Варна отбелязва 179 години от рождението на Капитан Петко войвода
179 години от рождението на Капитан Петко челник ще бъдат маркирани през днешния ден, 18 декември във Варна, напомня Moreto.net
Общоградското честване ще стартира от 11.00 часа на площад " Тракия ", където ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Войводата.
Фолклорен концерт ще стартира от 18.00 часа в дом " Тракия ", а на сцената ще забележим фолклорните сформира на Тракийско сдружение " Капитан Петко челник - Варна ".
Проявите се провеждат от Тракийско сдружение " Капитан Петко челник - Варна " взаимно с Военноморските сили на Република България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса и Съюза на ветераните от войните.
Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко челник, е български хайдушки челник и бунтовник, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединяването им с България, бранител на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.
Петко челник е роден на 18 декември (6 декември остарял стил) 1844 година в българското село Доганхисар, ситуирано на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да написа и чете на български с гръцки букви. Майка му се споделя Груда от прилежащото на Доганхисар село Тахтаджик, от известния жанр на Калояновци, а татко му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил доста висок, с наедрял кокал, мощно чевръст, само че разумен и с мирен манталитет. Често пеел родопската ария за Делю челник и обичал да играе хоро. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя фамилията и излиза лидер на чета хайдути в гората, с цел да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути унищожават убийците на Матю и Вълчо и основния провинен бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разрушават турската полицейска потеря, водена от прочут в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са по този начин респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две сполучливи борби с потерите през месец август, четата им става именита.
На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптиета и башибозуци открива и загражда станалите към този момент деветима хайдути край село Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в пандиза в Гелибол. Организират бягство, само че са хванати и преместени в Солун в пандиза „ Канлъкуле “ (Кървава кула), известна през днешния ден като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отхвърлят всичко, турците вземат решение да ги трансферират в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиетата и съумяват да се освободят, само че скоро при една турска засада всички с изключение на войводата са пленени.
През 1864 година новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при остарялата Момчилова цитадела Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дни по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата освен дава отпор и отблъсква потерите, само че ги и преследва. Одринският Вали паша, мощно смутен, праща против четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за успеха си над на Ангел челник. Въпреки че превъзхожда в жива мощ 20 пъти хайдутите, Осман е обичай и компрометиран от Петко челник и пашата го хвърля в пандиза. Следват сполучливи сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в покрайнините на Гюмюрджина – на 30 август и на 28 септември.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за повторно за Рада Кравкова от Казанлък от котленския жанр на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки литератор и държавник Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското придвижване, и за тракийската организация. На 12 май 1896 година по самодейност на Капитан Петко челник и други родолюбиви българи в град Варна за отбрана ползите на останалото в рамките на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско сдружение „ Странджа “, с което се слага началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия. Днес тази организация носи неговото име. Петко челник е и измежду създателите на Демократическата партия във Варна.
През 1891 година Петко челник е оклеветен за опит за атентат против министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който фамилията приело драговолно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а парцелите, купени с парите на татко му, са иззети. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лв. и още скъпи бумаги за към 16 000 златни лв., добити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван 100 и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 година, във варненската цитадела Ичкале (наричана и Барутхане, неправилно асоциирана с подземията на Римските терми), след което е интерниран в Трявна. След рухването на Стамболов на 18 май 1894 година той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година Петко челник и Георги Христов Маламата идват в Станимака, изпратени от Македонския комитет, с цел да набират доброволци за чета. В града е образувана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата взе участие в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска тайфа на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко челник умира на 7 февруари 1900 година и е заровен във Варна. Признателното поданство му издига монумент на площад „ Тракия “ пред постройката на тракийските сдружения.
Общоградското честване ще стартира от 11.00 часа на площад " Тракия ", където ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Войводата.
Фолклорен концерт ще стартира от 18.00 часа в дом " Тракия ", а на сцената ще забележим фолклорните сформира на Тракийско сдружение " Капитан Петко челник - Варна ".
Проявите се провеждат от Тракийско сдружение " Капитан Петко челник - Варна " взаимно с Военноморските сили на Република България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса и Съюза на ветераните от войните.
Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко челник, е български хайдушки челник и бунтовник, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединяването им с България, бранител на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.
Петко челник е роден на 18 декември (6 декември остарял стил) 1844 година в българското село Доганхисар, ситуирано на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да написа и чете на български с гръцки букви. Майка му се споделя Груда от прилежащото на Доганхисар село Тахтаджик, от известния жанр на Калояновци, а татко му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил доста висок, с наедрял кокал, мощно чевръст, само че разумен и с мирен манталитет. Често пеел родопската ария за Делю челник и обичал да играе хоро. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя фамилията и излиза лидер на чета хайдути в гората, с цел да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути унищожават убийците на Матю и Вълчо и основния провинен бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разрушават турската полицейска потеря, водена от прочут в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са по този начин респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две сполучливи борби с потерите през месец август, четата им става именита.
На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптиета и башибозуци открива и загражда станалите към този момент деветима хайдути край село Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в пандиза в Гелибол. Организират бягство, само че са хванати и преместени в Солун в пандиза „ Канлъкуле “ (Кървава кула), известна през днешния ден като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отхвърлят всичко, турците вземат решение да ги трансферират в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиетата и съумяват да се освободят, само че скоро при една турска засада всички с изключение на войводата са пленени.
През 1864 година новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при остарялата Момчилова цитадела Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дни по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата освен дава отпор и отблъсква потерите, само че ги и преследва. Одринският Вали паша, мощно смутен, праща против четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за успеха си над на Ангел челник. Въпреки че превъзхожда в жива мощ 20 пъти хайдутите, Осман е обичай и компрометиран от Петко челник и пашата го хвърля в пандиза. Следват сполучливи сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в покрайнините на Гюмюрджина – на 30 август и на 28 септември.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за повторно за Рада Кравкова от Казанлък от котленския жанр на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки литератор и държавник Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското придвижване, и за тракийската организация. На 12 май 1896 година по самодейност на Капитан Петко челник и други родолюбиви българи в град Варна за отбрана ползите на останалото в рамките на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско сдружение „ Странджа “, с което се слага началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия. Днес тази организация носи неговото име. Петко челник е и измежду създателите на Демократическата партия във Варна.
През 1891 година Петко челник е оклеветен за опит за атентат против министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който фамилията приело драговолно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а парцелите, купени с парите на татко му, са иззети. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лв. и още скъпи бумаги за към 16 000 златни лв., добити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван 100 и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 година, във варненската цитадела Ичкале (наричана и Барутхане, неправилно асоциирана с подземията на Римските терми), след което е интерниран в Трявна. След рухването на Стамболов на 18 май 1894 година той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година Петко челник и Георги Христов Маламата идват в Станимака, изпратени от Македонския комитет, с цел да набират доброволци за чета. В града е образувана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата взе участие в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска тайфа на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко челник умира на 7 февруари 1900 година и е заровен във Варна. Признателното поданство му издига монумент на площад „ Тракия “ пред постройката на тракийските сдружения.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ