Скандал: 251 картини-шедьоври повредени от Националната галерия
251 произведения, измежду които картини на Иван Мърквичка и Владимир Димитров-Майстора със статут на национално благосъстояние, са били развалени поради занемареност от Националната изложба (НГ).
Щетите са нанесени в редица произшествия от 2016 година до момента, като последният се случва февруари тази година. Всички те обаче или са изцяло скрити от обществеността, или информацията е манипулирана. Така за случая на 7 февруари 2023 година в медиите се появяват данни за повреда, която е провокирала рухване на мазилката в едно от фондохранилищата, както и лека щета на 3 картини. Реално противопожарната железна врата на подземието е избита от пантите след гърмеж, който поврежда 75 картини, демонстрират документи, огласени от " КлинКлин ".
Иван Мърквичка, „ Портрет на А. Гаврилова “, 1896 година Картината-шедьовър е измежду мощно развалените от Националната изложба.
43 от тях са с ниска степен на увреждане. 13 са със междинна степен на увреждане. 18 картини са тежко повредени и се нуждаят от „ незабавна консервационно-реставрационна интервенция “. 1 картина е с „ над 60% унищожена живопис “. Всички до една са със статут на национално благосъстояние и са част от главния фонд на Националната изложба сред Освобождението и Втората международна война. Въпреки това до момента нито една от творбите не е реставрирана. Те също по този начин нямат и застраховка.
Става дума за 11 картини на Иван Мърквичка (1856 – 1938): „ Седнало куче “; „ Къпеща се жена “; „ Шопско хоро “; „ При люлката по време на беритба “; „ Ноктюрно на ужаса “; Ескиз на сграда; „ Селянка от Търновско “; „ Селянин от с. Нова махала “; „ Девойка от Трън “; „ Портрет на А. Гаврилова “ и „ Невеста от Софийско “.
3 картини на Владимир Димитров-Майстора: „ Жътвар “; „ Автопортрет “ и „ Мраморно море – залез “. 1 картина на Сирак Скитник, озаглавена „ През Балкана “, както и „ Момичета-циганчета “ на Дечко Узунов. Сред останалите 40 актьори на развалените платна са почти всички значими родни имена от периода*. От НГ отхвърлят да дават фотоси на развалените произведения, цитирайки авторски права.
Иван Мърквичка – „ Шопско хоро “, 1892 година Картината е развалена от Националната изложба
От НГ твърдят, че „ от 2018 година досега творбите във фонда са обект на непрекъснат надзор от страна на чиновниците […] от позиция на предварителната защита и усъвършенстване на изискванията на предпазване “. Проверка на Министерството на културата (МК), осъществена в същия ден на повредата, небрежно заключва, че „ НГ е изпълнила отговорностите си по обезпечаване на нужните условия за предпазване на културните полезности “.
Оттам топката се трансферира върху „ Синхрон-С “, която дава отговор за поддръжката на системите за газово пожарогасене във фондохранилищата. Именно по време на профилактичния обзор на системата от компанията във фондохранилище №5 на първия етаж се случва гърмежът.
Директорът на Националната изложба Яра Бубнова
5-о районно управление (на МВР) към Столична дирекция на вътрешните работи стартира преписка по случая, защото „ уврежданията на движимите културни полезности са свързани с реалната загуба на културна стойност, която би могла да бъде непоправима. “ Министерството на културата не приписва виновност на шефа на Националната изложба Ярослава Бубнова. Самата тя обаче упреква министерството, че от февруари до октомври не е отпуснало 30 660 лева за незабавна реституция и консервация на картините, и 10 000 лева за ремонт на авриралите системи. Самата изложба разполага с въпросните средства, само че незнайно за какво не ги употребява за ремонта.
Взривът от февруари не е единствената повреда, при която са повредени картини от фонда на галерията. При разнообразни произшествия през последните години са развалени над 250 произведения. Информацията по повредите през годините се държи в загадка от стеснен кръг доближени на директорката Ярослава Бубнова. Дори част от реставраторите не знаят кои творби и до каква степен са повредени.
Щетите са нанесени в редица произшествия от 2016 година до момента, като последният се случва февруари тази година. Всички те обаче или са изцяло скрити от обществеността, или информацията е манипулирана. Така за случая на 7 февруари 2023 година в медиите се появяват данни за повреда, която е провокирала рухване на мазилката в едно от фондохранилищата, както и лека щета на 3 картини. Реално противопожарната железна врата на подземието е избита от пантите след гърмеж, който поврежда 75 картини, демонстрират документи, огласени от " КлинКлин ".
Иван Мърквичка, „ Портрет на А. Гаврилова “, 1896 година Картината-шедьовър е измежду мощно развалените от Националната изложба.
43 от тях са с ниска степен на увреждане. 13 са със междинна степен на увреждане. 18 картини са тежко повредени и се нуждаят от „ незабавна консервационно-реставрационна интервенция “. 1 картина е с „ над 60% унищожена живопис “. Всички до една са със статут на национално благосъстояние и са част от главния фонд на Националната изложба сред Освобождението и Втората международна война. Въпреки това до момента нито една от творбите не е реставрирана. Те също по този начин нямат и застраховка.
Става дума за 11 картини на Иван Мърквичка (1856 – 1938): „ Седнало куче “; „ Къпеща се жена “; „ Шопско хоро “; „ При люлката по време на беритба “; „ Ноктюрно на ужаса “; Ескиз на сграда; „ Селянка от Търновско “; „ Селянин от с. Нова махала “; „ Девойка от Трън “; „ Портрет на А. Гаврилова “ и „ Невеста от Софийско “.
3 картини на Владимир Димитров-Майстора: „ Жътвар “; „ Автопортрет “ и „ Мраморно море – залез “. 1 картина на Сирак Скитник, озаглавена „ През Балкана “, както и „ Момичета-циганчета “ на Дечко Узунов. Сред останалите 40 актьори на развалените платна са почти всички значими родни имена от периода*. От НГ отхвърлят да дават фотоси на развалените произведения, цитирайки авторски права.
Иван Мърквичка – „ Шопско хоро “, 1892 година Картината е развалена от Националната изложба
От НГ твърдят, че „ от 2018 година досега творбите във фонда са обект на непрекъснат надзор от страна на чиновниците […] от позиция на предварителната защита и усъвършенстване на изискванията на предпазване “. Проверка на Министерството на културата (МК), осъществена в същия ден на повредата, небрежно заключва, че „ НГ е изпълнила отговорностите си по обезпечаване на нужните условия за предпазване на културните полезности “.
Оттам топката се трансферира върху „ Синхрон-С “, която дава отговор за поддръжката на системите за газово пожарогасене във фондохранилищата. Именно по време на профилактичния обзор на системата от компанията във фондохранилище №5 на първия етаж се случва гърмежът.
Директорът на Националната изложба Яра Бубнова
5-о районно управление (на МВР) към Столична дирекция на вътрешните работи стартира преписка по случая, защото „ уврежданията на движимите културни полезности са свързани с реалната загуба на културна стойност, която би могла да бъде непоправима. “ Министерството на културата не приписва виновност на шефа на Националната изложба Ярослава Бубнова. Самата тя обаче упреква министерството, че от февруари до октомври не е отпуснало 30 660 лева за незабавна реституция и консервация на картините, и 10 000 лева за ремонт на авриралите системи. Самата изложба разполага с въпросните средства, само че незнайно за какво не ги употребява за ремонта.
Взривът от февруари не е единствената повреда, при която са повредени картини от фонда на галерията. При разнообразни произшествия през последните години са развалени над 250 произведения. Информацията по повредите през годините се държи в загадка от стеснен кръг доближени на директорката Ярослава Бубнова. Дори част от реставраторите не знаят кои творби и до каква степен са повредени.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ