(1848 ~ 1924) Недостойните амбиции В нашите големи градове има

(1848 ~ 1924)

Недостойните упоритости

В нашите огромни градове има огромен брой хора, които в действителност въобще не живеят. Те просто съществуват. Те са плебеи на патологична упоритост и лакомия, която е взела чудовищни размери. Много от тези хора в никакъв случай не се задоволяват; те постоянно се пресилват да поддържат показност, да поддържат домове в най-скъпите елементи на града, където не биха могли да си разрешат да живеят, да поддържат коли, когато едвам биха могли да имат и велосипед, да носят облекло и бижута отвън техните благоприятни условия и това ги държи непрекъснато обезпокоени, убивайки полагащия им се комфорт и радостните страсти в резултат на преумората от пренапрежението и напрежението. И всичко това за нещо, което не е действително или непрестанно, нещо, което не обогатява техните характери.

Тези хора са развили съвършена фикс идея да заблуждават останалите да си мислят, че те са доста по-добре, в сравнение с са в действителност, че са освен това, в сравнение с са в действителност, че извайват по-голяма скулптура в света, в сравнение с са действителните им благоприятни условия.

С други думи, те се вършат на почтени за жалост плебеи в очите на другите хора. Те прекарват живота си без да извършат делата, които са призвани да извършат и това, което е най-хубавото за тяхното благоденствие и израстване. Техният живот е неестествен, тъй като те не живеят и не е оправят с действителностите. Всичко по отношение на тях е заблуждаващо. Те водят живот в маски. Много малко хора ги познават такива, каквито са в реалност. Те единствено ги познават такива, каквито се преструват да бъдат. Какво получават от живота в действителност тези хора, които постоянно преследват химери?

Има една упоритост, която припомня за една птичка, чиято алчност в никакъв случай не знае насита. Колкото повече се храни, толкоз повече пораства и колкото повече яде, става все по-ненаситна. Проклет да бъде този, който се подчинява на подправената или болната упоритост! Той я следва сляпо и има вяра, че тя ще му донесе покой, откакто е задоволена, само че уви, тя в никакъв случай няма облекчаване. Тя е като водата в омагьосаната приказка – колкото повече жертвата пиела от водата, толкоз по-изгаряща била жаждата й. Такава упоритост е съдбовна и сигурно ще унищожи този, който сляпо я преследва. Тя ще разбие здравето му и ще го ограби от всичко, което му е най-скъпо и най-мило в живота.

Има ужасно доста хора в тази страна, които правят самоубийство през доста години от техния живот, като стават плебеи на несъразмерната упоритост.

Един от най-покъртителните обстоятелства на нашата цивилизация е, че мъже и дами в неприятно здраве, лишени от жизнеспособност от несъразмерна работа, са подтиквани на път отвън техните сили в резултат на сатанинските им упоритости. Тяхната горделивост и суетност им заповядват: „ Сега да не се стопираме. Трябва да вървим в крайник със съседите си. Хората, които не поддържат външния си тип, са оскъдни. Ние би трябвало да продължаваме, без значение по какъв начин ще се усещаме. Трябва да вършим повече пари, би трябвало да покажем по-големи доказателства за нашето благоденствие. Ние би трябвало да сложим по-добра фасада или Мисис Трънди ще вземе да ни заподозре, че с изключение на всичко друго нямаме кой знае какъв триумф, че ни липсва способността да правим това, което хората мислят, че сме. Без значение по какъв начин се усещаме, ние ще би трябвало да продължим да се трудим, да продължим да вървим с повече пара, да вземем стимуланти и с опиати, в случай че е належащо, да се надрусаме. Абсолютно належащо е да продължим да се напрягаме. ”

Ах, какви глупци вършат от нас гордостта и суетата, изключително когато не сме в положение да поддържаме темпото, когато изискуем нещо на себе си, когато би трябвало да се забавим, когато е мъчително да събираме повече пари! Колко доста хора са докарани до крах от бича на ипотеката на фермата, на дом или бизнес, докарани до там от опитите си да задоволят някаква прехвалена упоритост. Дълговете са докарали повече хора до бедност. Съсипали са спокойния живот на повече човешки същества, комфорта и щастието на доста домове, повече от всичко друго в света. Толкова извънредно нещо е човек да заложи себе си, като по този метод стане плебей на недостойните си упоритости.

Колко по-просто би било да живеем непретенциозно, да се борим против мизерията, до момента в който подобрим ситуацията си, в сравнение с да вършим компромис със себе си като сключим заеми, да се продадем против ипотеки, против лист със артикули! Колко елементарно нещо е да се вземат пари на заем, да се заложи, да се ипотекира! Ние имаме вяра тогава, че ще можем да си плащаме без проблеми, само че никой не може да бъде сигурен, че нещата ще се развият добре за него. Никой не знае какво ще му сервира бъдещето. Никой не е застрахован, че здравето и силата му ще бъдат непокътнати или какъв брой скоро могат да му се случат физическа или умствена неработоспособност.

Единственото същинско измерение на същинския триумф е КАЧЕСТВОТО НА АМБИЦИЯТА. Ако животинското доминира в упоритостта ви, в случай че тя е с вулгарно наличие, триумфът ви ще бъде на ниска цена без значение на количеството. За огромно злощастие толкоз доста от нашите младежи желаят да стартират живота си единствено с една цел – да вършат пари. Това става пътеводна цел в живота и деформира мирогледа им. Всичко друго се вижда единствено в дребни проценти. Те не намират за належащо да живеят качествено, пълноценно и щастливо, да изградят характера си, а са ръководени единствено от правенето на пари. Това е най-дискутираната тематика на всички места. 

Следователно, замислете се какво е смисъла на всичките ни гении, откакто сме фокусирали всичките си сили към задачата – правенето на пари! Как би трябвало да деформира, да изопачава и да извращава от тяхната естествена орбита по-деликатните връзки, по-изтънчените гении.

Когато всичко в нас е насочено към парите и погледът ни е вторачен настоятелно към $ (какво би могъл той да ни донесе), какво би трябвало да е опустошението, нещастието, съдбовното увреждане на възприятията, на другарствата и на публичните специалности! Когато привързаността се охлади и другарството е задушено, какво друго е останало в индивида, с изключение на чудовищните и бруталните качества? Ето за какво, когато младежът стартира с благородни планове, с добра сензитивност и съчувствена обвързаност, постоянно закоравява в бизнеса или в кариерата си. Неговата по-добра сензитивност и още по-деликатни качества атрофират от неприложимост, тъй като той развиват по-голяма степен ненаситните, алчните и егоистичните си пристрастености под въздействие на модерната фикс идея към всемогъщия $. Трансформацията е толкоз нездравословна, че той даже и на половина не се осъзнава, до момента в който се откри потиснат да интригантства и заговорничи, да демонстрира тайно лукавство, което би го шокирало няколко години по-рано. Когато човек един път се поддаде на силата на егоистичното, алчното и ненаситно страшилище в себе си, което той толкоз дълго е подхранвал и се е грижил, до момента в който порасне в колос, съвсем е невероятно да се изтръгне от него и той постоянно става плебей на същото това нещо, което той в миналото е презирал и ненавиждал.

Когато човек е преследвал една цел от години, което пресушава най-хубавото у него, когато е употребявал всичките си витални сили, цялата си сила, с цел да подхранва такава недостойна упоритост, до момента в който тя се трансформира в страшилище, което го управлява, той става тъпо създание. Няма по-стряскаща панорама в света от този, който е изцяло в хватката на една безсърдечна лакома лакомия.

Винаги пред нас стои въпросът – кое е преди всичко в упоритостта, коя е преобладаващата цел, която е най-решаваща за образуването на живота.

Пришпорен от болната упоритост, която го е превзела, индивидът бясно преследва $, което го съпътства, до момента в който оглушее към всички молби на по-добрата си натура и е изгубил целия усет към това, което в миналото го е радвало. Множеството от хората наподобява си мислят, че в случай че единствено са били в идеалната среда, където биха били освободени от паниките и безпокойствата, отнасящи се за житейските си проблеми, в случай че са били освободени от болките и са в отлично здраве, те биха били съвършено щастливи. Но в действителност ние не сме и на половина подвластни за щастието от нашата околна среда или от събитията по този начин, както от време на време си представяме.

ФАЛШИВИТЕ АМБИЦИИ, завистта и злобата са виновни за огромна част от нашия дискомфорт, за безпокойствата и недоволствата ни. Нашето схващане е толкоз погълнато от това, което другите хора са създали и вършат, че не получаваме и една десета част от насладата и удовлетворението от личната ни работа, от личните си придобивки, както би трябвало да бъде.

Една несъразмерна упоритост, предпочитание да бъдете пред всички други, фикс идея да поддържаме външността си непременно, без значение дали можем да си го позволим или не, всички тези неща подхранват егоизма, тази корозивна киселина, която изяжда вероятното ни наслаждение, задоволство и унищожава всички извори на благополучие. Разкъсващата упоритост да бъдем над другите в правенето на пари, да заблестим повече от другите обществено развива алчен и лаком темперамент, което е гибелно за щастието. Никой човек със мощно развита лакомия не може да чака да бъде благополучен. Нито задоволеността, удовлетворението, спокойствието, привързаността, нито която и да било друга демонстрация на щастието би могла да съществува в наличието на алчността и на несъразмерната егоистична упоритост.

Ние не постоянно знаем къде ще ни води упоритостта ни, само че знаем това, че бивайки лоялни към упоритостта и правейки най-хубавото, с цел да я следваме в нейния естествен и повсеместен темперамент, когато не сме спрени от егоизма, от любовта към лесното или от самозадоволството тя ще ни води към най-хубавото за нас и към най-висшето благоденствие по този начин, че когато я последваме, когато сме в положение да й дадем най-хубавия и най-свободния мироглед, тя ще ни води към най-високите ни самоизяви, на които сме способни и ще ни донесе най-висше задоволство. Знаем също, че когато упоритостта ни бъде извратена в първична, животът ни ще бъде провален. Когато не следваме и не развиваме възвишеното в нас, ние сме недоволни, нещастни, неефективни и животът ни става ненужен.

Когато човек стане толкоз омаян от манията за благосъстояние, постове, популярност и звезда, че концентрира цялата си душа, сили и сили към един подправен, себелюбив и долен блян, той развива единствено една оскъдна част от себе си и става стеснен.

Този, които живее най-честно, живее най-вече. Този, който допира живота в най-голямото му разнообразие и във всички високи точки, той живее най-вече. Не започвайте живота си с подправен стандарт! Един същински популярен мъж прави кариерата и парите, и къщите, и парцелите да наподобяват толкоз жалки и незначителни, които виждаме да изчезват от погледа с нашите евтини лаври и мъчително насъбраните ни пари.

Из: „ Амбицията “, Д-р Орисън Марден, изд. „ Здраве и благополучие ”, 2006 година
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924), commons.wikimedia.org