Гурбетчии се завръщат, за да работят в Дънди
2 200 лв. е междинната заплата за хората от рудника в Крумовград Като знаеш, че приходите у нас са положителни, няма смисъл да робуваш в чужбина, споделят родопчани
12 години след влизането на България в Европейски Съюз, евростандартът е на път да влезе и в Източните Родопи, само че посредством канадска компания. „ Дънди Прешъс Металс ", която е концесионер на рудника на „ Ада тепе “, подвигна летвата пред огромните работодатели в района с равнищата на възнагражденията си, с грижата за подготовката на фрагментите и строгото спазване на безвредните условия на труд и грижа за природата.
„ Няма нищо по-хубаво от това да си у дома. 13 години бях надалеч. Всяко нещо си има цена, само че по-голяма полезност от фамилията няма. Много неща пропуснах от живота на децата - не ги видях по какъв начин растяха, не бях на рождените им дни ”. Думите са на Иван Бодуров, който е един от гурбетчиите, завърнали се вкъщи, тъй като са намерили работа със постоянни приходи в родното си място. Преди да тръгне на гурбет, Иван бил продавач в хранителен магазин, гледал и тютюн. Но като видял, че не се вадят пари, се отказал. От 2005 до 2018 година работил на сондите. „ Първо година и осем месеца в Челопеч, след това в Армения, в Сърбия, малко в Иран, малко в Тунис ”, споделя мъжът. Когато научил, че рудникът на Ада тепе ще проработи и се търси личен състав, подал документи, одобрили го и почнал работа. „ В чужбина бях все по рудници, имам опит. Където и да сме били, има ли рудници, е оживено, има развиване ”, споделя Иван.
Около 30 души, работили в страни от Западна Европа, към този момент се върнаха
и се трудят в „ Дънди Прешъс Металс ”, разгласи оперативният шеф на компанията в Крумовград инж. Любомир Хайнов. " Те са едни от най-хубавите, имат друго схващане за нещата, по-отговорни са, имат много умения ”, споделя инж. Хайнов.
Местните хора, завърнали се от чужбина, споделят, че единствено за година родният им Крумовград очевидно се е трансформирал.
Променя се и животът на фамилиите на работещите в компанията. Хората са доста по-спокойни, тъй като са с околните си, могат да възнамеряват бъдещето си. Виждат вероятност за децата си. А компанията подкрепя и общината, с цел да има стабилно развиване в идващите години.
„ Живея в кв. " Изгрев " на Крумовград. Семеен съм, с две деца. През последните 4 години фамилията ми беше тук, а аз - на гурбет. Беше доста мъчно. Една от главните аргументи да се върна е, че новата ми работа е единствено на няколко километра от вкъщи ми. Доволен съм и от положителното възнаграждение. „ Когато отидеш в чужбина би трябвало да пресметнеш ток, вода, квартира, ястие, облекла. Когато извадиш тези разходи, се получава тъкмо сумата, която получаваш тук. Когато си направиш простата равносметка се оказва, че няма за какво да работиш като плебей в чужбина за други, а може да си дойдеш в България, да бъдеш покрай фамилията си ”, споделя различен крумовградчанин. „ Сега получавам същите пари и съм добре организиран, със фамилията. В България съм, приказвам на майчиния си език, приятелите ми са към мен. Много ми се желае хората от чужбина да схванат, че България не е мъртва. България е жива. В България се взимат много пари, стига да имаш добра работа и нужните качества ”, твърди служащият.
Айдън Исмаил и Ерол Хашим също са от хората, които са загърбили чужбина поради „ Дънди ”.
Преди това две години работили във Франция за по три месеца, занимавали се със земеделска работа. „ Българите отпътуват за чужбина, с цел да оцелеят. Но там е единствено работа - няма събота, няма неделя ”, описват мъжете. „ Откакто се върнахме и работим в „ Дънди ”, нещата са други. Свършваш работа в 17 часа или когато завърши промяната. Можеш да излезеш с жена си или другари на кафе. Гърция ни е на две крачки, за ден-два ще прескочиш до морето или на минерални бани. Преди години в Крумовград беше затишие. Сега има прогрес,
хората взимат хубави заплати и пазарят, а магазините печелят
Все по – постоянно се виждат по улиците и лъскави коли ”, рисуват картината Айдън и Ерол.
„ Това, което преживяхме в чужбина, не желаеме да се повтаря, имахме доста компликации, само че се научихме на непримиримост, да не се предаваме и да реализираме задачите си. Да се работи на Ада тепе не е елементарно, само че има златни правила - без алкохол, доста е строго, ревизират ни с дрегери. Всеки носи отговорност, би трябвало да пази сътрудника си ”, споделят мъжете и допълват, че „ началниците също са на равнище ". Докато в чужбина се чувствала тънка граница, а мръсната работа била за чужденците. " Който не е излизал в чужбина, той нищо не знае ”, заключават някогашните гурбетчии.
Красимир Тодоров, който в София работил какво ли не - водач, склададжия, електрошлосер, взема решение да излезе в чужбина. Във Франция инсталирал слънчеви съоръжения. „ Не беше елементарно. Живеех по хотели или в буса. Днес съм на едно място, на идващия ден ме пращат на 300 км. Пътуваш, работиш и спиш - по този начин минаваше всекидневието ми. Кандидатствах и ме одобриха в „ Дънди ”. Аз съм електро КиП и А стругар. Жена ми е от Крумовград, имаме малко дете. Това е първата причина, заради която се върнах. Не бих желал синът ми да ме гледа единствено на фотография. Сега живеем в къща и доста ми харесва. Ако бях ерген, може би щях да остана да работя още в чужбина. Семейството е значимо. Не всичко е въпрос на пари. Има доста по-важни неща ”, уверен е Краси.
В ”Дънди Прешъс Металс ” в Крумовград все още директно са наети 234 души, а косвено са заети още 171 индивида. Фирмата е наела 66 жилища в града при междинен месечен наем от 520 лв.. Средната заплата, съгласно управлението на вложителя, е 2 200 лв. – три пъти по-висока от тази за област Кърджали.
От старта на активността досега са подадени 1700 молби за постъпване на работа единствено от община Крумовград. Близо 90 на 100 от служащите са локални хора.
„ Инвестирахме и продължаваме съществено да
влагаме в образование на новите ни чиновници
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
12 години след влизането на България в Европейски Съюз, евростандартът е на път да влезе и в Източните Родопи, само че посредством канадска компания. „ Дънди Прешъс Металс ", която е концесионер на рудника на „ Ада тепе “, подвигна летвата пред огромните работодатели в района с равнищата на възнагражденията си, с грижата за подготовката на фрагментите и строгото спазване на безвредните условия на труд и грижа за природата.
„ Няма нищо по-хубаво от това да си у дома. 13 години бях надалеч. Всяко нещо си има цена, само че по-голяма полезност от фамилията няма. Много неща пропуснах от живота на децата - не ги видях по какъв начин растяха, не бях на рождените им дни ”. Думите са на Иван Бодуров, който е един от гурбетчиите, завърнали се вкъщи, тъй като са намерили работа със постоянни приходи в родното си място. Преди да тръгне на гурбет, Иван бил продавач в хранителен магазин, гледал и тютюн. Но като видял, че не се вадят пари, се отказал. От 2005 до 2018 година работил на сондите. „ Първо година и осем месеца в Челопеч, след това в Армения, в Сърбия, малко в Иран, малко в Тунис ”, споделя мъжът. Когато научил, че рудникът на Ада тепе ще проработи и се търси личен състав, подал документи, одобрили го и почнал работа. „ В чужбина бях все по рудници, имам опит. Където и да сме били, има ли рудници, е оживено, има развиване ”, споделя Иван.
Около 30 души, работили в страни от Западна Европа, към този момент се върнаха
и се трудят в „ Дънди Прешъс Металс ”, разгласи оперативният шеф на компанията в Крумовград инж. Любомир Хайнов. " Те са едни от най-хубавите, имат друго схващане за нещата, по-отговорни са, имат много умения ”, споделя инж. Хайнов.
Местните хора, завърнали се от чужбина, споделят, че единствено за година родният им Крумовград очевидно се е трансформирал.
Променя се и животът на фамилиите на работещите в компанията. Хората са доста по-спокойни, тъй като са с околните си, могат да възнамеряват бъдещето си. Виждат вероятност за децата си. А компанията подкрепя и общината, с цел да има стабилно развиване в идващите години.
„ Живея в кв. " Изгрев " на Крумовград. Семеен съм, с две деца. През последните 4 години фамилията ми беше тук, а аз - на гурбет. Беше доста мъчно. Една от главните аргументи да се върна е, че новата ми работа е единствено на няколко километра от вкъщи ми. Доволен съм и от положителното възнаграждение. „ Когато отидеш в чужбина би трябвало да пресметнеш ток, вода, квартира, ястие, облекла. Когато извадиш тези разходи, се получава тъкмо сумата, която получаваш тук. Когато си направиш простата равносметка се оказва, че няма за какво да работиш като плебей в чужбина за други, а може да си дойдеш в България, да бъдеш покрай фамилията си ”, споделя различен крумовградчанин. „ Сега получавам същите пари и съм добре организиран, със фамилията. В България съм, приказвам на майчиния си език, приятелите ми са към мен. Много ми се желае хората от чужбина да схванат, че България не е мъртва. България е жива. В България се взимат много пари, стига да имаш добра работа и нужните качества ”, твърди служащият.
Айдън Исмаил и Ерол Хашим също са от хората, които са загърбили чужбина поради „ Дънди ”.
Преди това две години работили във Франция за по три месеца, занимавали се със земеделска работа. „ Българите отпътуват за чужбина, с цел да оцелеят. Но там е единствено работа - няма събота, няма неделя ”, описват мъжете. „ Откакто се върнахме и работим в „ Дънди ”, нещата са други. Свършваш работа в 17 часа или когато завърши промяната. Можеш да излезеш с жена си или другари на кафе. Гърция ни е на две крачки, за ден-два ще прескочиш до морето или на минерални бани. Преди години в Крумовград беше затишие. Сега има прогрес,
хората взимат хубави заплати и пазарят, а магазините печелят
Все по – постоянно се виждат по улиците и лъскави коли ”, рисуват картината Айдън и Ерол. „ Това, което преживяхме в чужбина, не желаеме да се повтаря, имахме доста компликации, само че се научихме на непримиримост, да не се предаваме и да реализираме задачите си. Да се работи на Ада тепе не е елементарно, само че има златни правила - без алкохол, доста е строго, ревизират ни с дрегери. Всеки носи отговорност, би трябвало да пази сътрудника си ”, споделят мъжете и допълват, че „ началниците също са на равнище ". Докато в чужбина се чувствала тънка граница, а мръсната работа била за чужденците. " Който не е излизал в чужбина, той нищо не знае ”, заключават някогашните гурбетчии.
Красимир Тодоров, който в София работил какво ли не - водач, склададжия, електрошлосер, взема решение да излезе в чужбина. Във Франция инсталирал слънчеви съоръжения. „ Не беше елементарно. Живеех по хотели или в буса. Днес съм на едно място, на идващия ден ме пращат на 300 км. Пътуваш, работиш и спиш - по този начин минаваше всекидневието ми. Кандидатствах и ме одобриха в „ Дънди ”. Аз съм електро КиП и А стругар. Жена ми е от Крумовград, имаме малко дете. Това е първата причина, заради която се върнах. Не бих желал синът ми да ме гледа единствено на фотография. Сега живеем в къща и доста ми харесва. Ако бях ерген, може би щях да остана да работя още в чужбина. Семейството е значимо. Не всичко е въпрос на пари. Има доста по-важни неща ”, уверен е Краси.
В ”Дънди Прешъс Металс ” в Крумовград все още директно са наети 234 души, а косвено са заети още 171 индивида. Фирмата е наела 66 жилища в града при междинен месечен наем от 520 лв.. Средната заплата, съгласно управлението на вложителя, е 2 200 лв. – три пъти по-висока от тази за област Кърджали.
От старта на активността досега са подадени 1700 молби за постъпване на работа единствено от община Крумовград. Близо 90 на 100 от служащите са локални хора.
„ Инвестирахме и продължаваме съществено да
влагаме в образование на новите ни чиновници
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ