този начин: „ От 1993 година, и това е част от политиката на България във връзка с българите в чужбина по принцип, се осъществя Постановление №103 за образование в България на лица от български генезис, живеещи в чужбина, и това стартира с бесарабските българи. От 1993 година е постановлението, а първите бесарабски българи, които идват тук като студенти, са от 1990 година, тъй че смятайте от този момент до момента по 400 души, а в този момент към този момент и по доста повече идват да учат в България. Колко от тях, обаче, остават в България, какъв брой се връщат назад, какъв брой отпътуват в чужбина, ние към момента не знаем. “

Една от самодейностите на Изпълнителна организация за българите в чужбина е да се опитат обратно във времето да съберат тази информация, с цел да има България някаква противоположна връзка за това какъв е коефициентът потребно деяние от това разпореждане.

„ След демократичните промени в тази част на света към този момент е доста по-непосредствена връзката сред България и Украйна и Молдова, където живеят бесарабските българи “, сподели Манджукова, като уточни, че има доста преимущества в политиката на страната ни за приемане на българско поданство за лица от български генезис и за придобиване на непрекъснато престояване на лица от български генезис.

Освен това от 3 година към този момент е улеснен и достъпът на пазара на труда на лица от български генезис. „ Много, доста българи има тук. Точният брой никой не може да каже, тъй като те на никое място не се записват като бесарабски българи или като българи откъдето и да било. А това и няма значение. Важното е, че щом са в България, значи желаят да бъдат в България. Това е доста значимо, тъй като тези, които отпътуват в Западна Европа, тези, които отпътуват в богатите страни, те отпътуват, тъй като може би там са по-добри изискванията на живот. Тези, които се откриват в България, идват тук, тъй като желаят да бъдат в България “, акцентира Манджукова.

Агенцията за българите в чужбина е орган на властта, чиято задача е да координира политиката на България във връзка с българите в чужбина. „ Това значи на първо време ние да ги познаваме, да имаме непосреден контакт с тях, те да знаят, че има Агенция за българите в чужбина, към която могат да се извърнат. Това не значи, че ние можем да решим всички въпроси, само че ние можем да ги насочим в вярната посока, ние можем да използваме нашия административен запас, с цел да спомагаме посредством други институции за решение на един или различен проблем “, означи изпълнителният шеф.

Според Манджукова това е най-важното – българите в чужбина да знаят, че има такава организация и че могат да се извърнат към нея. „ Оттам нататък към този момент следва така наречен ни активност за запазване на българското етнокултурно схващане в чужбина и това са всички тези начинания на българите, на българските общности, на български организации в чужбина, които ние поддържаме, които организираме тук за тях “, съобщи тя и добави, че всичко това основава в българите в чужбина съзнанието, че те имат връзка с България, че в България някой знае за тях, помни за тях и има към кого да се извърнат.

Изпълнителният шеф на Агенцията за българите в чужбина насочи обръщение към българите, без значение дали са от България, от Бесарабия, или от други краища на света – да се познаваме. „ Да се познаваме, тъй като единствено в случай че се познаваме, тогава можем да стигнем до съзнанието, че България е огромна, че България е една и че България се простира надалеч отвън границите на сегашната ни страна “, заключи Манджукова. /БГНЕС