Разследване на GlasNews - I част: Бой, психически тормоз и смърт
2816 дами и 935 деца са жертва на домашно принуждение, сочи статистиката на Министерство на вътрешните работи за 2021 година. Това с елементарни думи значи, че всеки ден 7 дами и 3 деца биват бити, насилвани и обиждани от съпрузите и бащите си. Това е статистиката на подадените тъжби в Министерство на вътрешните работи, какъв брой обаче действително са жертвите, не е ясно. Ясно е, че част от подадените тъжби приключват с убийства. На жертвите. Защото насилникът не е бил осъден в точния момент.
За убитите дами и за жертвите, които мълчат. За страха, за срама и за виновността. Какъв е профилът на насилника? И този на психопата? Разказваме в този момент с екипа на GlasNews:
„ Отскоро съм фамилен, ново начало слагам в живота си. Не желая брачната половинка ми да научава за това. Тя не е българка и ще станат много комплицирани нещата.”
С тези думи ни посреща Валери Иванов от Троян. Известен е с прякора „ Мебелиста” поради специалността си. През 2010 година убива брачната половинка си Виолета в фамилния им апартамент. След това разчленява тялото й в цеха си за мебели в Бели Осъм. За зверското закононарушение е наказан на 14 години и 11 месеца затвор. Мотивът съгласно магистратите - патологична ревнивост. От година Валери е на независимост. Излиза предварително от пандиза в Ловеч за положително държание. Откриваме го във Варна.
Не желае да си спомня предишното. Не приказва и в дните, когато някогашната му брачна половинка Виолета е оповестена за търсене. Разследващите от Ловеч тогава търсят подпомагане от криминалисти от Института по логика на психиката към Министерство на вътрешните работи за разрешаване на случая.
„ Имаха бракоразвод, само че живееха дружно. Насочихме се към това, че вероятно той може да е индивидът. Той е последният, който я е видял жива…”, спомня си престъпният психолог Тодор Тодоров.
„ Оказа се една много мрачна картина, защото излезе, че той я е пребил и удушил. Дори имаше подобен миг, че той първия ден я закарва в работилницата и я нарязва на части, пробва се да я изгори. Не съумява, защото човешкото тяло не гори по този начин елементарно. Прибира я отново, отново преспива в едно помещение, където работят служащите. И чак на другата вечер го придвижва и го погребва. Укрива частите, заравя го в земята”, споделя Емил Пенов - престъпен психолог.
„ Имаше много забележими индикатори на възприятие на боязън от това, че ще има наказания, наказания…”, изясни Тодоров.
Въпреки или поради страха, Валери прави признания. Така проверяващите стигат до разчлененото тяло на жена му Виолета в работилницата му в село Бели Осъм. Съселяните му отхвърлят да повярват, че е умъртвил жена си, и вършат подписка в негова отбрана. Според психолозите това е един по този начин чисто психичен механизъм на отричането на хората, които го познават.
От свидетелските показания обаче излиза наяве, че Виолета нееднократно е била пребивана от брачна половинка си приживе, само че не е подавала тъжби в полицията. Днес Валери твърди, че желае да стартира нов живот. В същото време порасналият му наследник живее като аскет в бащиния дом на майка си. Не желае да приказва за нея и татко си.
И до момента в който Валери Иванов желае да не помни предишното, тройният палач от Осиково – Манчо Панюков, не стопира да се заканва на околните на жертвите си. Докато лежи в пандиза, той няколко пъти праща заплашителни писма. “Загубих предишното си, нямам настояще. Оцелях, с цел да санкционира отговорните ", написа в едно от тях.
„ Тормоз, тормоз, тормоз. Години. Започна да се обажда тук, да написа писма от пандиза. Един път пусна на племенника ми 12 страници. Писал, писал, писал. Че щял да се върне, щял да излезе от пандиза, щял да утрепе сестра ми, на сестра ми сина и вуйна ми. Ще почне с тях, а нас ще ни остави. Тормоз”, споделя Фикра Парапанова за убитата Биляна, брачна половинка на Панюков.
„ Тези хора живеят години наред в боязън. Те също са жертви на принуждение отвън това, че са минали и минават през най-голямата покруса в живота си - загубата на децата си. Те не престават да бъдат жертви на същия този насилник”, счита психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова.
13 години по-късно в гърменското село Осиково още помнят едно от най-зловещите и тежки закононарушения в историята на България. Манчо Панюков излежава две доживотни присъди. На 4 февруари 2009 г мъжът заколи двете си деца и подпали фамилния дом на брачната половинка си Биляна, която месец по-късно умря от тежките изгаряния. Малко преди нещастието, дамата го напуснала.
„ Той възпламенява и закарва двете дечица. Точно там, където си събухте обувките. Там убива мъничкото, отрязва му главичката. Аз го взех на ръце: " Иве, Иве, Иве! " А той с едни черни очи. Отворил очите. Аз не знам нищо. Аз съм го гушнала и знам, че си е живо: " Иве, Иве, Иве! " И не ми приказва. Вървя надолу, къщата гори. Не ме интересува къщата. Не знам и с щерка ми какво става. Мъжа ми не мога да видя. Вървя надолу и крещя: " Помощ, помощ, помощ! ". Една улица нататък Еди видял какво става с братчето му и почнал да бяга. Хванал го там. Точно отидох на гледката по какъв начин огромното е на земята. Всичко видях, и съм паднала там. Видях детето, беше там. Каквото беше направил, всичко видях. Стана ми неприятно, паднала съм. Мъничкото са го взели у една вуйна са го откарали. После видях Биляна, викаше: " Мамо, боли ме! ". Ама ще ми пристигна ли на мен в акъла, че тя е толкоз изгоряла. Няма кой да ги откара в болница. Всичко живо се скри. Страх ги е. Едно момче ни оказа помощ. Качва Билянка в колата. Тръгват, само че се връщат за татко й. Тя тогава вижда всичко: " Мамо, той ми закла децата! ", споделя Фикра Парапанова.
По думите на бащата на Манчо, той съжалява за стореното.
„ Липсват му доста. Снимките му изпратих, всички на него, на жена му. Трябва да му простиш, дете ти е. Животът към този момент е неправилен. Те живяха толкоз хубаво. Какво стана най-после. Изведнъж избухна и завърши историята. Това са две внучета, снаха, той в затвора”, споделя Панюков.
Заради преживения смут година по-късно умират петима от околните на фамилията. Приживе дамата непрекъснато била подлагана на свирепост и тормоз. Насилието обаче оставало зад стените на дома им. Никой от роднините на съпрузите не знаел за това.
„ На 4 февруари децата закопахме. На 4 март майка ми. На 8 март на сестра ми мъжа й. На 4 април Билянка си отиде, щерка ми, не устоя. На 11 ноември на огромната ми сестра, те по 20% изгорели с другата ми сестра, мъжа й и той си отиде. Остана на мен вървене по тъгите до момента в който имаме ден. И по този начин. Мъжа ми си го изписаха въглен. Благодарни сме освен на селото, на околията. Събраха се пари. Всичко живо оказа помощ. Покрихме къщата. Прозорци, порти, всичко ни е от хората. Ей този спортен екип ми е оттогава. Дрехи, храна, всичко ни събраха. Но тях ги няма.”, добави Фикра.
Няма ги и Дарина и Никол, а килърът им Викторио Александров към момента чака окончателната присъда от Върховен касационен съд. Софийският апелативен съд му наложи пожизнен затвор, който той апелира. В края на октомври 2018 година той простреля брачната половинка си и щерка им на 1 годинка, по-късно направи несполучлив опит да се самоубие.
Няма я и Евгения, дамата която бе убита от брачна половинка и, а тялото и захвърлено в куфар. Орлин и татко му направиха цялостни признания за случилото се. Разследването още не е завършило и делото не е влезнало в съда. Бащата на Орлин, който е упрекнат за съучастничество, към този момент е на независимост.
За всичките тези случаи, специалистите са на мнение, че причинителят е умопобъркан.
„ Категорично става дума за такива хора, тъй като тук не приказваме за тежки закононарушения в положения на афект. Това би могло да се случи на всеки човек и с най-хубавата персонално стова конструкция. Не приказваме за насилници, за агресори, за хора, за които това е метод на живот.”, изясни Цветеслава Гълъбова.
Че е умопобъркан, са безапелационни и психиатрите прегледали Тодор Димитров от Добрич, който през 2016 година умъртви майка си. Пред проверяващи и психолози признава виновността си 8 месеца след убийството, когато татко му открива тялото на Руска Димитрова в гараж в къщата им. Жената е била жертва на домашно принуждение дълги години. За тежкото закононарушение Тодор е наказан на 30 месеца затвор. Към днешна дата твърди,че е почтен и е жертва на душевен и физически тормоз от служителите на реда.
„ Вас в случай че ви бият, какво ще кажете? Аз получих спазъм, в случай че не бях получил спазъм, нямаше да спрат да ме бият. 16 часа да ядете пердах. Тя пиеше доста хапчета. Обаче и татко ми доста я биеше. Разберете ме, аз не съм причинителя. Няма да го направя това нещо, не съм аз.”, твърди Тодор Димитров.
Извършената инспекция още тогава потвърждава, че не упражнявано полицейско принуждение по отношение на него.Тодор самичък е изсценирал спазъм и се е наранил при рухването, открива здравната експертиза. Екипът ни се снабди със запис от неговите признания.
„ Стана несъзнателно и аз я блъснах, и тя падна и се удари в камината и като видях,че не може да диша, тогава към този момент я взех и я сложих в одеялото и я закарах. Това се случи към 18:30-19:00часа. След това се скарахме. Нещо имаше у дома, дето не съм приключил и тя ми сподели: „ Ей това там.” Вика: „ Защо не си приключил това, за какво не си приключил това? " Аз се ядосах, и тогава я бутнах.Уплаших се и по тази причина не се обадих на никой. ”, споделя в самопризнанията си Тодор.
Пробва да разчлени тялото на майка си, само че се отхвърля.
Какво значи умопобъркан? И по какво да ги познаем?
„ Психопатите са хора, при които има доста огромен дисбаланс сред тяхното рационално равнище и прочувственото им равнище. Много постоянно те са рационално интелигентни, само че прочувствено неинтелигентни. Емоционално студени, това са хора за които постигането на личното им прочувствено преживяване е цел номер едно.Те въобще не са склонни да се преценяват с публичните правила на държание, само че не тъй като не ги знаят. Те чудесно ги знаят, просто не желаят. За тях е най-важно да реализират личните си цели, на каквато и да е цена.Да преминат за жалост, в някои случаи през трупове. На никого от тях на челото не написа, аз съм умопобъркан.” изясни доктор Гълъбова.
Според майката на Дарина Министерска - Ваня, човек в никакъв случай не е квалифициран за среща с умопобъркан.
„ Сега като връщам лентата е имало такива сигнали, само че когато човек не е квалифициран няма по какъв начин да ги разчете.”, сподели Ваня Министерска.
„ И тук към този момент стигаме до това колкото повече жертвите мълчат, толкоз повече това нещо ще се случва. В България сме царе на това, изключително близки и познати, да знаят, че има подобен проблем да преглътнат и да замълчат. По отношение на домашното принуждение, би трябвало да има сериозна гражданска интензивност. Защото в случай че си споделяме: той е доста готин човек, постоянно поздравя и след това това постоянно се случва по един и същи метод.”, счита Тодор Тодоров.
„ Този проблем съгласно мен години наред е заритан под килима на властта и той ескалира, аз постоянно го съпоставям с една река, която при наводняване излиза от коритото и наводнява всичко. Ние го виждаме. Не желая да съм злобен оракул, само че мисля,че нещата занапред ще се усложняват.”, акцентира Ваня Министерска.
За предварителната защита и работата на институциите. За измененията в закона за домашното принуждение. Къде и по какъв начин да потърсите помощ? Какво е психическо принуждение? Говорят жертвите. Следва продължение!
За убитите дами и за жертвите, които мълчат. За страха, за срама и за виновността. Какъв е профилът на насилника? И този на психопата? Разказваме в този момент с екипа на GlasNews:
„ Отскоро съм фамилен, ново начало слагам в живота си. Не желая брачната половинка ми да научава за това. Тя не е българка и ще станат много комплицирани нещата.”
С тези думи ни посреща Валери Иванов от Троян. Известен е с прякора „ Мебелиста” поради специалността си. През 2010 година убива брачната половинка си Виолета в фамилния им апартамент. След това разчленява тялото й в цеха си за мебели в Бели Осъм. За зверското закононарушение е наказан на 14 години и 11 месеца затвор. Мотивът съгласно магистратите - патологична ревнивост. От година Валери е на независимост. Излиза предварително от пандиза в Ловеч за положително държание. Откриваме го във Варна.
Не желае да си спомня предишното. Не приказва и в дните, когато някогашната му брачна половинка Виолета е оповестена за търсене. Разследващите от Ловеч тогава търсят подпомагане от криминалисти от Института по логика на психиката към Министерство на вътрешните работи за разрешаване на случая.
„ Имаха бракоразвод, само че живееха дружно. Насочихме се към това, че вероятно той може да е индивидът. Той е последният, който я е видял жива…”, спомня си престъпният психолог Тодор Тодоров.
„ Оказа се една много мрачна картина, защото излезе, че той я е пребил и удушил. Дори имаше подобен миг, че той първия ден я закарва в работилницата и я нарязва на части, пробва се да я изгори. Не съумява, защото човешкото тяло не гори по този начин елементарно. Прибира я отново, отново преспива в едно помещение, където работят служащите. И чак на другата вечер го придвижва и го погребва. Укрива частите, заравя го в земята”, споделя Емил Пенов - престъпен психолог.
„ Имаше много забележими индикатори на възприятие на боязън от това, че ще има наказания, наказания…”, изясни Тодоров.
Въпреки или поради страха, Валери прави признания. Така проверяващите стигат до разчлененото тяло на жена му Виолета в работилницата му в село Бели Осъм. Съселяните му отхвърлят да повярват, че е умъртвил жена си, и вършат подписка в негова отбрана. Според психолозите това е един по този начин чисто психичен механизъм на отричането на хората, които го познават.
От свидетелските показания обаче излиза наяве, че Виолета нееднократно е била пребивана от брачна половинка си приживе, само че не е подавала тъжби в полицията. Днес Валери твърди, че желае да стартира нов живот. В същото време порасналият му наследник живее като аскет в бащиния дом на майка си. Не желае да приказва за нея и татко си.
И до момента в който Валери Иванов желае да не помни предишното, тройният палач от Осиково – Манчо Панюков, не стопира да се заканва на околните на жертвите си. Докато лежи в пандиза, той няколко пъти праща заплашителни писма. “Загубих предишното си, нямам настояще. Оцелях, с цел да санкционира отговорните ", написа в едно от тях.
„ Тормоз, тормоз, тормоз. Години. Започна да се обажда тук, да написа писма от пандиза. Един път пусна на племенника ми 12 страници. Писал, писал, писал. Че щял да се върне, щял да излезе от пандиза, щял да утрепе сестра ми, на сестра ми сина и вуйна ми. Ще почне с тях, а нас ще ни остави. Тормоз”, споделя Фикра Парапанова за убитата Биляна, брачна половинка на Панюков.
„ Тези хора живеят години наред в боязън. Те също са жертви на принуждение отвън това, че са минали и минават през най-голямата покруса в живота си - загубата на децата си. Те не престават да бъдат жертви на същия този насилник”, счита психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова.
13 години по-късно в гърменското село Осиково още помнят едно от най-зловещите и тежки закононарушения в историята на България. Манчо Панюков излежава две доживотни присъди. На 4 февруари 2009 г мъжът заколи двете си деца и подпали фамилния дом на брачната половинка си Биляна, която месец по-късно умря от тежките изгаряния. Малко преди нещастието, дамата го напуснала.
„ Той възпламенява и закарва двете дечица. Точно там, където си събухте обувките. Там убива мъничкото, отрязва му главичката. Аз го взех на ръце: " Иве, Иве, Иве! " А той с едни черни очи. Отворил очите. Аз не знам нищо. Аз съм го гушнала и знам, че си е живо: " Иве, Иве, Иве! " И не ми приказва. Вървя надолу, къщата гори. Не ме интересува къщата. Не знам и с щерка ми какво става. Мъжа ми не мога да видя. Вървя надолу и крещя: " Помощ, помощ, помощ! ". Една улица нататък Еди видял какво става с братчето му и почнал да бяга. Хванал го там. Точно отидох на гледката по какъв начин огромното е на земята. Всичко видях, и съм паднала там. Видях детето, беше там. Каквото беше направил, всичко видях. Стана ми неприятно, паднала съм. Мъничкото са го взели у една вуйна са го откарали. После видях Биляна, викаше: " Мамо, боли ме! ". Ама ще ми пристигна ли на мен в акъла, че тя е толкоз изгоряла. Няма кой да ги откара в болница. Всичко живо се скри. Страх ги е. Едно момче ни оказа помощ. Качва Билянка в колата. Тръгват, само че се връщат за татко й. Тя тогава вижда всичко: " Мамо, той ми закла децата! ", споделя Фикра Парапанова.
По думите на бащата на Манчо, той съжалява за стореното.
„ Липсват му доста. Снимките му изпратих, всички на него, на жена му. Трябва да му простиш, дете ти е. Животът към този момент е неправилен. Те живяха толкоз хубаво. Какво стана най-после. Изведнъж избухна и завърши историята. Това са две внучета, снаха, той в затвора”, споделя Панюков.
Заради преживения смут година по-късно умират петима от околните на фамилията. Приживе дамата непрекъснато била подлагана на свирепост и тормоз. Насилието обаче оставало зад стените на дома им. Никой от роднините на съпрузите не знаел за това.
„ На 4 февруари децата закопахме. На 4 март майка ми. На 8 март на сестра ми мъжа й. На 4 април Билянка си отиде, щерка ми, не устоя. На 11 ноември на огромната ми сестра, те по 20% изгорели с другата ми сестра, мъжа й и той си отиде. Остана на мен вървене по тъгите до момента в който имаме ден. И по този начин. Мъжа ми си го изписаха въглен. Благодарни сме освен на селото, на околията. Събраха се пари. Всичко живо оказа помощ. Покрихме къщата. Прозорци, порти, всичко ни е от хората. Ей този спортен екип ми е оттогава. Дрехи, храна, всичко ни събраха. Но тях ги няма.”, добави Фикра.
Няма ги и Дарина и Никол, а килърът им Викторио Александров към момента чака окончателната присъда от Върховен касационен съд. Софийският апелативен съд му наложи пожизнен затвор, който той апелира. В края на октомври 2018 година той простреля брачната половинка си и щерка им на 1 годинка, по-късно направи несполучлив опит да се самоубие.
Няма я и Евгения, дамата която бе убита от брачна половинка и, а тялото и захвърлено в куфар. Орлин и татко му направиха цялостни признания за случилото се. Разследването още не е завършило и делото не е влезнало в съда. Бащата на Орлин, който е упрекнат за съучастничество, към този момент е на независимост.
За всичките тези случаи, специалистите са на мнение, че причинителят е умопобъркан.
„ Категорично става дума за такива хора, тъй като тук не приказваме за тежки закононарушения в положения на афект. Това би могло да се случи на всеки човек и с най-хубавата персонално стова конструкция. Не приказваме за насилници, за агресори, за хора, за които това е метод на живот.”, изясни Цветеслава Гълъбова.
Че е умопобъркан, са безапелационни и психиатрите прегледали Тодор Димитров от Добрич, който през 2016 година умъртви майка си. Пред проверяващи и психолози признава виновността си 8 месеца след убийството, когато татко му открива тялото на Руска Димитрова в гараж в къщата им. Жената е била жертва на домашно принуждение дълги години. За тежкото закононарушение Тодор е наказан на 30 месеца затвор. Към днешна дата твърди,че е почтен и е жертва на душевен и физически тормоз от служителите на реда.
„ Вас в случай че ви бият, какво ще кажете? Аз получих спазъм, в случай че не бях получил спазъм, нямаше да спрат да ме бият. 16 часа да ядете пердах. Тя пиеше доста хапчета. Обаче и татко ми доста я биеше. Разберете ме, аз не съм причинителя. Няма да го направя това нещо, не съм аз.”, твърди Тодор Димитров.
Извършената инспекция още тогава потвърждава, че не упражнявано полицейско принуждение по отношение на него.Тодор самичък е изсценирал спазъм и се е наранил при рухването, открива здравната експертиза. Екипът ни се снабди със запис от неговите признания.
„ Стана несъзнателно и аз я блъснах, и тя падна и се удари в камината и като видях,че не може да диша, тогава към този момент я взех и я сложих в одеялото и я закарах. Това се случи към 18:30-19:00часа. След това се скарахме. Нещо имаше у дома, дето не съм приключил и тя ми сподели: „ Ей това там.” Вика: „ Защо не си приключил това, за какво не си приключил това? " Аз се ядосах, и тогава я бутнах.Уплаших се и по тази причина не се обадих на никой. ”, споделя в самопризнанията си Тодор.
Пробва да разчлени тялото на майка си, само че се отхвърля.
Какво значи умопобъркан? И по какво да ги познаем?
„ Психопатите са хора, при които има доста огромен дисбаланс сред тяхното рационално равнище и прочувственото им равнище. Много постоянно те са рационално интелигентни, само че прочувствено неинтелигентни. Емоционално студени, това са хора за които постигането на личното им прочувствено преживяване е цел номер едно.Те въобще не са склонни да се преценяват с публичните правила на държание, само че не тъй като не ги знаят. Те чудесно ги знаят, просто не желаят. За тях е най-важно да реализират личните си цели, на каквато и да е цена.Да преминат за жалост, в някои случаи през трупове. На никого от тях на челото не написа, аз съм умопобъркан.” изясни доктор Гълъбова.
Според майката на Дарина Министерска - Ваня, човек в никакъв случай не е квалифициран за среща с умопобъркан.
„ Сега като връщам лентата е имало такива сигнали, само че когато човек не е квалифициран няма по какъв начин да ги разчете.”, сподели Ваня Министерска.
„ И тук към този момент стигаме до това колкото повече жертвите мълчат, толкоз повече това нещо ще се случва. В България сме царе на това, изключително близки и познати, да знаят, че има подобен проблем да преглътнат и да замълчат. По отношение на домашното принуждение, би трябвало да има сериозна гражданска интензивност. Защото в случай че си споделяме: той е доста готин човек, постоянно поздравя и след това това постоянно се случва по един и същи метод.”, счита Тодор Тодоров.
„ Този проблем съгласно мен години наред е заритан под килима на властта и той ескалира, аз постоянно го съпоставям с една река, която при наводняване излиза от коритото и наводнява всичко. Ние го виждаме. Не желая да съм злобен оракул, само че мисля,че нещата занапред ще се усложняват.”, акцентира Ваня Министерска.
За предварителната защита и работата на институциите. За измененията в закона за домашното принуждение. Къде и по какъв начин да потърсите помощ? Какво е психическо принуждение? Говорят жертвите. Следва продължение!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ