На 27 февруари 1919 г. Венета Ботева – съпруга на поета-революционер напуска този свят унижена и забравена от България
27 февруари е дата, която наложително би трябвало да помним. Защото през 1919 година издъхва Венета Ботева – брачна половинка на поета-революционер.
Тя напуща този свят унижена, забравена от свободна България.
Според летописци майката на Христо Ботев Иванка и брачната половинка му Венета се хранели един път дневно със изсъхнал самун, потънал във вода и оцет. В житието на войводата Захари Стоянов отбелязва, че Венета преживявала с мизерните 30 лева национална пенсия поради делото на мъжа си, а един, който написал биография на поета, получавал два пъти повече.
Дневниците на Народното събрание пазят и през днешния ден молби от Венета и Иванка, които се надяват, че признатият през 1880 година „ Закон за възстановяване ситуацията на бедните поборници и опълченци “ ще облекчи живота им. Цели 7 години след приемането на закона никой не се сеща за най-близките на поета.Дори приятелят на Ботев Георги Живков – министър на просветата в освободена България, един ден се провикнал в Народното събрание към Захари Стоянов с думите: „ Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв негодяй беше той? “.
През 1887 година Стефан Стамболов, засегнат от бездушието, на едно съвещание крещи пред всички, че в случай че не е бил този „ негодяй “ Ботев, сегашните „ благовъзпитани господа “ е нямало да живеят в столицата и да подписват „ именцето си в няколко платежни ведомства “. Чак тогава се сетили за Венета и нараснали пенсията й на 60 лева За нейно огромно отчаяние обаче под резолюцията имало втора – на някой си Добринович: „ Да се съберат сведения за материалното й положение! “
Скандализирана Венета написа до Народното събрание, че се отхвърля и от тези 30 лева Нищо, че по това същото време вдовицата на княз Александър Батенберг, която нямала хабер от българската независимост, получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно, а най-дребните служители от Народняшката партия, която е на власт, по 500 лв. месечна пенсия
В предсмъртното си писмо, изпратено на 17 май 1876 година от кораба „ Радецки ” Ботев написа на Венета: “Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе ”.Смъртта потвърждава думите му, само че Отечеството не помни фамилията му.
