Теодорос Ваниотис: Конкуриращи се хипотези
24 юни 2023 година евентуално ще остане най-странният ден за тази година. Новините за опита на Ев. Пригожин да насочи войските на наемническата формация Вагнер към Москва, декларацията му, че скоро Русия ще има нов президент, които приключват същия ден с отстъплението на Вагнер и завръщането им към Украйна единствено на към 200 км. от Москва.
Оказва се, че беларуският президент Ал. Лукашенко е съумял да контракти това оттегляне в подмяна на гаранции за прошка на военните от групировката Вагнер.
Но значи ли това, че проблемите са позволени? Все отново в речта си по отношение на дейностите на Ев. Пригожин, съветският президент Вл. Путин ги беше определил като „ нож забит в гърба.
Едно от първите догатки по време на събитията беше, че Западът стои зад дейностите на наемниците. Често се правеше връзка сред дейностите им и оповестените седмица преди този момент от Пентагона за
изчезнали над 6 милиарда $ от средствата за помощ на Украйна, като резултат от счетоводна неточност и надценяване по отношение на нужните средства при въоръжаване.
От друга страна, през последните месеци от военната акция в Украйна, е добре документирана рецензията на Ев. Пригожин към съветското министерство на защитата и в частност, към министъра на защитата С. Шойгу. Т.е., допустимо ли е съответните решения и дейности на Пригожин да са били свързани със усложненията и загубите, които претърпяват в Украйна? И допустимо ли е случилото се на 24 юни да съставлява опит за боен напън за политическа разпра с Шойгу?
Има и други вероятности. Все отново е належащо да се означи, че Пригожин е и съветски олигарх. От края на февруари 2022 година Русия е подложена на по-строги наказания, отдръпване на бизнеси и по-важното – на крупни вложители и сътрудници. Дори при преориентирането към по-задълбочени търговски и бизнес връзки с Китай или Индия да вземем за пример, ще отнеме време до момента в който стартират по-сериозни като размер и стратегически вложения.
Тоест, колкото и постоянна да наподобява вътрешнополитическата позиция в Руската федерация, много е евентуално околните няколко години да станем очевидци на опити за преразпределение на въздействието – политическо и/или икономическо – сред обособените управнически групи или кланове вътре в страната. Особено в случай че самият Вл. Путин не предприеме стъпки, с цел да стабилизира своята лична вътрешнополитическа позиция в страната, предвид на случилото се на 24 юли 2023 година
Защото за момента Путин продължава да наподобява слаб,
тъй като не той, а Лукашенко – президент на друга страна, за която се счита, че е подчинена на ползите на съветската външна политика – е политическата фигура, която договаря урегулирането на спешната обстановка и връщането на наемническите войски на Вагнер. Също по този начин се чака и отстраняването на Шойгу като министър на защитата на Руската федерация.
Тепърва следва да се обяснява обстановката, само че за в този момент резултатите са, че Пригожин усилва вътрешнополитическите си позиции вътре в Русия, до момента в който позицията на Путин е сложена под подозрение. Остава и опцията всичко това да е инсценирано за съветският президент да има опрощение за в допълнение стягане на контрола вътре в страната, както и събитието да служи за опрощение при вътрешнополитически саморазправи сред самия Путин и други елементи на съветските ръководещи елити или олигарси, с които има несъгласия. Подобен сюжет би могъл да докара и до съществени проблеми за самата съпротива вътре в страната. Всичко занапред ще се обяснява.
Оказва се, че беларуският президент Ал. Лукашенко е съумял да контракти това оттегляне в подмяна на гаранции за прошка на военните от групировката Вагнер.
Но значи ли това, че проблемите са позволени? Все отново в речта си по отношение на дейностите на Ев. Пригожин, съветският президент Вл. Путин ги беше определил като „ нож забит в гърба.
Едно от първите догатки по време на събитията беше, че Западът стои зад дейностите на наемниците. Често се правеше връзка сред дейностите им и оповестените седмица преди този момент от Пентагона за
изчезнали над 6 милиарда $ от средствата за помощ на Украйна, като резултат от счетоводна неточност и надценяване по отношение на нужните средства при въоръжаване.
От друга страна, през последните месеци от военната акция в Украйна, е добре документирана рецензията на Ев. Пригожин към съветското министерство на защитата и в частност, към министъра на защитата С. Шойгу. Т.е., допустимо ли е съответните решения и дейности на Пригожин да са били свързани със усложненията и загубите, които претърпяват в Украйна? И допустимо ли е случилото се на 24 юни да съставлява опит за боен напън за политическа разпра с Шойгу?
Има и други вероятности. Все отново е належащо да се означи, че Пригожин е и съветски олигарх. От края на февруари 2022 година Русия е подложена на по-строги наказания, отдръпване на бизнеси и по-важното – на крупни вложители и сътрудници. Дори при преориентирането към по-задълбочени търговски и бизнес връзки с Китай или Индия да вземем за пример, ще отнеме време до момента в който стартират по-сериозни като размер и стратегически вложения.
Тоест, колкото и постоянна да наподобява вътрешнополитическата позиция в Руската федерация, много е евентуално околните няколко години да станем очевидци на опити за преразпределение на въздействието – политическо и/или икономическо – сред обособените управнически групи или кланове вътре в страната. Особено в случай че самият Вл. Путин не предприеме стъпки, с цел да стабилизира своята лична вътрешнополитическа позиция в страната, предвид на случилото се на 24 юли 2023 година
Защото за момента Путин продължава да наподобява слаб,
тъй като не той, а Лукашенко – президент на друга страна, за която се счита, че е подчинена на ползите на съветската външна политика – е политическата фигура, която договаря урегулирането на спешната обстановка и връщането на наемническите войски на Вагнер. Също по този начин се чака и отстраняването на Шойгу като министър на защитата на Руската федерация.
Тепърва следва да се обяснява обстановката, само че за в този момент резултатите са, че Пригожин усилва вътрешнополитическите си позиции вътре в Русия, до момента в който позицията на Путин е сложена под подозрение. Остава и опцията всичко това да е инсценирано за съветският президент да има опрощение за в допълнение стягане на контрола вътре в страната, както и събитието да служи за опрощение при вътрешнополитически саморазправи сред самия Путин и други елементи на съветските ръководещи елити или олигарси, с които има несъгласия. Подобен сюжет би могъл да докара и до съществени проблеми за самата съпротива вътре в страната. Всичко занапред ще се обяснява.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ