Стефка Костадинова: Големият спортист не мрънка, мрънкат малките
" 19 квоти в 9 спорта са спечелили българските спортисти за олимпийските игри в Париж досега ", показа президентът на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова по време на срещата с медиите отдадена на 100-годишнината от основаването на леката атлетика в България.
Олимпийската шампионка и международна рекордьорка в скока на височина прикани за обединяване и почтена игра в спорта и добави, че българските спортисте са най-хубавите посланници на страната ни по света.
" Леката атлетика е моята спортна обич. Тя ме направи известна. Даде ми самочувствие и мощ. Успехите, които реализирах не са единствено мои, само че и на моя клуб, и треньори, тъй че реверанс пред всички лекоатлети и реверанс пред царицата на спортовете ", разяснява Стефка Костадинова, олимпийска шампионка от Атланта 1996 и сребърна медалистка от Сеул 1988.
" Аз съм от едно потомство, което нямаше хрумвания, само че имаше идеали. Затова поисквам на всички млади български спортисти да има хрумвания. Ние би трябвало да си спомняме за нашите огромни спортисти ", акцентира Янко Братанов, европейски първенец и рекордьор от Мюнхен 1976, шесто и седмо място на Олимпиадите в Монреал 1976 и Москва 1980.
Един от именитите ни състезатели и треньори Янко Братанов неотдавна се завърнал и още веднъж работи в България, сходно различен именит ментор Илиян Пищиков, който към този момент се занимава с щафетите в националния отбор, разкри президентът на Българската федерация по лека атлетика Иван Колев.
Костадинова си спомни за Игрите в Сеул с думите, че очаквала мощна Олимпиада, само че евентуално е подценила самото съревнование.
" Стартът във високия скок бе към края на Игрите и аз претърпях резултатите на всички българи преди мен. Като че ли не ми останаха сили от страсти. Може би Господ реши да остана втора и популярност Богу, тъй като, в случай че бях станала олимпийска шампионка, щях да се откажа от спорта. Това, че останах втора беше огромен потрес за мен и по този начин останах в спорта до 1996 година и Атланта. За тази Олимпиада доста имах вяра и упражнявах, а очевидно Господ ме обича и съумях да печеля. Тогава откакто скочих 2005 см и разбрах, че ставам олимпийска шампионка се отпуснах, другояче имах сили и щях да скоча 210 см ", описа великата лекоатлетка и продължи:
" Дай Боже българка да стане международна и олимпийска шампионка и да направи международен връх. Този връх си е наш и няма да го даваме на никой. "
" Следя всички надпревари и ми се желае да давам сили на нашите спортисти. Вярвам, че нашите спортисти ще допишат златната ни история ", сподели Костадинова и добави, че се надява българските експерти, които работят в чужбина, да се върнат в родината.
" Моят съвет към младите български спортисти е да са по-спокойни и всяка федерация да има експерт психолог ", съобщи още Стефка Костадинова, а на въпрос по какъв начин съхранява позитивизма си, тя разяснява: " Аз съм положителен човек и обичам да се заобикалям с хора, които основават положителна атмосфера. Не обичам нападателните хора. Възхищавам се на тези, които знаят защо се борят и тези, които остават правилни на приятелите си. Научила съм, че огромният състезател не мрънка. Големият е огромен, тъй като не мрънка, а мрънкат дребните. "
В края присъстващите разясниха въпроса за евентуалното създаване на стадион за лека атлетика в България, споменавайки разновидностите стадион " Академик " в София да стане чисто атлетически или Националният стадион " Васил Левски " да се употребява главно за лека атлетика, при построяването на нов футболен стадион в бъдеще.
Олимпийската шампионка и международна рекордьорка в скока на височина прикани за обединяване и почтена игра в спорта и добави, че българските спортисте са най-хубавите посланници на страната ни по света.
" Леката атлетика е моята спортна обич. Тя ме направи известна. Даде ми самочувствие и мощ. Успехите, които реализирах не са единствено мои, само че и на моя клуб, и треньори, тъй че реверанс пред всички лекоатлети и реверанс пред царицата на спортовете ", разяснява Стефка Костадинова, олимпийска шампионка от Атланта 1996 и сребърна медалистка от Сеул 1988.
" Аз съм от едно потомство, което нямаше хрумвания, само че имаше идеали. Затова поисквам на всички млади български спортисти да има хрумвания. Ние би трябвало да си спомняме за нашите огромни спортисти ", акцентира Янко Братанов, европейски първенец и рекордьор от Мюнхен 1976, шесто и седмо място на Олимпиадите в Монреал 1976 и Москва 1980.
Един от именитите ни състезатели и треньори Янко Братанов неотдавна се завърнал и още веднъж работи в България, сходно различен именит ментор Илиян Пищиков, който към този момент се занимава с щафетите в националния отбор, разкри президентът на Българската федерация по лека атлетика Иван Колев.
Костадинова си спомни за Игрите в Сеул с думите, че очаквала мощна Олимпиада, само че евентуално е подценила самото съревнование.
" Стартът във високия скок бе към края на Игрите и аз претърпях резултатите на всички българи преди мен. Като че ли не ми останаха сили от страсти. Може би Господ реши да остана втора и популярност Богу, тъй като, в случай че бях станала олимпийска шампионка, щях да се откажа от спорта. Това, че останах втора беше огромен потрес за мен и по този начин останах в спорта до 1996 година и Атланта. За тази Олимпиада доста имах вяра и упражнявах, а очевидно Господ ме обича и съумях да печеля. Тогава откакто скочих 2005 см и разбрах, че ставам олимпийска шампионка се отпуснах, другояче имах сили и щях да скоча 210 см ", описа великата лекоатлетка и продължи:
" Дай Боже българка да стане международна и олимпийска шампионка и да направи международен връх. Този връх си е наш и няма да го даваме на никой. "
" Следя всички надпревари и ми се желае да давам сили на нашите спортисти. Вярвам, че нашите спортисти ще допишат златната ни история ", сподели Костадинова и добави, че се надява българските експерти, които работят в чужбина, да се върнат в родината.
" Моят съвет към младите български спортисти е да са по-спокойни и всяка федерация да има експерт психолог ", съобщи още Стефка Костадинова, а на въпрос по какъв начин съхранява позитивизма си, тя разяснява: " Аз съм положителен човек и обичам да се заобикалям с хора, които основават положителна атмосфера. Не обичам нападателните хора. Възхищавам се на тези, които знаят защо се борят и тези, които остават правилни на приятелите си. Научила съм, че огромният състезател не мрънка. Големият е огромен, тъй като не мрънка, а мрънкат дребните. "
В края присъстващите разясниха въпроса за евентуалното създаване на стадион за лека атлетика в България, споменавайки разновидностите стадион " Академик " в София да стане чисто атлетически или Националният стадион " Васил Левски " да се употребява главно за лека атлетика, при построяването на нов футболен стадион в бъдеще.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ