. 2020-та е една от годините, в които ще се

. 2020-та е една от годините, в които ще се отвори удобен стартов прозорец за реализиране на задачи до Марс. Напомням на читателите, че единствено един път на към две години орбиталните позиции на Земята и Червената планета са такива, че е допустимо да бъде изстрелян галактически уред по посоката на Марс с най-малък разход на гориво. Така през 2016-та година беше изстреляна първата задача от програмата на Русия и Европейската галактическа организация (ЕКА) “ЕкзоМарс ”, а през 2018-та година американската спускаема станция “ИнСайт ” излетя и по-късно дойде сполучливо на марсианската повърхнина. 

През 2020-та година цели четири задачи чакат да бъдат изстреляни към Марс – втората задача от програмата “ЕкзоМарс ”, американският марсоход “Марс 2020 ”, китайската “Хусин 1 ” и задачата на ОАЕ “Ал-Амал ”. Има обаче значителен късмет не всички от тези експедиции да излетят – някои от тях са възпрепятствани от съществени механически проблеми. В случай че проблемите не бъдат решени и която и да е от задачите пропусне стартовия си прозорец през 2020-та, идната удобна опция ще се открие чак през 2022-ра година. 

Най-сериозен риск има пред руско-европейската задача от стратегия “ЕкзоМарс ”. Тъй като се оказа, че руснаците не разполагат с мощни спирачни ракетни мотори за спускаемия си уред “Казачок ” и надлежно инсталираха по-малки такива, европейците трябваше да компенсират този минус със комплицирана система от четири парашута. През месец май 2019-та бе извършено полетно тестване на парашутите, само че макар че всички те се разтвориха по проект, бяха регистрирани съществени увреждания както на първия главен парашут с диаметър 15 метра, по този начин и на вторичния с диаметър 35 метра. Дизайнът на парашутите бе изменен за отстраняването на казуса, само че по време на второто тестване на 5-ти август тестовият летателен уред се разруши. В отчаянието си експертите на ЕКА потърсиха помощ от НАСА.

Часовниците тиктакат и понастоящем европейците се пробват да почерпят оптимално от американския опит, преди да се премине към окончателните два полетни теста. Тези проби ще бъдат осъществени от територията на Орегон, Съединени американски щати, в интервала сред януари и март 2020-та. В случай че тестванията минат сполучливо, в края на април управлението на “ЕкзоМарс ” ще прегледа получените данни и ще даде своето утвърждение за изстрелване през лятото на 2020-та. Но в случай че при единствено едно от полетните тествания бъде регистриран неуспех, ще има отсрочване на задачата за 2022-ра година. Подозирам, че Роскосмос и ЕКА ще работят извънредно консервативно. Евентуален неуспех на парашутната система на “ЕкзоМарс ” или на съветския спускаем уред “Казачок ” ще унищожи комплицирания европейски марсоход “Роузалинд Франклин ”, на който има мощни научни принадлежности, позволяващи търсенето на следи от минал живот на Червената планета. 

Другата огромна въпросителна касае китайската роботизирана експедиция “Хусин 1 ”. Мисията се състои от орбитален и спускаем уред, както и от марсоход, само че проблеми с тях няма. Ракетата-носител е тази, която е проблематична – това е тежкотоварната “Лонг Марч 5 ”. До този миг тя е летяла единствено два пъти – по време на първата ѝ задача през 2016-та година бе изстрелян сателит в по-ниска от предстоящата орбита, а по време на втората през 2017-та имаше повсеместен неуспех поради щета на мотор на първата степен. Оттогава минаха близо две години и половина, а “Лонг Марч 5 ” още не се е върнала в употреба. Очаква се третият полет да е реалност най-рано в края на декември или при започване на януари. Китайците имат потребност най-малко от два сполучливи старта на “Лонг Марч 5 ”, с цел да могат да поверят “Хусин 1 ” на ракетата, само че дали те ще се случат, остава да забележим. Развръзката ще настъпи през първата половина на 2020-та. Ако “Лонг Марч 5 ” претърпи още повреди, отлагането на “Хусин 1 ” за 2022-ра ще е несъмнено. 

На илюстрацията: задачата на ОАЕ “Ал-Амал ”. Credit: UAE Space Agency

Мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) “Ал-Амал ” (което значи “Надежда ”) е една от най-очакваните галактически експедиции през 2020-та – това е първата експедиция до Марс от арабска или мюсюлманска страна. Близо 100 инженери от ОАЕ конструират галактическия уред със съдействието на разнообразни университети в Съединени американски щати, а изстрелването ще бъде осъществено чрез японска ракета “H-IIA ”. “Ал-Амал ” е орбитална задача, без спускаем съставен елемент, като общото тегло на галактическия уред е 1 500 кг и на борда му има три научни инструмента – една камера и два спектрометъра. 

Американският марсоход, който ще излети в границите на задачата “Марс 2020 ”, е основан на актуалния “Кюриосити ”. Системата му за кацане е от вида “небесен кран ”, още веднъж изпитана и отработена при “Кюриосити ”. Приликите сред двете експедиции обаче свършват дотук – до момента в който “Кюриосити ” е главно геологична задача, “Марс 2020 ” е част от идващия стадий на изследователската стратегия на НАСА, при която фокусът ще е върху търсенето на следи от минал микробиален живот на Червената планета. Друг любопитен факт от задача “Марс 2020 ” е, че тя ще достави на марсианската повърхнина първия хеликоптер – това е дребен дрон, който ще обикаля към региона на кацането и ще го снима в елементи. 

Марс не е единственото небесно тяло, което ще получи вниманието на откривателите през 2020-та година, тъй че дано да насочим взора си към останалите обекти от Слънчевата система – започвайки с нашата звезда, Слънцето. Докато американската галактическа задача “Паркър ” ще продължи да изследва слънчевите характерности, а през юли 2020-та ще посети още веднъж Венера, през февруари чакаме изстрелването на още една роботизирана експедиция: европейската “Солар Орбитър ”. Макар че експедицията се управлява главно от ЕКА, тя има съществено американско присъединяване и даже ще бъде изстреляна от американския космодрум Кейп Канаверал чрез американска ракета “Атлас 5 ”. Подобно на “Паркър ”, “Солар Орбитър ” също ще пътува към Слънцето дълготрайно, към три години и половина, като още веднъж ще са нужни голям брой облитания на Земята и на Венера. Очакванията са чрез проучването на хелиосферата “Солар Орбитър ” да даде отговори на дългогодишните загадки по отношение на възникването на слънчевия вятър. 

През 2020-та година европейско-японската задача “БепиКоломбо ”, която пътува към Меркурий, ще посети директно прекомерно подценяваната планета Венера. Image credit: ESA

Заговаряйки за Венера, на 16-ти октомври 2020-та европейско-японската задача “БепиКоломбо ” ще извърши първото си посещаване на планетата – и аз го чакам с огромно неспокойствие. За страдание “Паркър ” не е оборудван с принадлежности, позволяващи проучването на Венера, тъй че неговите визити на планетата са извънредно скучни и са свързани единствено с корекцията на орбитата. Не такова ще е ситуацията с “БепиКоломбо ” – някои научни проучвания са вероятни, като по време на облитането на Венера ще бъдат снимани и фотоси!

Уви, Венера е прекомерно подценявана планета – понастоящем към нея работи единствено японската задача “Акатсуки ”, тъй че визитата на “БепиКоломбо ”, въпреки и единствено директно на път към главната цел Меркурий, ще е добре пристигнало и ще обогати нашите знания. 

През 2020-та година американската задача “Озирис-Рекс ” ще вземе проби от метеорита Бену.

През 2019-та година японската галактическа задача “Хаябуса ” пожъна следващите си триумфи, като организира кацания върху метеорита Рюгу, свързани с взимането на проби от скалите и грунта. През 2020-та, евентуално през декември, автоматизираната станция със събраните проби ще се завърне на Земята и това ще е нейният победоносен свършек. Междувременно американската възвръщаема задача “Озирис-Рекс ” ще продължи да учи метеорита Бену, като следващата година чакаме спускането на задачата към повърхността му и събирането на материали от грунта. На 12-ти декември т.г. екипите най-накрая оповестиха кое ще е мястото на втурване – района Найтингейл. Изборът бе извънредно сложен – за разлика от Рюгу, Бену се оказа прекомерно каменист и се наложи НАСА да помоли публиката да спомага за правенето на подробна карта. Благодарение на самодейност сред организацията, Планетарния теоретичен институт и уеб страницата CosmoQuest, стотици хора се включиха в анализирането на фотосите и картографирането на Бену. Светослав Александров, админът на КОСМОС БГ, също участваше и картографира над 250 изображения. 

Да кажем няколко думи и за Луната – през втората половина на 2020-та Китай ще изстреля следващата си задача до естествения ни сателит – “Чанг’e 5 ”. Тази роботизирана експедиция ще кацне на лунната повърхнина, ще вземе проби, след което още веднъж ще излети и ще се завърне на Земята. Това ще е първата възвръщаема задача в историята на човечеството след 1976-та, когато за последно руската сонда “Луна 24 ” достави лунни проби на Земята в автоматизиран режим. Подчертавам, че “Чанг’e 5 ” ще бъде изстреляна чрез проблематичната китайска ракета “Лонг Марч 5 ”, която към момента не се е завърнала в употреба след повредата през 2017-та. Всякакви забавяния с ракетата ще се отразят и върху лунната задача на Китай.

Любопитен въпрос, който чака своя отговор, е дали Индия ще изстреля нова задача към Луната през 2020-та. След повредата на спускаемия уред “Викрам ” през септември, индийците оповестиха, че са в подготвеност незабавно да пристъпят към създаването на нова спускаема експедиция, която ще отлети още следващата година. Имаме всички учредения да сме скептични, че това ще се случи толкоз скоро, само че … да забележим! Иначе орбиталната сонда “Чандраян 2 ” дойде в окололунна орбита през август тази година и едва неотдавна стартира своята научна стратегия – очаквайте през 2020-та нейните първи научни открития! 

Обсъждайки Луната, на хартия НАСА към момента възнамерява през ноември 2020-та да изстреля дебютната задача от стратегия “Артемис ” чрез свръхтежката ракета “Спейс Лонч Систъм ”. Казвам “на хартия ”, защото макар че това е залегнало в документите, датата е нереалистична и можем да сме на 99% сигурни, че полетът ще бъде отсрочен за 2021-ва година. Въпреки това ще продължим да следим напредъка на “Артемис 1 ” през 2020-та – галактическият транспортен съд “Орион ” към този момент се намира в центъра на НАСА Плъм Брук за неговите дефинитивни проби, тъй че следващата година чакаме да забележим резултата от тези тествания и дали корабът ще бъде утвърден за полет. Ще следим деликатно и всички старания по сглобяването на цялостната архитектура и пътуването към стартовата площадка – без значение че изстрелването се обрисува през 2021-ва. “Артемис ” е мудна стратегия – сигурно НАСА ще продължи да ни осведоми в детайли какво се случва. 

Относно Външната Слънчева система: през 2020-та година американската автоматизирана станция “Джуно ” ще продължи да учи Юпитер, като са планувани общо седем сближения с планетата-гигант. Далеч оттатък орбитата на Плутон, автоматизираната станция на НАСА “Ню Хърайзънс ” ще продължи да изпраща научните си сведения от първото посещаване на обекта MU69, до неотдавна прочут като Ултима Туле, в този момент прекръстен на Арокот. Процесът на изпращането на данните стартира след облитането при започване на януари и общата му дълготрайност е 20 месеца, тъй че можем да чакаме, че през огромната част от 2020-та “Ню Хърайзънс ” ще продължи да обогатява научните ни знания за Арокот. Междувременно станцията организира нови наблюдения от периферията на Слънчевата система и една от огромните въпросителни пред задачата през 2020-та е дали няма да бъде открит някой нов обект, който може да бъде посетен от близко. Това е голямото предпочитание на учените от  “Ню Хърайзънс ”, които не желаят да се примирят, че след Плутон и Арокот планетарните проучвания ще приключат. Всички се надяват, че ще има трето облитане! 

И най-после, няколко думи за галактическите телескопи. Преди броени дни новоизстреляният съветски телескоп с немско присъединяване “Спектр-РГ ” стартира да следи цялото небе, тъй че през 2020-та чакаме първите му съществени открития! Паралелно чакаме изстрелването на европейския галактически телескоп “Хеопс ” през втората половина на декември и след прочут интервал на инспекции на бордовите принадлежности, при започване на февруари 2020-та, ще стартира главната му научна стратегия. “Хеопс ” е екзопланетна задача и е първата такава, която не просто ще установи съществуването на извънслънчеви планети, а ще може да дефинира и техните свойства. Започва преломен етап в науката – до неотдавна можехме само да характеризираме орбитата и относителната маса на извънслънчевите планети. Но занапред нататък ще научаваме значими характерности за тях, да вземем за пример наличието на атмосферни феномени, както и дали планетите имат твърда повърхнина или не.

Завършвам тази публикация с информация за многострадалния галактически телескоп “Джеймс Уеб ” – великански инструмент, който се строи от години и все не може да излети. Този инфрачервен телескоп, неведнъж именуван “заместник на Хъбъл ”, към този момент е плануван да бъде изстрелян през първата половина на 2021-та, тъй че в случай че всичко мине наред, през 2020-та би трябвало работата по подготовката му да поприключи. Дали това ще стане, не знаем (затова обичам тази фразичка “ако всичко мине наред ” – в космонавтиката това рядко се случва). В края на ноември Томас Зърбъшен, началник на Научния директорат към НАСА, оповести, че може да има още отлагания. Тъй че ще забележим – 2020-та ще е доста забавна година за бъдещето на “Джеймс Уеб ”.