Осиновена българка е на крачка от финала на Мис Италия
23-годишната Зари Маструцо е единствено на крачка от огромния край на състезанието „ Мис Италия ”. Истрията ѝ стартира в Белоградчик, откъдето е родом. Маструцо, чието същинско име е Захаринка Борисова, е изоставена от родителите си, само че няколко години по-късно е осиновена от италианско семейство.
Тя споделя, че първоначално е била подигравана поради външния ѝ тип и по-тъмния цвят на кожата си. Днес Зари е редставителка на регион Калабрия и полуфиналистка в тазгодишното издание на „ Мис Италия ”.
Започнал като конкурс за най-хубава усмивка – за реклама на паста за зъби през 1939-а, през днешния ден подиума на „ Мис Италия ” е задачата на всяко италианско момиче, което мечтае за кариера на модел или актриса. Професионалният път на самата София Лорен също стартира там, като даже не печели състезанието.
„ Майка ми е била на 16, а татко ми на 18. Родена съм прибързано и тя ме е оставила в болница. Намерила ме е една здравна сестра. Там са се погрижили за мен, а след това са ме дали в дом за деца лишени от наставнически грижи в Белоградчик ", споделя Зари.
" Израснах в дома, само че с другите деца ходехме в нормално учебно заведение, където непрекъснато ни се подиграваха, хвърляха ни храната, удряха ни. Когато растеш без родители, се научаваш да се защитаваш, да се биеш и си мислиш, че този метод на живот е естествен, тъй като не познаваш различен ", споделя още тя.
В България Зари се е прибирала единствено един път, още като дребна. Сега мечтае да го направи още веднъж.
Тя споделя, че първоначално е била подигравана поради външния ѝ тип и по-тъмния цвят на кожата си. Днес Зари е редставителка на регион Калабрия и полуфиналистка в тазгодишното издание на „ Мис Италия ”.
Започнал като конкурс за най-хубава усмивка – за реклама на паста за зъби през 1939-а, през днешния ден подиума на „ Мис Италия ” е задачата на всяко италианско момиче, което мечтае за кариера на модел или актриса. Професионалният път на самата София Лорен също стартира там, като даже не печели състезанието.
„ Майка ми е била на 16, а татко ми на 18. Родена съм прибързано и тя ме е оставила в болница. Намерила ме е една здравна сестра. Там са се погрижили за мен, а след това са ме дали в дом за деца лишени от наставнически грижи в Белоградчик ", споделя Зари.
" Израснах в дома, само че с другите деца ходехме в нормално учебно заведение, където непрекъснато ни се подиграваха, хвърляха ни храната, удряха ни. Когато растеш без родители, се научаваш да се защитаваш, да се биеш и си мислиш, че този метод на живот е естествен, тъй като не познаваш различен ", споделя още тя.
В България Зари се е прибирала единствено един път, още като дребна. Сега мечтае да го направи още веднъж.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ